В историята на всяка древна цивилизация съществува едно място, което променя представите за нейния произход. За Египет това са пирамидите в Гиза, за Месопотамия – руините на Ур, а за Китай тази роля принадлежи на Инсю – последната столица на древната династия Шан (около 1600 – 1046 г. пр. н. е.) и мястото, където китайската история за първи път започва да говори със собствен глас.

Разположен край днешния град Анян в провинция Хънан, приблизително петстотин километра южно от Пекин, археологическият обект дълго време бил известен единствено от древните хроники. В продължение на столетия учените спорели дали владетелите на династията Шан са действително исторически личности, или принадлежат на света на легендите.

Отговорът идва едва в края на XIX век почти случайно. През 1899 г. китайски учени забелязват необичайни знаци върху т. нар. драконови кости, продавани в аптеките като традиционно лекарство. Скоро става ясно, че това не са природни образувания, а древни надписи, издълбани върху животински кости и коруби от костенурки. Следите отвеждат археолозите до околностите на Анян и постепенно под земята започва да се разкрива една изгубена столица.

Това откритие променя из основи китайската историография.

За първи път легендарната династия Шан получава материално потвърждение. Надписите върху гадателните кости съдържат имена на владетели, дати, религиозни ритуали, военни походи и дори сведения за времето и реколтата. Историята на Китай внезапно става почти хилядолетие по-стара, отколкото се е предполагало дотогава.

Около 1300 г. пр. н. е. владетелят Пан Гън премества столицата на държавата в района на днешния Анян. Новият град получава името Ин и скоро се превръща в политическия, религиозния и икономическия център на царството. В продължение на приблизително двеста и петдесет години тук управляват дванадесет владетели от осем поколения, превръщайки града в сърцето на една от най-развитите цивилизации на бронзовата епоха.

Днес археологическият комплекс се простира от двете страни на Жълтата река и включва две основни части – района на дворците и предците и зоната на царските гробници.

Останките от дворцовия комплекс разкриват изненадващо сложна организация на пространството. Археолозите са разпознали повече от осемдесет основи на сгради, изградени върху масивни платформи от трамбована пръст – строителна техника, която по-късно ще се превърне в отличителна черта на китайската архитектура.

Тук се намирали дворците на владетелите, административните постройки, олтарите и храмовете на предците. Всички те били обединени в добре организиран ансамбъл, защитен от широк ров, който изпълнявал едновременно отбранителни функции и служел за защита от наводнения.

Именно тук могат да се видят първите прототипи на онова, което векове по-късно ще достигне своя завършен вид в императорските дворци на Чанан, Лоян и Пекин.

Истинската слава на Инсю обаче се дължи на гадателните кости

В света на династията Шан владетелят не бил само политически ръководител. Той изпълнявал и ролята на посредник между хората и предците, между живите и духовете. Преди всяко важно решение – военен поход, жертвоприношение, строителство или дори лов – се извършвал ритуал на гадание.

Върху лопатъчни кости от волове или върху коруби от костенурки били издълбавани въпроси към предците или божествата. След това костта се нагрявала, докато върху повърхността й не се появят пукнатини. Формата и посоката на тези пукнатини се тълкували като отговор на зададения въпрос.

Най-важното е, че върху костите били записвани както въпросите, така и получените отговори.

Така се появява най-ранната позната форма на китайската писменост

Много от използваните тогава знаци могат да бъдат разпознати и в съвременните китайски йероглифи. Това превръща надписите от Инсю в едно от най-старите непрекъснато използвани писмени наследства в човешката история.

Досега археолозите са открили десетки хиляди подобни надписи.

Благодарение на тях учените научават какви болести са тревожели владетелите, кога са се правели жертвоприношенията, какви астрономически наблюдения са извършвали жреците и дори какви метеорологични явления са били регистрирани преди повече от три хилядолетия.

Инсю не разкрива само началото на китайската писменост. Той показва и изключително високо равнище на научни и технически знания.

Жителите на града използвали сложна календарна система, съчетаваща движението на Слънцето и Луната. Те осъществявали астрономически наблюдения, организирали мащабно строителство и притежавали забележителни умения в металургията.

Именно бронзовото изкуство на династията Шан остава едно от най-големите постижения на Древен Китай

Изработването на огромни ритуални съдове изисквало сложни форми, прецизен контрол върху температурата и отлично познаване на металургичните процеси. Някои от бронзовите съдове, открити в Инсю, тежат стотици килограми и се отличават с изключително сложна орнаментация. Дори днес те впечатляват със своята техническа съвършеност.

Особено място сред откритията заема гробницата на Фу Хао

Тя е единствената известна гробница на член на царското семейство от династията Шан, достигнала до наши дни напълно непокътната от грабители.

Открита през 1976 г., тя променя представите за ролята на жените в ранната китайска история.

Фу Хао не била просто съпруга на владетеля У Дин. Надписите върху гадателните кости показват, че тя командвала армии, участвала във военни акции и изпълнявала важни религиозни функции в двора.

В нейната гробница археолозите откриват над хиляда и деветстотин предмета – бронзови съдове, оръжия, нефритени украшения, изделия от кост и слонова кост, както и множество ритуални предмети. Разкошът на погребението свидетелства за изключителното й положение в обществото.

Царският некропол на Инсю също разкрива една страна от света на епохата Шан, която днес буди противоречиви чувства. В много от гробниците са открити следи от човешки жертвоприношения. Заедно с владетелите били погребвани слуги, воини, колесници и коне, които трябвало да ги придружават и в отвъдния свят.

За хората от Шан границата между света на живите и света на предците била изключително тънка. Владетелите черпели своята власт именно от способността си да общуват с предците и божествата. Ето защо дворците, храмовете и гробниците образували единна система, в която политиката, религията и обществото били неразривно свързани.

През XI в. пр. н. е. династия Шан пада под ударите на бъдещата династия Джоу, а столицата Инсю постепенно запустява.

Градът изчезва от картата, но не и от паметта

В продължение на повече от три хиляди години неговите останки остават скрити под земята, докато археолозите не ги връщат отново към живота. Днес Инсю е много повече от археологически обект. Това е мястото, където Китай открива своето най-дълбоко историческо минало.

Мястото, където легендата се превръща в история, а първите китайски думи, издълбани върху кости преди повече от три хилядолетия, продължават да разказват за началото на една от най-древните цивилизации на света.