В Древен Китай бракът бил въпрос на съюз между фамилии, а не на любов. Не е случайна народната поговорка: „по волята на родителите, по думата на сватовника“ (父母之命，媒妁之言). Изборът на съпруг или съпруга според лични предпочитания бил почти немислим.

Но с настъпването на XX век младите постепенно извоюват правото да определят с кого да споделят живота си. Именно тогава се ражда и нов начин за намиране на партньор – брачната обява, или zhenghun guanggao (征婚广告).

Първата брачна обява в Китай е публикувана на 26 юни 1902 г. във вестник Ta Kung Pao. Мъж, представил се като „Патриот от Юга“, публикувал обява, чрез която търси съпруга, която да отговаря на три условия: „Първо, краката й не трябва да са бинтовани (по онова време бинтоването все още било разпространено). Второ, да е образована както в китайските, така и в западните науки. Трето, сватбената церемония да следва цивилизовани обичаи, като напълно се премахнат остарелите китайски практики“. Загадъчният жених добавил: „Всяка, която отговаря на горните условия, желае да се омъжи по своя воля и притежава пълна автономност, е приемлива – независимо дали е манджурка или хан, с традиционни или модерни възгледи, богата или бедна, знатна или обикновена, млада или зряла, красива или грозна“.

Обявата на Южния патриот предизвикала две противоположни реакции. Вестникът The Universal Gazette, основан от реформатори от края на династията Цин (1616 – 1911), я препечатал и я нарекъл „най-цивилизованото брачно предложение в света“. Но известната феминистка Лин Дзонсу (林宗素) остро я разкритикувала заради прикрития шовинизъм – авторът изреждал изисквания единствено към жената, без да дава информация за себе си. Ta Kung Pao не проследил историята, затова остава неясно дали патриотът е намерил идеалната си спътница в живота.

Нови начала през ХХ век

За да осветли по-нататъшните промени в брачните практики през XX век, статия, публикувана през януари 2024 г. в академичното списание Encyclopedic Knowledge, анализира брачните обяви от Ta Kung Pao между 1920 и 1939 г. Авторката Гао Ятин установила, че от общо 80 обяви, 80% са написани от мъже. Изискванията най-често се отнасяли до възраст, богатство, професия и образование. Мъжете акцентирали върху възрастта – от 64 мъжки обяви 48 съдържали подобен критерий. Жените обаче поставяли на първо място финансовата стабилност или професията – 15 от 16 женски обяви. Мъжете обичайно подчертавали собствената си професия и финансово положение, докато жените изтъквали добродетели, външност и умения в домакинството.

„През този период традиционните представи за брака не са по-малко влиятелни от модерните възгледи“ - отбелязва Гао. - Жените продължавали да бъдат поставяни в подчинена позиция в половите отношения.“

Първата брачна обява, написана от жена, се появява през 1922 г. във вестник Republican Daily News в Шанхай (по-късно официално издание на управляващата партия Гоминдан). Тя била под формата на дълго стихотворение, написано от 21-годишната куртизанка от Хонконг Хуан Сюехуа, която разказала трагичната си съдба и изразила надежда някой мъж да я „откупи“. Подобно на Южния патриот, не е ясно дали е постигнала целта си.

Забравени и възродени обяви

След създаването на Китайската народна република през 1949 г., брачните обяви изчезват за повече от три десетилетия. Всички медии стават държавна собственост и целта им е не реклама, а разпространяване на партийната линия. Едва през 1979 г. вестниците отново започват да публикуват обяви.

С връщането на пазарната икономика в края на 70-те, брачните обяви възкръсват. През 1981 г. вестник Market News, създаден под егидата на „Жънмин Жибао“, публикува брачна обява от 40-годишния учител по математика Дин Найдзюн. Той обяснил как през 1959 г. бил заклеймен като „десен“, макар по-късно да бил реабилитиран – петно, което пречело да намери съпруга.

Редакторите били изправени пред дилема – политически рискован ход. Накрая редакторът Джао Ликон одобрил кратък текст от 79 думи: „Предложител Дин Найдзюн, мъж, неженен, 40 години, ръст 1,70 м. Неправомерно обявен за десен – вече поправено. В момента е учител в педагогическия колеж в Дзяндзин, Съчуан, заплата 43,5 юана“.

Обявата, препечатана в много издания, разделила обществото – консерваторите я осъдили, а поддръжниците я видели като символ на реформите. Дин получил над 270 писма само за половин месец и се оженил за учителка от училище за медицински сестри в Дзилин. След успеха му Market News открива постоянна рубрика „Брачни предложения“. Скоро и други вестници последвали примера.

Телевизионната ера

През 1988 г. телевизията поема щафетата с „Телесватовник“ на „Шанси тв“ – първото предаване за запознанства. Форматът бил прост: участниците застанали пред камера и се представяли. Обществото било скептично – първата жена, появила се в ефир, била заклеймена от семейството си.

С времето шоуто набрало популярност, макар и сред хора от социалните периферии – бедни, вдовци или жители на отдалечени села. Някои благодарни участници изпращали подаръци на телевизията. Но предаването било прекратено, след като се оказало, че някои кандидати са давали фалшива информация.

В 90-те години подобни формати се множат – „Розова среща“ по „Хунан тв“ събирала по шест мъже и жени, които обсъждали актуални теми и демонстрирали таланти, а харесалите се двойки си тръгвали ръка за ръка.

Втора вълна настъпва през 2010-те с хитовото If You Are the One по „Дзянсу тв“. В него 24 жени оценявали мъже чрез въпроси и предварително заснети видеа. Ако не харесат кандидата, изгасвали светлината пред себе си. Предаването се превърнало в културен феномен и родило интернет звезди.

Най-скандалният момент остава репликата на участничката Ма Но към безработен колоездач: „Предпочитам да плача в BMW“. Репликата предизвиква обществена буря за „материализма на младите“ и води до намеса на регулаторите.

Изследователката Хоу Юлин пише през 2012 г.: „В това предаване жените държат основната дума – те въплъщават стремежа към равенство и свобода“.

Онлайн и „сребърновласо посредничество“

С настъпването на интернет ерата се появяват сайтове като Shiji Jiayuan (2003), Baihe и Zhenai (2005). Днес съществуват десетки приложения за срещи.

Но офлайн сватовничеството оцелява. От 2004 г. в парка „Лонтан“ в Пекин възрастни родители започват да излагат на А4 листи данни за децата си: възраст, доход, жилище, регистрация. Подобни „ъгли за запознанства“ се разпространяват в Шанхай, Ханджоу и други градове. Социоложката Сун Пейдон въвежда термина „побелели сватовници“ – родители, които търсят любов вместо децата си чрез пазарен механизъм.

Но резултатите са слаби – в 10-месечно изследване в Шанхай тя регистрирала само един успешен случай.

Любовта днес

От вестници, през телевизия до интернет – брачните обяви винаги са отразявали и подтиквали промените в културата на запознанствата в Китай. Но въпреки новите технологии, истинската любов не е станала по-достъпна. Според Министерството на гражданските дела през 2023 г. в страната са сключени 7,68 млн. брака – първият ръст от десетилетие, но около 240 млн. души все още остават самотни, по избор или не.

Може би - точно както когато Южният патриот публикувал своята обява през 1902 г. - сме свидетели на нова революция в китайските представи за любовта и брака.