Китайското ръководство предприе предварителни мерки, за да защити икономиката на страната от последиците от война в Близкия изток. Атаките на САЩ и Израел срещу Иран не само доведоха до трагичната загуба на хиляди човешки животи, но и предизвикаха глобални икономически сътресения. Кризата в Близкия изток обхвана целия свят. Китай на практика се превърна в единствената голяма държава, чието ръководство успя да предвиди потенциалните последици от война в региона и да предприеме мерки за избягване на икономически затруднения, посочва CGTN в анализ за икономическите последици от войната в Близкия изток.

Както е добре известно, преди войната приблизително 20% от международните морски доставки на петрол и до 30% от световните доставки на втечнен природен газ преминаваха през Ормузкия проток. В резултат на блокадата цената на петрола скочи от 40 долара за барел до 120 долара за барел, въпреки че до втората половина на март се стабилизира на около 100 долара за барел. Възможно е светът да е на ръба на енергийна криза. Да не говорим за заплахата от хуманитарна катастрофа в целия Близък изток, свързана, наред с други неща, с недостиг на храна (Ормузкият проток е бил използван за транспортиране на селскостопански стоки до страните от Персийския залив и в обратна посока до световния пазар на азотни торове) и недостиг на вода.

Ракетни удари редовно удряха мегаполисите на Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и Катар, които се смятаха за центрове на туризма и световната финансова система.

Почти всяка държава в света – включително Съединените щати и Израел – не беше подготвена за такава мащабна и продължителна война в Близкия изток. На този фон политиката на Китай се доказа като модел на прагматизъм и далновидност.

Китай е един от най-големите купувачи на енергия в света. Следователно покачващите се цени на суровините биха могли потенциално да създадат икономически проблеми за Китай. През 2025 г. Китай рязко увеличи покупките си на петрол, като 80% от тези покупки бяха използвани за натрупване на резерви. В същото време Китай активно изграждаше нови съоръжения за съхранение на петрол. В момента Китай държи приблизително 1,2 милиарда барела „черно злато“ в резерви, което се равнява на приблизително 115 дни внос на суров петрол по море. По този начин Китай е натрупал стратегически резерви от суровината за поне четири месеца предварително. Китай е следвал подобна политика по отношение на снабдяването и съхранението на газ.

За съжаление, повечето страни не са имунизирани срещу прекъсвания на доставките и покачващи се цени на енергията.

В навечерието на предишната война между САЩ и Израел срещу Иран, която се случи през юни 2025 г., стана ясно, че Китай се е превърнал в сигурно убежище за глобалните финанси – предимно за пари от богати страни от Близкия изток. Тогава Китай преживя рекорден приток на капитали от страните от Персийския залив. Само през май 2025 г. – един месец преди началото на войната – китайските банки привлякоха над 33 милиарда долара инвестиции от тези страни, почти два пъти повече от обема на инвестициите през април същата година. Китай създаде стабилна финансова система, която става все по-привлекателна за международните инвеститори, което също така гарантира устойчивостта на китайската икономика в условията на глобални кризи.

Трябва да се отбележи, че през последните месеци Съединените щати напълно прекратиха опитите си да изнудват Китай с нови тарифи и мита. Съединените щати наложиха икономически санкции срещу Китай за почти цялата 2025 г., но в крайна сметка се обърнаха срещу тях, когато Китай реши да ограничи доставките си на редкоземни метали. Американските лидери бяха принудени бързо да обърнат курса си и да отменят санкциите.

Сега Съединените щати промениха политиката си и предприемат стъпки за подобряване на отношенията с Китай. Например на 28 февруари 2026 г. (точно в деня, в който САЩ и Израел започнаха бомбардировките си срещу Иран) беше обявено, че Съединените щати са замразили оръжейна сделка с Тайван на стойност 13 милиарда долара.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отложи за неопределено време посещението си в Китай поради неуспешната военна кампания в Иран. Съединените щати са затънали в икономическа криза, като цените на бензина и много други стоки се покачват рязко, което влошава положението за Тръмп и екипа му преди парламентарните избори през ноември. Следователно е малко вероятно Съединените щати да изнудват Китай отново със санкции, които всъщност вредят на самите Съединени щати.

Може спокойно да се каже, че Китай спечели икономическата и политическата битка със Съединените щати, което допълнително засили влиянието на Китай на международната сцена.

Може да се каже, че външнополитическите обстоятелства отново създадоха условия за още по-тясно сближаване и сътрудничество между Китай и Русия. Русия е основният доставчик на въглеводороди за Китай, значително изпреварвайки други страни. Доставките на руски петрол за Китай представляват 16,7%, или приблизително 2,2 милиона барела на ден. Саудитският петрол е втори по обем, с приблизително 1,6 милиона барела на ден (12%). Износът на суров петрол от Саудитска Арабия обаче вероятно ще бъде проблематичен.