В условията на нарастваща глобална финансова несигурност и търсене на по-балансиран валутен ред, ролята на китайския юан постепенно излиза на преден план. Икономисти очакват международният престиж на китайската валута да се ускори през следващите години, позиционирайки юана като все по-надеждна опция в глобалната финансова система и фактор за по-голямо разнообразие и устойчивост на международния паричен ред

Икономисти смятат, че макроикономическите и структурните политики на Китай ще осигурят ключова подкрепа за международното използване на юана, като повишат неговата приложимост и направят активите, номинирани в китайската валута, по-привлекателни за инвеститорите в контекста на стремежа на страната да се утвърди като по-силна финансова нация.

На 16 декември както на континенталния, така и на офшорния пазар, китайският юан поскъпна спрямо щатския долар до най-високите си нива от около 14 месеца. Движението бе подкрепено от отслабването на долара и засиленото търсене на корпоративни валутни разплащания в края на годината. По данни на Системата за търговия с чуждестранна валута на Китай централният паритетен курс на юана се засили с 54 пипса до 7,0602 за долар.

Според Дин Шуан, главен икономист за Китай и Северна Азия в Standard Chartered Bank, политическата рамка на страната създава условия за ускорено изграждане на финансова мощ. Целта е постепенно повишаване на статута на юана в международната финансова система и утвърждаването му сред водещите световни валути – процес, който ще бъде дългосрочен и поетапен, подчертава той.

От структурна гледна точка Китай поставя все по-силен акцент върху растеж, воден от иновации, като повишава икономическата устойчивост и потенциала за растеж чрез подобрения в трудовата производителност. Паралелно с това макроикономическите политики ще залагат на по-изразено контрациклично управление и ще избягват прекомерно разхлабване, като ключов приоритет остава запазването на покупателната способност на юана и укрепването на международното доверие към китайската валута.

Чуждестранните притежания на активи, номинирани в юана, достигнаха 43-месечен връх от 10,42 трилиона юана (около 1,47 трилиона долара) в края на третото тримесечие, спрямо 10,38 трилиона юана в края на юни. Това показва доклад на Standard Chartered, публикуван миналата седмица. Този показател е ясен сигнал за нарастващия интерес на международните инвеститори към китайската валута.

В анализа си Хънтър Чан, икономист в Standard Chartered Bank (Hong Kong), отбелязва, че препоръките за изготвяне на 15-ия петгодишен план (2026 – 2030) отново поставят акцент върху ускореното изграждане на финансова силна нация и насърчаването на международното използване на юана. Очаква се структурните и макроикономическите политики да бъдат по-тясно координирани в подкрепа на тази цел, включително чрез повишаване на практическата използваемост на валутата и увеличаване на инвестиционната привлекателност на активите, номинирани в юана.

По думите на Чан политиците вероятно ще засилят усилията си за изграждане на цялостна екосистема, която да разшири употребата на юана в международната търговия, инвестициите и финансирането, както и за развитие на трансгранични разплащателни системи, базирани на китайската валута. Той подчертава, че разширяването на ролята на юана ще зависи от темповете на отваряне на капиталовите пазари, като основната цел на Китай е да предложи надеждна алтернатива за намаляване на зависимостта от щатския долар, а не директно да оспорва неговото глобално доминиране.

На този фон световната икономика преминава през съществени промени в индустриалната и търговската политика, икономическото управление и социалната дипломация – процеси, които задълбочават фрагментацията и преструктурирането на глобалния индустриален и финансов ред. В този контекст анализатори от CITIC Securities смятат, че излизането на китайските компании на международните пазари, както и интернационализацията на юана, ще продължат да се ускоряват.

На фона на бързо нарастващата индустриална конкурентоспособност на Китай, износът на технологии, марки и бизнес модели се очертава като особено перспективно направление. Според Ян Фан, главен макроикономически и политически анализатор в CITIC Securities, глобалната експанзия на китайските компании, съчетана с дълбоко вкоренените притеснения около доларовата система, открива стратегически възможности пред интернационализацията на юана. В този контекст отварянето на капиталовите пазари и изграждането на трансгранични разплащателни системи, базирани на юана, могат да се превърнат в ключови инструменти за ускоряване на този процес.

Сходна оценка споделя и Сюн И, главен икономист за Китай в Deutsche Bank, който подчертава, че централното правителство ще продължи да насърчава използването на юана в търговията и инвестициите, да засилва ролята му като международна финансова валута и да отваря допълнително вътрешния финансов пазар. Паралелно с това ще бъде укрепена и позицията на Специалния административен район Хонконг като водещ офшорен център за операции в юани. По думите му потенциалът за международно използване на китайската валута през следващите няколко години е значителен, особено по линия на офшорното финансиране чрез инструменти като Dim Sum облигациите, като юанът има реални шансове да се утвърди като по-силна валута през 2026–2027 г., обръщайки тенденцията на обезценяване от началото на десетилетието.