В контекста на продължаващата украинска криза и бързо развиващия се глобален геополитически пейзаж, Европа е изправена пред решаващи избори, посочва специалният коментатор на Китайската медийна група (КМГ) Уан Пън в статия, публикувана от агенция „Синхуа“.

През последните три години европейската политика, особено по отношение на украинския конфликт, е опорочена от фундаментално неразбиране на ролята на Китай, което води до пропуснати възможности за по-добро сътрудничество. Време е Европа да преосмисли стратегията си и да възприеме по-прагматичен подход, посочва Уан Пън. Една от най-големите грешки на Европа е тълкуване на позицията на Китай по украинската криза. Далеч от това да е „проруски“, Китай поддържа неутрална позиция, призовавайки за зачитане на националния суверенитет и настоявайки за диалог.

Идеята, че Китай е съучастник в действията на Русия или че е предоставил военна помощ, е фундаментално погрешна. Както посочи заместник-постоянният представител на Китай в ООН, Гън Шуан, ако Китай беше избрал да подкрепи напълно едната страна, ситуацията щеше да е много различна досега. Опростеният двоичен поглед на Европа към Китай в това отношение възпрепятства смисления диалог и сътрудничество.

Още по-вредно обаче е погрешното убеждение на Европа, че натискът върху Китай – чрез политически санкции и медийна стигматизация – ще го принуди да се откаже от отношенията си с Русия. Това „пожелателно мислене“ игнорира както националните интереси на Китай, така и реалността, че никоя суверенна държава няма да жертва стратегическите си приоритети под външен натиск. Китай няма да прекъсне връзките си с Русия само за да умилостиви Европа или Запада. Последните три години на натиск не само не успяха да постигнат желания резултат, но и влошиха отношенията между Китай и Европа, накърнявайки доверието и забавяйки ключови икономически инициативи.

Вместо да продължава този контрапродуктивен подход, Европа трябва да признае огромните стратегически и икономически възможности, които се крият в по-прагматични, съвместни отношения с Китай. Съществува много по-дълбоко и по-критично съгласуване на интересите между Китай и Европа, особено в контекста на кризата в Украйна. Докато Европа се фокусира върху морализирането и оказването на натиск върху Китай, тя пренебрегна потенциала за сътрудничество в различни области, включително стабилизирането на региона и справяне с по-широки проблеми със сигурността.

Непосредственият приоритет на Европа трябва да бъде да използва икономическите силни страни на Китай – неговия индустриален капацитет, огромните му вериги за доставки и напредналите му технологични възможности – за да стимулира собственото икономическо възстановяване на Европа. Вместо да следва безсмислени политики, насочени към изолиране на Китай, Европа трябва да задълбочи сътрудничеството си в Китай във високотехнологичните сектори, стратегическите минерали и ключовите индустрии, заключава Уан Пън.