Китайският юан е определен като ефективен инструмент за диверсификация на инвестиционните портфейли от почти всички участници в проучване на базирания в Лондон Форум на официалните парични и финансови институции (OMFIF).

Изследването, резултатите от което бяха съобщени на 30 юни, обхваща 90 централни банки, държавни пенсионни фондове и суверенни инвестиционни фондове, които общо управляват активи на стойност около 10 трилиона долара. Те показват, че най-привлекателните пазари за инвестиции остават САЩ и Китай.

За първи път обаче проучването на форума отчита, че повече централни банки възнамеряват да намалят експозицията си към американския долар, отколкото да я увеличат през следващото десетилетие. Основната причина са нарастващите политически рискове, свързани с американската валута. Около 79 % от централните банки и 60 % от държавните инвестиционни фондове смятат, че световната парична система вече преминава към „многополюсен“ модел.

В коментар за резултатите от изследването деканът на Института за финансово развитие към университета „Нанкай“ Тиен Лихуей посочва, че глобалните публични инвеститори вече не разглеждат американския долар като безусловно сигурно убежище, а ускоряват диверсификацията на активите си, за да ограничат рисковете от прекомерната зависимост от една валута. По думите му тази тенденция създава стратегическа възможност за китайския юан да се превърне не само в средство за разплащане и сетълмент, но и в глобална резервна валута. Според него стабилността на юана и ролята му като защитен актив стават все по-видими, а централните банки вече го възприемат като незаменим елемент при диверсификацията на резервите.

Той отбелязва и че в развиващите се региони, включително Азия и Тихоокеанския регион, Африка и Латинска Америка се наблюдава осезаемо нарастване на интереса към държавни облигации, деноминирани в юани. Показателен пример е Бразилия, която е на път да стане първата държава в Латинска Америка, регистрирала се за емитиране на т. нар. панда облигации – деноминирани в юани и емитирани в Китай от чуждестранни институции. Според съобщение на Китайската народна банка бразилското Министерство на финансите вече е подало официално заявление до Националната асоциация на институционалните инвеститори на финансовия пазар.

Положителни оценки за перспективите пред китайската валута дават и редица международни институции. Данни на Standard Chartered показват, че индексът Renminbi Globalisation Index е достигнал 224,8 пункта през април при база 100 през януари 2015 г., което означава, че глобалното използване на китайската валута се е увеличило повече от два пъти за последното десетилетие.

В доклад от март швейцарската частна банка Union Bancaire Privte (UBP) също прогнозира, че юанът ще продължи да поскъпва спрямо долара през следващите десет години благодарение на подобряващите се икономически показатели и провежданите реформи. Банката, която управлява активи за над 190 млрд. долара, очаква до края на 2026 г. курсът на вътрешния китайски юан да достигне 6,70 юана за един щатски долар.