Стремежът на Китай към „екологична цивилизация“ е силно видим в прехода на голямата азиатска страна към зелено развитие, нисковъглеродни технологии и опазване на околната среда. Акцентите на тази политика включват подобрения в регионите, разширяване на растителността, енергиен преход към възобновяеми източници и сътрудничество с ЕС за климата.

Наскоро статия на „Файненшъл таймс“ обърна внимание на факта, че въпреки че общото търсене на електроенергия в Китай продължава да нараства, промишлените емисии са намалели. С други думи, потреблението на електроенергия в Китай е станало „по-зелено“. Само допреди няколко години обаче някои западни медии, включително „Файненшъл таймс“, бяха далеч по-малко оптимистични относно зеленото развитие на Китай. Това се отразяваше не само в тона на репортажите им, но и в придружаващите ги изображения, които често показваха „обгърнати от смог градове“ или „гледки от въглищни мини“. Но вече някои западни медии претърпяха забележима промяна в разказа си за зеленото развитие на Китай, посочва британският авторитетен икономически вестник. Наскоро заглавията в това издание гласяха „Китай печели надпреварата за зелено превъзходство“ и „Как го постигнахме: ще бъде ли Китай първата електро държава?“.

Изображенията, съпътстващи подобни репортажи, също тихо се промениха, представяйки величествени водноелектрически централи, огромни масиви от слънчеви панели и вятърни турбини. Тези медийни образи на Китай се изместват от образа на най-големия източник на въглеродни емисии в света, отговорен за екологичните проблеми, към световен лидер в зелената енергия и ключов играч в управлението на климата. Базиран в Пекин кореспондент на „Ню Йорк таймс“ дори отбелязва, че животът в Китай, където чистите технологии се използват широко, се усеща като „живот в бъдещето“.

Разбира се, подобни промени не означават, че тези западни медии са се отказали напълно от своите стари пристрастия. И все пак, тъй като все повече китайски продукти за нова енергия получават широко признание по целия свят, все повече хора от западните страни се докосват до „зеления начин на живот“ на Китай.

Китай подхожда към екологичните проблеми от цивилизационна гледна точка. Генералният секретар на ККП и президент на Китай Си Дзинпин многократно е подчертавал, че „екологичният просперитет води до просперитет на цивилизацията“. Това фундаментално определя, че стремежът на Китай към зелено и нисковъглеродно развитие е основополагащо, пионерско и дългосрочно начинание. Причината, поради която новата енергийна индустрия на Китай успя да преодолее множество предизвикателства и да постигне резултати, впечатлили света, се крие в този „кодекс на развитие“: твърдият ангажимент на Китай да поеме отговорност за своя народ, за бъдещите поколения и да демонстрира отговорността си като водеща държава.

По време на 14-ия петгодишен план (2021 – 2025) Китай изгради най-голямата и най-бързо развиващата се система за възобновяема енергия, най-голямата и най-пълна нова енергийна индустриална верига и постигна най-голямото и най-бързо популяризиране и внедряване на нови енергийни превозни средства в света. Делът на инсталирания капацитет за възобновяема енергия се е увеличил от 40 процента на около 60 процента, което прави Китай една от страните с най-бърз спад в интензивността на потреблението на енергия. Днес почти четири от всеки десет киловатчаса електроенергия, консумирана в цялата страна, идват от зелена енергия.

Новопроизведената електроенергия от възобновяеми енергийни източници вече е покрила целия растеж на търсенето на електроенергия в обществото. Дългогодишното глобално предизвикателство за балансиране на намаляването на емисиите с нарастващото търсене на електроенергия е ефективно решено в практиката на Китай. Общото потребление на енергия продължава да расте, за да отговори на нуждите за развитие, докато енергийната структура бързо се измества към по-чисти източници.

Висококачественото развитие на новия енергиен сектор в Китай също допринесе значително за глобалния преход към нисковъглеродни емисии. Китай продължава да доставя висококачествени и ефективни зелени и нисковъглеродни продукти на света, особено на развиващите се страни. Продукти като вятърни турбини, фотоволтаично оборудване и превозни средства с нова енергия се изнасят в повече от 200 страни и региони. Около 70% от световното оборудване за вятърна енергия и 80% от фотоволтаичните модули идват от Китай. С водещата роля на Китай, глобалните разходи за производство на вятърна и слънчева енергия са спаднали съответно с повече от 60% и 80%. Това е типичен пример за това как развитието на Китай е от полза за света, давайки на Глобалния юг историческа възможност да постигне енергиен преход и да преодолее технологичните бариери.

Заслужава да се отбележи, че напоследък някои западни медии не само се фокусираха върху скоростта и интензивността на зелената трансформация на Китай, но и започнаха да правят директни сравнения със собствените си страни, разкривайки отражения и тревоги в тези отношения, заключава „Файненшъл таймс“.