На Земята всеки ден изчезват стотици представители на животинския свят. За да забави този процес, Китай реализира редица проекти за спасяване на застрашени видове и превръщат високите технологии в истински пазители на живота.

В Сишуанбанна, провинция Юннан, известията на мобилните телефони на местните жители не носят само новини и съобщения за доставки, а и един особен вид предупреждение – че в близост има диви слонове.

Как един застрашен вид като азиатските слонове в Китай успява да преживе истински „бейби бум“? И как може да се постигне истинско „съвместно съществуване между човек и слон“, когато териториите на хората и животните се припокриват?

Слоновете в Древен Китай

Азиатският слон е животно с изключително висока умствена и емоционална интелигентност. Неговият разум се сравнява с този на дете на четири-пет години – слоновете умеят да използват подръчни средства, да се учат и дори притежават самосъзнание.

Днес всички в Китай знаят, че диви азиатски слонове живеят в провинция Юннан, но малцина подозират, че в Древен Китай те са обитавали огромна територия – от Севернокитайската равнина и басейна на Жълтата река до южните райони на Линнан.

Постепенно с настъпването на исторически климатични промени (преминаването от топъл към студен период) техните местообитания се измествали все по на юг и днес те са съсредоточени основно в префектура Сишуанбанна, градовете Пуър и Линцан в провинция Юннан.

Освен в Китай азиатски слонове се срещат и в повече от десет държави от Южна Азия – сред тях Индия, Шри Ланка, Непал и Малайзия.

През последните сто години глобалната популация на азиатския слон рязко намалява заради незаконен лов и загуба на естествена среда. Затова Международният съюз за опазване на природата (IUCN) и Конвенцията за международна търговия със застрашени видове (CITES) го включват в списъка на застрашените животни. Китай също го обявява за вид от първа степен на държавна защита.

Добрата новина е, че докато броят на азиатските слонове в света продължава да спада, в Китай той се е увеличил – от около 170 през 80-те години до над 300 днес. Но как се стига до този „бейби бум“, след като видът беше на ръба на изчезването?

Дронове срещу „конфликта човек – слон“

Първата стъпка в защитата на дивите слонове е създаването на природни резервати, наблюдение за бракониерство и възстановяване на естествените им горски местообитания. Така още през 1958 г. е основан Националният природен резерват Сишуанбанна.

Оттогава насам в района са създадени още 11 местни резервата с обща площ около 5000 квадратни километра.

С разширяването на местообитанията на слоновете се увеличава и обхватът на тяхното движение, което води до все по-чести срещи между тях и хората. Нерядко слонове навлизат в села или дори градове, причинявайки щети. Така възниква нов проблем – „конфликтът между човек и слон“.

В началото хората се опитвали да ограничат движението на слоновете с огради и специални ровове, а наблюденията се извършвали ръчно – по следи от стъпки и изпражнения. Тези методи обаче били бавни, неефективни и опасни – служители често били наранявани при срещи с диви животни.

Тогава в помощ дошла технологията – дроновете. Повече от 100 наблюдатели в Сишуанбанна използват дронове и щом се засече движение на диви слонове, жителите на близките села получават известие. Но това не било достатъчно – при дъждовно или мъгливо време често ставали грешки в разпознаването, а служителите все още били изложени на риск.

„Слонски столови“ и интелигентна система за наблюдение

През ноември 2019 г. в Сишуанбанна е изградена първата в Китай интелигентна система за защита, наблюдение и ранно предупреждение за азиатски слонове.

Тя обединява стотици горски камери, 915 инфрачервени устройства, 177 умни високоговорителя и наземни сензори. Системата действа като сложна защитна мрежа, покриваща 3300 квадратни километра от основните райони на движение на слоновете, и следи тяхното движение 24 часа в денонощието.

Щом засече движение на слонове, системата подава сигнал за тревога в рамките на 10 – 15 секунди и моментално уведомява жителите.

Точността на системата достига 99% като идентифицира животните дори по нощни или частични изображения. Годишно се изпращат над 200 000 предупредителни съобщения и така се изгражда надеждна защитна връзка между хората и слоновете.

Освен че предотвратява конфликти, системата предоставя ценни данни, които помагат за подобряване на условията на живот на слоновете.

На местата, където слоновете често се появяват, са засадени растения, които обичат – диви банани и сладък бамбук. Така е създадена „слонска столова“ с площ над 670 000 кв. м. Тези „столови“ осигуряват на животните обилна храна и намаляват вероятността за навлизането им в нивите и селата.

Разнообразното меню води до „бейби бум“

Данните от системата предоставят на учените ценна информация за поведението и навиците на дивите слонове, която служи като научна основа за тяхната защита.

Дългосрочните наблюдения показват, че хранителният им режим на слоновете е станал много по-разнообразен – от над 100 вида растения през 80-те години до повече от 240 днес. Особено предпочитани са висококалорични култури като царевица, ориз и захарна тръстика – богати на хранителни вещества и лесни за намиране, тъй като се отглеждат в големи масиви.

Така времето за хранене се съкращава, а животните имат повече време за игра, социални контакти и размножаване. Учените са забелязали дори тенденция към скъсяване на бременността при някои слоници – от над 20 месеца до около 18 месеца.

В окръг Дзянчън, град Пуър, днес живеят 59 диви слона, разпределени в 7 – 8 стада с добре установена структура. Контактът между отделните стада е чест, а през последните една-две години почти всяко стадо е посрещнало новородено слонче, което расте здраво под грижите на семейството си.

С укрепването на общественото съзнание за опазване на природата и с напредъка на технологиите тези величествени създания ще получават все по-добра защита. Така човекът и слонът ще могат да споделят едно общо бъдеще – на хармонично съжителство и взаимно уважение.