Във вселената на Толкин елфите са безсмъртни, мъдри същества, които пишат поезия, коват вълшебни пръстени и живеят в хармония с природата. В българския Фейсбуук, обаче, се роди една съвсем различна разновидност. Тук „елф“ вече не е митично създание от горите на Лориен, а анонимна страница с 3000 последователи, регистрирана в Четвъртък следобед, която до Петък сутрин вече знае кой е „агент“, кой е „копейка“, кой не разбира от макроикономика и чия репутация трябва да бъде прегазена с дигитален валяк.
Това е интересен бизнес модел. Когато ти липсват аргументи в спора за данъците, за доходите или за посоката на държавата, най-евтината инвестиция не е в наука, в книги или в сериозен дебат. Най-евтината инвестиция е в дигитална масовка. Пускаш стотина анонимни „горски духчета“ с еднакви опорки, вдигаш пушилка, лепиш етикети на всеки, който си позволи да мисли извън калъпа, и наричаш този организиран тормоз „защита на демократичните ценности“ и „свобода на словото“.
Странна демокрация, в която плурализмът означава всички да пеят в един хор, а ако някой извади различен нотен лист, от храстите изскачат десет анонимни елфа да му обяснят колко е морално пропаднал. Това не е гражданско общество. Това е дигитален еквивалент на кварталните доносници от една друга епоха, само че вместо с шлифер и вестник с изрязани дупки за очите, днес ходят с аватар на горско същество.
В икономиката има един железен закон, законът на Грешам, който гласи, че „лошите пари изтласкват добрите от обращение“. Същото важи и за публичния дебат. Когато пазарът на идеи бъде наводнен с фалшива валута, с анонимни профили и с истерично заклеймяване на всеки инакомислещ, качественият разговор се отдръпва. Нормалният човек не влиза в калта да се бори със сенки, защото знае старото правило "Ако се бориш с прасе в кочината, и двамата ще се изцапате, но на прасето ще му хареса".
Добро утро и успешна седмица на всички, които не се крият зад аватари!