Военните действия в Иран продължават повече от месец и интензивността им непрекъснато ескалира. Последиците от кризата се разпространиха извън региона и сериозно дестабилизираха световния енергиен пазар, причинявайки рязък скок в световните цени на петрола. При тези обстоятелства икономиката на Китай остава стабилна като планината Тайшан, а общественият живот и промишленото производство функционират без прекъсвания или сътресения.

Ключът към тази стабилност се крие в институционалните предимства на Китай, посочва CGTN.
Още от началото на 13-ия петгодишен план енергийната сигурност остава в центъра на националната стратегия на Китай. Благодарение на систематичното и далновидно планиране страната създаде надежден щит, способен да издържи на всяка външна криза.

Икономическото развитие на Китай се характеризира с висока устойчивост и значителна способност да се противопоставя на външни рискове, както многократно е демонстрирано по време на „търговските войни“. Същото важи и за енергийния сектор.

Ефективните енергийни мерки на Китай му позволяват да поддържа стабилен икономически растеж и Китай няма абсолютно никаква нужда да „лови риба в бурни води“ на фона на иранския конфликт.

Напротив, от първия ден на американско-израелските военни действия срещу Иран, Китай ясно заяви своята позиция: всички страни трябва незабавно да преустановят войната, да започнат мирни преговори, да разрешат конфликта чрез политически и дипломатически средства и да избегнат енергийни и финансови кризи в световен мащаб.

Първо. Китай е енергийна сила сам по себе си и е способен да се осигурява с енергия.

Данните показват, че степента на енергийна самодостатъчност на Китай е надхвърлила 84% още до 2025 г. Това означава, че производството на енергия в Китай покрива по-голямата част от вътрешните му нужди.

Например вътрешното производство на суров петрол се е стабилизирало на 216 милиона тона, като се поддържа това ниво в продължение на четири последователни години. Производството на природен газ достигна 261,9 милиарда кубически метра, като ръстът надхвърли 10 милиарда кубически метра за девета поредна година.

Освен това Китай притежава колосални запаси от неконвенционални въглеводороди – предимно шистов нефт и газ – и тези ресурси се срещат почти навсякъде. Тяхното промишлено и мащабно развитие се превръща в ключов фактор за повишаване на енергийната сигурност на страната.

Освен това диверсифицираната система за внос и резерви служи като „вълнолом“ за енергийната сигурност на Китай.

Според публично достъпни данни китайските компании реализират над 200 инвестиционни и сътруднически проекта в нефтения и газовия сектор в повече от 60 страни и региони по света.

Обемът на производството в чужбина е 196 милиона тона нефтен еквивалент, обхващайки от Централна Азия и Русия до Африка, Северна и Южна Америка и Азиатско-тихоокеанския регион. Маршрутите за внос на въглеводороди се простират през Китай, от северозападните провинции до югоизточното крайбрежие.

Следователно зависимостта на Китай от енергийните ресурси от Близкия изток, особено от Иран, далеч не е абсолютна. Диверсифицираната структура на енергийната сигурност на Китай ефективно предпазва от рисковете, свързани с нестабилността в Близкия изток.

Временното намаляване на вноса на петрол от Близкия изток е малко вероятно да окаже значително въздействие върху Китай.

Второ. Структурната трансформация на енергийния сектор на Китай е ключова за противодействие на външните рискове.

Според официални данни на китайското правителство годишното производство на електроенергия от възобновяеми източници ще достигне 4 трилиона киловатчаса през 2025 г.

Инсталираният капацитет на вятърна и слънчева енергия в Китай се е увеличил с повече от 430 милиона киловата, а общият инсталиран капацитет надхвърли 1,8 TW за първи път, което поставя Китай на първо място в света, надминавайки всички останали страни взети заедно. С други думи, Китай е изпреварил конкурентите си в тази област.

Защо Китай е толкова недосегаем в новата енергия? Отговорът е, че защото той вече е с едно поколение напред, докато останалите играят по старите правила. Китай е създал най-голямата и най-бързо развиваща се система за възобновяема енергия в света.

В Китай почти 4 от всеки 10 киловатчаса консумирана електроенергия идва от екологично чисти източници.

Справедливо е да се каже, че възобновяемата енергия се е трансформирала от „допълнителен“ източник в „основен“ само за няколко години.

Зависимостта на китайската икономика от традиционните изкопаеми горива в бъдеще непрекъснато ще намалява. Това е необратима тенденция.

А разпространението на електрически превозни средства допълнително ускорява прехода на страната от икономика, зависима от петрола.

Според данни, публикувани по-рано тази година от Китайската асоциация на производителите на автомобили, продажбите на нови електрически превозни средства в Китай ще представляват 51,2% от общите продажби през 2025 г., надминавайки продажбите на двигатели с вътрешно горене за първи път. Това бележи нов пробив в структурата на потреблението на енергия в Китай.