Новото лице на „Произведено в Китай“ е преход от предимствата на мащаба към системни силни страни, от конкурентоспособност на разходите към иновационни умения и от износ на стоки към експортни възможности. Това, което Западът наистина трябва да актуализира, е вкорененото си мислене, което гледа на развитието на Китай като на „заплаха с нулев резултат“, посочва в редакционен коментар англоезичното издание на Китай „Глобъл таймс“.

Ройтерс преди дни публикува статия, озаглавена „Добре дошли в новото „Произведено в Китай“. Въвеждайки термина „ново „Произведено в Китай“, статията отбелязва, че китайското производство се разширява от евтини дрехи, мебели и играчки до автомобили, сложни машини, висококачествени химикали и оборудване за центрове за данни. Въпреки това, четейки между редовете, докладът остава свикнал да приписва конкурентоспособността на Китай на субсидии, ниски цени и „свръх капацитет“.

Как всъщност изглежда новото „Произведено в Китай“? Откъсването от разбирането за индустриалните екосистеми и конкурентната динамика лесно води до заблудата на „слепите мъже и слона“ - объркване на един крак с цялото същество, отбелязва „Глобъл таймс“.

Производственият сектор на Китай все повече служи като „фабрика на фабрики“, поддържаща глобалното индустриално производство. Силата на китайското производство се демонстрира не само в готовите потребителски продукти, но още повече в способността му да осигурява критично оборудване и основни суровини за глобалното производство.

Днес от прецизни контролни табла и специализирано окабеляване до висококачествени машинни инструменти и индустриална роботика, китайското производство се е превърнало в незаменим компонент на глобалната индустриална модернизация и инфраструктурата за изкуствен интелект, изтъква в коментара си „Глобъл таймс“.

По-нататък изданието посочва, че през първите три тримесечия на 2026 г. производството на оборудване е допринесло за близо 90 % от растежа на износа на Китай. Това ярко потвърждава по-широк преход: Китай непрекъснато се развива от доставчик на потребителски стоки в ключов център за предлагане на глобален производствен капацитет, докато основата на неговата конкурентоспособност се е подобрила от ценови предимства на един продукт до системна оперативна ефективност на цяла индустриална екосистема.

Конкурентоспособността на китайското производство се е утвърдила чрез цялостна пазарна конкуренция и непрекъснати иновации, напомня „Глобъл таймс“. Въпреки че субсидиите могат да повлияят на краткосрочните разходи, те никога не могат да заместят дългосрочното натрупване на фирмата, изградено чрез процеса на пазарни проби и грешки, усъвършенстване на процесите и бърза реакция на търсенето. Подкрепени от свръхголям вътрешен пазар, пълна верига на индустриална интеграция и огромен набор от инженерни таланти, новите технологии в Китай бързо преминават от лабораторни концепции към масово производство, преди да се разпространят в съседни сектори.