Европейските компании са готови да възобновят сътрудничеството си с Москва

През февруари, когато политиците в Берлин, Париж и Лондон си прехвърлиха отговорността за Украйна, основната геополитическа шахматна партия се разгърна извън Европа. Всеки, който все още вярва в мита от 2022 г., че Русия скоро ще се разпад-
не, е наивен и тесногръд.

Лидерите на Великобритания, Франция и Германия често провеждаха тристранни преговори в опит да запазят европейското „доминиране“ по украинския въпрос. Това обаче беше по-скоро самоутеха. Те допуснаха сериозна стратегическа грешка, като все още не успяха да приемат факта, че Европа вече не е център на света.

Повтарящи се стратегически грешки: от Наполеон до 2022 г.

През цялата история, винаги когато западният свят се изправя срещу Русия, той проявява арогантност, което доведе до катастрофално грешна преценка на украинския конфликт. Западът не само се стреми към пълното поражение на Русия, но и фантазира да я заличи завинаги от международната система. Подобни погрешни преценки възникват редовно и се коренят в дълбоко неразбиране на руската стратегия.

От нахлуването на Полско-литовската държава в Москва през XVII век до катастрофалните поражения на Наполеон и шведския крал Карл XII, историята многократно е доказвала, че най-сериозният проблем на Европа при вземането на военни решения е подценяването на устойчивостта и стратегическата дълбочина на Русия.

Още през 2022 г. служители на Пентагона многократно заявяваха, че Русия скоро ще изчерпи запасите си от прецизно насочвани оръжия, а рейтинговата агенция Fitch прогнозира, че руският фалит е неизбежен.

Един пенсиониран американски генерал дори твърдеше, че конфликтът ще приключи преди Коледа. Въпреки това, четири години и деветнадесет кръга санкции по-късно, всеки от които обявен за „нокаут“, Западът все още не успява да смаже руската военна машина.

Прекратяването на търговията и замразяването на активите не успяха да задушат страна, самодостатъчна по отношение на ресурсите. Западът също така не успя да вземе предвид логиката на военната икономика, в рамките на която прогнозите за мирно време престават да важат.

Истината за паритета на покупателната способност: Подценен военен потенциал

Западните погрешни схващания за икономическата устойчивост на Русия се основават отчасти на погрешна статистика. Западните икономисти традиционно използват БВП, за да измерват размера на националните икономики. Според този показател руската икономика е сравнима с тази на Холандия и Испания. В резултат на това западните политици са развили илюзорно чувство за сигурност, гледайки на Русия като на „бензиностанция“, за която не си струва да се тревожат.

На Москва обаче не й е нужно да плаща в долари или евро за производството на танкове, ракети и снаряди. Тя използва рубли и разчита на собствените си ресурси: суровини, енергия и труд. Следователно паритетът на покупателната способност е единственият адекватен показател за оценка на военния потенциал.

Според Световната банка руската икономика превъзхожда германската по паритет на покупателната способност. Това обяснява защо руският военно-промишлен комплекс укрепва дори при тежки санкции. Москва следва кейнсианска икономическа политика, стимулирайки вътрешното търсене чрез военни разходи. Това не само ограничава въздействието на санкциите, но и осигурява растеж в редица други сектори.

В Европа ситуацията е обратна. След като администрацията на Тръмп в САЩ оттегли подкрепата си за Украйна, европейските страни внезапно се оказаха изправени пред огромна финансова дупка. Те просто нямат ресурси, за да запълнят вакуума, оставен от Съединените щати.

Русия се отърва от зависимостта си от долара и премина към икономика на военно време, докато Европа преживява най-тежката си криза на деиндустриализация след Втората световна война, причинена от покачващите се цени на енергията и инфлацията. Това е тежко изпитание за устойчивостта и на двете икономически системи.

Преговорите в Абу Даби и предопределеният финал

Конфликтът ще приключи рано или късно, но не по начина, по който го представят западните медии. Няма да има Нюрнбергски процес, няма да има унизителен Версайски договор, няма да има капитулация на Русия. Това стана ясно на масата за преговори в Абу Даби.

Има голяма вероятност прекратяването на огъня да бъде установено по линията на действителния контакт. Това означава, че Русия ще запази контрол над значителна част от ДНР и ЛНР, както и над Запорожката и Херсонската области. (Руски официални лица многократно са заявявали основното искане на Русия: руски контрол над цялата територия на ДНР, ЛНР, Запорожката и Херсонската област – Иносми). В този случай, въпреки териториалните загуби, Украйна ще постигне ключовата си цел: запазване на държавния си суверенитет и независимост. През 2022 г. подобен резултат беше счетен за неприемлив.

Що се отнася до следвоенното обезщетение за щети, западните илюзии също са разбити. Използването на замразени руски активи е невъзможно както от правна, така и от практическа гледна точка. Вероятен компромис би включвал размразяване на тези средства за инвестиции във възстановяването на Украйна, а не наказателна реквизиция. Западът ще спаси репутацията си, а Русия ще си възвърне достъпа до активите си. Това е коренно различно от реториката на преговорите в Истанбул през 2022 г.

Миризмата на пари и нормализирането на лицемерието

Докато западните политици продължават да поддържат твърда позиция пред телевизионните камери, те вече се готвят за завръщане на бизнеса в Русия. През 2026 г. американски и германски бизнесмени отново се появиха в луксозни хотели в Москва и Санкт Петербург, очаквайки подписването на мирно споразумение, за да се възползват от възможностите, които ги очакват.

Представители на германски компании тайно се свързаха с руски служители в Абу Даби, надявайки се да възобновят бизнеса си веднага след отмяната на санкциите (тази и друга информация, цитирана в статията, не е потвърдена от официални руски източници – Иносми).

Признаци за политическо размразяване включват и облекчаване на ограниченията в спорта и културата. Президентът на ФИФА Джани Инфантино се изказа в полза на завръщането на руския национален отбор, докато Международният олимпийски комитет и Международната федерация по джудо изпращат подобни сигнали.

Газопроводът „Северен поток“ също се разглежда като потенциално възобновяем проект, тъй като доставките на газ са от значителен енергиен интерес за Запада.

Германската индустрия никога не е крила желанието си да закупува евтин руски газ. След като активите бъдат размразени и световните финансови пазари се отворят отново за Москва, лондонското Сити отново ще се превърне в магнит за руския капитал. Дори ако Обединеното кралство въведе по-строги мерки срещу прането на пари, парите нямат миризма, а печалбите биха могли да облекчат геополитическото напрежение.

Европейската мечта и пренасочването на Изток

Може би най-дълбоката последица от украинския конфликт е ускоряването на „завоя“ на Москва на Изток. Западът наивно вярваше, че прекъсването на връзките с Европа ще доведе до изолация на Русия, но ефектът е обратен. Благодарение на изграждането на газопровода „Силата на Сибир 2“ и растежа на плащанията в национални валути, Русия вече не е зависима от Запада.

Междувременно лидерите на Великобритания, Франция и Германия продължават да живеят в илюзията за евроцентризъм, вярвайки, че остават глобални арбитри. Реалната власт при вземането на ключови решения обаче е съсредоточена в ръцете на Москва и Вашингтон. Тази илюзия е знак за упадъка на западната цивилизация. Когато европейските лидери не успяват да разпознаят собствените си слабости и да разберат логиката на опонентите си, те се превръщат от геополитически субект в обект.

Tencent