В началото на новата 2026 г. започват да идват официалните статистически данни за вече изминалата 2025 г. От китайските пристанища идват поредица от силни сигнали за състоянието на външната търговия на страната, съобщава агенция „Синхуа“

Пристанище Нинбо – Джоушан отчете товарооборот от над 1,4 млрд. тона и за 17 поредни години запазва първото си място в света. Пристанище Шанхай също затвърди водещата си позиция, като обработи над 55,06 млн. стандартни контейнера и оглави световната класация по контейнерен трафик за 16-а поредна година.

В световната търговска система морският транспорт остава основният канал за международен обмен на стоки. Именно затова показателите на пристанищния товарооборот се разглеждат като ключов „барометър“ за динамиката на външната търговия и реалната икономическа активност. Постоянното подобряване на тези показатели отразява високата устойчивост на китайската външна търговия в условията на сложна международна среда. Рекордите в пристанищата не са изолирано явление, а резултат от стабилни търговски потоци и запазено глобално търсене на китайски стоки.

Данните на Главното митническо управление на Китай показват, че общата стойност на вноса и износа на Китай през 2025 г. е надхвърлила 45 трилиона юана. Това е исторически рекорд, който затвърждава позицията на страната като най-големия търговец на стоки в света. Вносът и износът на Китай отбелязват девета поредна година на растеж. Това е най-дългият устойчив възход от присъединяването на страната към Световната търговска организация. Само през декември 2025 г. външната търговия достигна 4,26 трилиона юана, което представлява ръст от 4,9% на годишна база и най-високият месечен обем досега.

Изминалата година премина в условията на неблагоприятна глобална икономическа и търговска среда, често определяна като „насрещен вятър“. Именно в този контекст устойчивостта на китайската външна търговия се опира на няколко ключови фактора, които очертават дългосрочната й стабилност.

Първият фактор е разширяването на търговското партньорство на Китай. През 2025 г. страната поддържа търговски отношения с 249 държави и региона по света. Броят на партньорите с търговски обем над един трилион юана достигна 14, тези със стотици милиарди – 62, а с десетки милиарди – 137. И в трите категории се отчита увеличение спрямо 2024 г., което показва по-дълбока и по-широка интеграция на Китай в световната търговия.

Особено значима остава търговията със страните, участващи в съвместното изграждане на инициативата „Един пояс, един път“. През 2025 г. обемът й достигна 23,6 трилиона юана, което представлява ръст от 6,3% и 51,9% от общия външнотърговски оборот на страната. В същото време търговията с АСЕАН, Латинска Америка и Африка нарасна съответно с 8%, 6,5% и 18,4%, подчертавайки изместването към по-диверсифицирана география на пазарите.

Вторият ключов фактор е по-високата ефективност на държавните политики. Въпреки нестабилната външна среда, Китай последователно разширява високото ниво на откритост. През 2025 г. бяха въведени редица мерки за стабилизиране на външната търговия, които подпомогнаха предприятията да задържат поръчките си и да разширят присъствието си на нови пазари. Това ясно личи и от структурата на търговските субекти. През годината над 780 хиляди предприятия в Китай са осъществявали внос или износ. Частните компании запазват водещата си роля, като техният външнотърговски оборот достигна 26,04 трилиона юана. Делът им в общия внос и износ се повиши до 57,3%, утвърждавайки ги като основен двигател на външната търговия.

Съществено предимство за Китай остава и индустриалната му база на страната, която разполага с най-пълната индустриална система в света и със завършени производствени вериги. Тясната интеграция между научно-технологичните и индустриалните иновации позволява гъвкаво адаптиране към промените в международното търсене и осигуряване на стабилно, висококачествено предлагане.

През 2025 г. износът на високотехнологични продукти достигна 5,25 трилиона юана, което е ръст от 13,2%. Особено динамично се развива износът на продукти, свързани със зелената трансформация на множество сектори от икономиката и социалния живот. Доставките на вятърни турбини и други екологични решения отбелязаха двуцифрен ръст, а износът на продукти със собствени марки нарасна с 12,9%, като делът им в общия износ се увеличи с 1,4 процентни пункта.

Ключова роля за поддържането на плавната търговия играе и модерната пристанищна система на Китай. Като основни възли за внос и износ, интелигентните и ефективни пристанищни групи се превърнаха в реално отражение на динамиката на външната търговия. По данни на Министерството на транспорта, от началото на 14-ия петгодишен план (2021 – 2025 г.) броят на пристанищните кейове с капацитет над 10 хиляди тона се е увеличил с 379 и е достигнал 2971. Над 70% от ключовите крайбрежни пристанищни зони вече разполагат с железопътни връзки, като са формирани няколко пристанищни групи от световна класа. Чрез развитието на пристанищната инфраструктура и разширяването на морските линии Китай изгражда глобална „физическа свързаност“. Това съкращава логистичните маршрути, ускорява движението на стоките и подпомага мащабната циркулация на икономическата и социалната дейност.

През периода на 15-ия петгодишен план, чието изпълнение вече започна, страната ще продължи да разширява високото ниво на отваряне към света, прогнозира Синхуа. С ускореното изграждане на интелигентни „зелени“ пристанища, Китай се стреми да превърне своята пристанищна система във важен фактор за по-ефективна, сигурна и устойчива либерализация на световната търговия.