Китай активно реагира на въздействието на изкуствения интелект върху заетостта
Продуктите с изкуствен интелект (ИИ), като чатботове и самоуправляващи се превозни средства, навлизат все по-често в живота на китайския народ. Въвеждането на технологии с ИИ променя традиционните работни практики, повишава производителността и трансформира структурата на различни сектори на икономиката на страната. Въпреки това тяхната поява и широко разпространение подхранват страховете от загуба на работни места - явление, което вече е очевидно сред професионалисти в широк спектър от професии, от оператори на поточни линии до дизайнери и преводачи, които са изправени пред нарастващ конкурентен натиск.
Въпреки че признават краткосрочния характер на негативното въздействие върху заетостта, което съпътства технологичните иновации, икономистите смятат, че изкуственият интелект не е „разрушител на работни места“, а по-скоро „катализатор“, който улеснява структурното преструктуриране на пазара на труда, предизвиквайки появата на множество нови специалности и формати на работа, посочва в обширен анализ на тази тема агенция „Синхуа“.
Китайските власти активно регулират развитието на изкуствения интелект, за да смекчат въздействието му върху възможностите за заетост, като същевременно увеличават инвестициите в човешки капитал, стремейки се да развият работна сила, по-устойчива на бързите промени, породени от технологичния прогрес.
Изкуственият интелект не накърнява заетостта на работната сила
Анализаторите подчертават, че опасенията от заместването на човешкия труд от технологии не са уникални. На практика всеки значителен технологичен напредък, от изобретяването на парната машина до автоматизацията, е генерирал подобни опасения.
„От икономическа гледна точка, ИИ допринася за повишена производителност и по-ниски оперативни разходи. Подобни промени стимулират нови икономически сектори и създават предпоставки за реорганизация на структурата на заетостта. С други думи, краткосрочното увеличение на заетостта е прелюдия към дългосрочна трансформация“, отбеляза У Джие, научен сътрудник в китайския мозъчен тръст DRCnet.
През август 2025 г. Държавният съвет на КНР публикува „Становище за задълбочаване на прилагането на програмата AI Plus“, насочено към насърчаване на широко приложение на ИИ в различни социално-икономически сектори, като се набляга на използването
на предимствата, създадени от развитието на ИИ, за създаване на нови двигатели за висококачествена и пълна заетост.
Световният икономически форум в Давос прогнозира в своя доклад, че до 2030 г. ИИ и технологиите за обработка на данни ще създадат приблизително 11 милиона работни места по целия свят, като същевременно приблизително 9 милиона съществуващи работни места ще бъдат премахнати. Заслужава да се отбележи, че подобна динамика вече се наблюдава в Китай.
Според Дин Джуан асоцииран научен сътрудник в Института за финансови изследвания Чонъян в Китайския университет „Жънмин“, размерът на основната индустрия за ИИ в Китай скоро ще надхвърли 600 млрд. юана (приблизително 85,6 млрд. долара), като ИИ ще доведе до дълбока трансформация на структурата на заетостта. „Необходим е голям брой квалифициран персонал, за да се справят с техническите предизвикателства, свързани с моделите, алгоритмите и изчислителната мощност на изкуствения интелект, както и да се улесни дълбоката интеграция на изкуствения интелект с производството, услугите и биотехнологиите“, подчертава Дин Джуан.
20 от новите професии в КНР са свързани с изкуствения интелект
През последните пет години Министерството на човешките ресурси и социалното осигуряване на Китай е признало 72 нови професии, повече от 20 от които са свързани с изкуствен интелект. Очаква се всяка нова професия да създаде 300 000 - 500 000 работни места в краткосрочен план.
Типичен пример е автономното шофиране. То замества традиционните шофьори, но също и стимулира появата на нови, които съчетават опит в шофирането с цифрови умения.
Компаниите, предоставящи услуги за таксита без шофьори, набират специалисти по пътна безопасност, експерти по тестване на свързани превозни средства и разработчици на алгоритми за диспечерски услуги.
Значителен брой обяви за работа дават приоритет на кандидати с опит в шофирането на таксита, автобуси и услуги за споделено пътуване, базирани на приложения, което демонстрира тенденция. Преквалификация на традиционни специалисти.
Един такъв новоназначен служител е Джан Чао, бивш мениджър по коли под наем, който сега работи като оператор по безопасност на роботизирани таксита в компания в Пекин. Той наблюдава автономните превозни средства в реално време, идентифицирайки и разрешавайки потенциални проблеми, като например пренасочване на превозни средства в случай на затваряне на пътища или други непредвидени обстоятелства. Според него успешното изпълнение на тази нова позиция изисква както обширни познания за превозните средства, така и висока степен на концентрация и търпение.
„В момента все повече работници, които преди това са извършвали монтажни, заваръчни и ремонтни дейности в автомобилни заводи, стават тестери и оператори на интелигентни свързани превозни средства“, казва Уан Хао, изследовател в Китайския център за развитие на информационната индустрия.
Инвестиции в човешкия капитал
Тъй като изкуственият интелект води до дълбоко преструктуриране на уменията, разделението на труда и формите на заетост, китайските власти засилиха усилията си за осигуряване на стабилна заетост чрез преквалификация на работниците и увеличаване на инвестициите в човешки капитал.
През юни 2025 г. Китай стартира мащабна програма за развитие на професионални умения, която ще осигури субсидирано обучение на над 30 милиона души в цялата страна от 2025 г. до края на 2027 г.
На началните и средните училища в Китай е наредено да засилят обучението по ИИ
Наскоро в официални документи се появи нова фраза: „Инвестиране в човешки капитал“. Тя беше включена в доклада за правителствената работа, представен на Националния народен конгрес през март 2025 г., както и в 15-ия петгодишен план за национално икономическо и социално развитие. Спомената беше и на Централната икономическа работна конференция, проведена неотдавна, където участниците определиха икономическите приоритети за 2026 г.
С напредването на технологиите човешката креативност се превръща в ключово конкурентно предимство, помагайки на Китай да премине от трудоемък растеж към развитие, водено от интелигентност и креативност, обясняват анализаторите. Предвид застаряващото население, подобряването на човешкия капитал ще помогне на Китай. Лиу Минси, младши изследовател в Института за наука и развитие към Китайската академия на науките, отбеляза, че преходът от демографски дивидент към дивидент на висококвалифицирания труд е от решаващо значение.
Гун Пимин, експерт в Китайската академия за макроикономически изследвания, призова за целенасочена помощ за най-засегнатите групи от технологичните промени, включително увеличени обезщетения за безработица, субсидии за преквалификация и стимули за повторно заетост, за да се съкрати пътят им обратно към работната сила.


