„Даоизмът е древна китайска философска и религиозна система, възникнала през VI в. пр. н. е., вероятно основана от Лао Дзъ, която проповядва живот в хармония с природата и Дао ("Пътят"). Тя съчетава стремеж към духовност, политеистични вярвания (духове, предци) и символиката на Ин - Ян за баланс между противоположностите, отхвърляйки стриктните правила. Темата за Даоизма е важна предвид ролята и значението й в миналото, днес и в перспектива, посочва проф. д-р ист. Нако Стефанов в научното си изследване на тази философска и религиозна система. Редакцията на „Китай днес“ публикува този интересен научен труд , с което дава възможност на интересуващите се читатели да се запознаят подробно с историята, развитието и влиянието на даоизма върху китайското общество в миналото и сега.

Даоизмът е могъща традиция с 2 500 годишна история, обхващаща както духовни, така и материални аспекти на живота в обществата на нейното разпространение – Китай, Корея, Япония и други страни от Югоизточна Азия, изтъква авторът на изследването.

Даоизмът има своето блестящо минало, активно настояще

и определено може да се твърди, че разполага с перспективи в обозримото бъдеще. Целта на изследването на проф. Нако Стефанов на тази древна китайска религия е да се даде съществен поглед върху даоизма, завладял както духовния, така и материалния живот на стотици поколения хора, живеещи в Китай, Източна и Югоизточна Азия.

Тази цел се постига чрез следните задачи, структурирани в основните раздели на изследването:

1. Развитие на Даоизма в динамиката на хилядолетията;

2. Даоизмът като философска концепция и като религия.

Обект на изследването са духовно-религиозните и философските аспекти на основни цивилизационни социо-културни традиции, каквито са световните религии. Те обхващат значителни маси от човечество или имат мащабно влияние.

Предмет на анализ са ключови моменти на историческия път на Даоизма, създавали и/или въздействали върху социо-културните артефакти на обществата, където присъства. Както и основни постулати на философията на Даоизма, формирали социалния светоглед на обществата. А също важни моменти на религиозната страна на мощната и древна духовна даоистка Вселена.

Основната теза на изследването е, че Даоизмът представлява могъща традиция с 2500 годишна история, обхващаща както духовни, така и материални аспекти на живота в обществата на нейното разпространение.

Даоизмът има своето блестящо минало, активно настояще и определено може да се твърди, че разполага с перспективи в обозримото бъдеще.

Може да се говори за следните

ключови етапи в развитието на Даоизма

като цялостна социална и културна система от момента на неговото възникване до днес:

• От праисторически времена до VI век пр. н. е.

Даоистките идеи произлизат от древната китайска народна религия и шаманските практики по време на династията Шан (商朝, 1600 – 1046 г. пр. н. е. );

• след VI век пр. н. е.,

Тогава традиционно приеманият за основател Лао Дзъ (老子), подготвя текста „Дао Дъ Дзин” (道德經, Книга за „Дао“ и „Дъ“).

Този текст се превръща в крайъгълен камък на даоистката философия.

Историкът Сима Цян (145 – 86 г. пр. н. е. ), който е бил уредник в Царската библиотека в царство Чу, разказва историята на Лао Дзъ, който е бил естествен философ. Лао вярвал в хармонията на всички неща и че хората могат да живеят заедно, ако само от време на време се съобразяват с чувствата си и осъзнават, че личният им интерес не винаги е в интерес на другите. Лао Дзъ става нетърпелив към корупцията, която виждал в управлението, причиняваща на хората много болка и страдание. Той се разочарова от неспособността си да промени поведението на хората и решава да отиде в изгнание. Като напуска Китай през западния проход, пазачът на портата Ин Хси го разпознава като философ и го моли да напише книга, преди да напусне страната. Лао Дзъ се съгласява. Сяда на камък до портата и написва „Дао Дъ Дзин“ („Книгата за пътя“). Когато почувствал, че е приключил, дал книгата на Ин Хси и преминал през западния проход, за да изчезне в мъглата отвъд. Според Сима Цян (ако историята е вярна) Ин Хси преписал и разпространил „Дао Дъ Дзин“.

Дао („Пътят“) по-късно е разширен от Джуан Дзъ (莊子). Основен постулат в Даоизма, е че Дао, т. е. „Пътят“ е крайният източник на реалността.

Даоизмът се развива заедно с други идейни течения

Поради това този интелектуално оживен период в края на епохата на Пролети и Есени (春秋時代, 770 – 481 г. пр. н. е. ) и началото на тази на Воюващите държави (戰國時代, 475 – 221 г. пр. н. е. ), е наречен времето на „Стоте школи на мисълта“.

Това е време на политическа фрагментация на Древен Китай. Крахът на по-ранната централна власт създава интензивни сблъсъци между отделните новосъздадени владения, мотивирайки владетелите да търсят ефективни доктрини и съветници. Войните, мобилността и промените нарушават старите норми и отварят пространство за нови етични и административни рамки за справяне с новите реалности. Различни мислители на т. нар. пътуващи учени, печелят влияние, като се стараят да убедят владетелите в своите идеи.

Този период е наречен още „Златна епоха на китайската философия“, която продължава от VIII в. до III в. пр. н. е. и завършва с обединението на страната от династия Цин (秦朝) през 221 г. пр. н. е.

Говори се за „Сто школи“, но наред с Даоизма (道教) възникват само дузина идейно-духовни течения като Конфуцианство (儒学), Легизъм (法家),,Моизъм (墨家), Натурфилософската школа Ин и Ян (阴阳家). Заедно с това се появяват и други влиятелни интелектуални учения като „Школата на имената“ (名家), „Изкуството на войната“ на Сун Дзъ (孫子兵法), „Школата на дипломацията“(纵横家) и други.

Проф. дфн, д-р ист. Нако Стефанов