Китай въвежда „класни стаи“ с изкуствен интелект, за да подхрани бума на хуманоидните роботи
Редици хуманоидни роботи повтарят едни и същи движения отново и отново – вдигат бутилки с вода, плъзгат тави в микровълнови фурни и сканират етикети на пакети. Наблизо човешки оператори в костюми за заснемане на движение сгъват пране и изглаждат чаршафи, движенията им се улавят от сензори и се подават в системите за обучение с изкуствен интелект. Подобни сцени се разгръщат на много места в Китай. Запознати с индустрията наричат тези съоръжения „въплътени тренировъчни площадки с изкуствен интелект“.
В Китай вече има над 140 производители на хуманоидни роботи. През 2025 г. страната е доставила 14 400 хуманоидни робота, което представлява приблизително осем на всеки 10 бройки, доставени в световен мащаб, посочва агенция „Синхуа“.
Въпреки че тези числа са впечатляващи, индустрията все още е изправена пред фундаментално предизвикателство: превръщането на роботи, които могат да тичат, скачат и танцуват в контролирани условия, в машини, способни надеждно да се справят с безбройните, непредсказуеми задачи от всекидневието.
Ключова част от това да им се даде възможност да се справят с всекидневните задачи е достъпът до огромни количества данни.
Точно както големите езикови модели са се научили от огромни количества текст, за да променят дигиталния свят, роботите се нуждаят от огромни количества данни за взаимодействие в реалния свят, за да овладеят физическия. Те трябва да се научат чрез многократни срещи как да хващат обекти с различна форма, да се ориентират в непознати пространства, да реагират на промените в заобикалящата ги среда и да изпълняват всекидневни задачи.
Но докато интернет е препълнен с текст, данните за взаимодействие във физическия свят за роботи никога не са били събирани систематично. Това е празнината, заради която се изграждат нови тренировъчни площадки, където роботите се учат да се ориентират и да изпълняват задачи в реални среди чрез повтарящо се, интензивно обучение.
Скорошен изследователски доклад показва, че към края на юни 2026 г. Китай е открил над 70 учебни площадки за внедрен ИИ. Освен това над 40 учебни площадки за внедрен ИИ са в процес на изграждане или в етап на планиране. Повечето от тях са разположени в делтата на река Яндзъ, региона Пекин – Тиендзин – Хъбей и делтата на Перлената река.
В провинция Гуандун, Южен Китай, провинциалната учебна площадка е поела роля, която надхвърля обучението по роботи. Наречена „училище за роботи“ от своя оператор, тя редовно събира производителите на роботи с потенциални потребители, помагайки на производители, доставчици на здравни услуги и енергийни компании да намерят подходящи решения за внедрен ИИ, като същевременно предоставя на разработчиците реална среда, в които техните роботи могат да бъдат тествани.
Подобен модел се оформя в Ханджоу, столицата на провинция Джъдзян в Източен Китай. Там Националната пилотна база за приложения с внедрен ИИ действа като „суперконектор“, обединявайки държавни предприятия, водещи технологични фирми и компании за приложения чрез отворен механизъм за сътрудничество.
„Преди разработването на един-единствен сценарий за приложение можеше да струва на една компания десетки милиони юани само в данни за обучение. Сега, като се преместите в базата, можете да получите достъп до всичко необходимо само на едно място“, каза Джан Хайвей, основател на фирма за роботи, базирана в Ханджоу.
Тъй като тези тренировъчни площадки се развиват от изолирани съоръжения в по-широка екосистема, политическа подкрепа също се насочва към ускоряване на тяхното развитие.
През юни 2026 г. китайските власти съвместно стартираха специален план за действие за обучение в реални условия на хуманоидни роботи и въплътен ИИ, изискващ всеки провинциален регион да идентифицира поне 20 приоритетни сценария и да създаде обучими, тестваеми и проверими пространства за обучение в реални условия.
В същото време се полагат усилия за подобряване не само на количеството данни за обучение, но и на тяхното качество. Индустриален стандарт за качеството на наборите от данни с въплътен ИИ, изготвен от консорциум от повече от 40 организации, е планиран да влезе в сила на 1 ноември.
Бизнес моделът също се развива. Уан Маолин, съосновател на платформа за екосистема с въплътен изкуствен интелект, базирана в Шънджън, заяви, че следващата стъпка е да се премине отвъд простото предоставяне на данни и да се разработи „обучението като услуга“, създавайки диверсифицирани потоци от приходи, които могат да помогнат за превръщането на тренировъчните площадки от инвестиции в големи активи в устойчиви операции. С политическа подкрепа и нарастващ импулс зад тяхното развитие, тренировъчните площадки с въплътен изкуствен интелект вече не са ограничени до основните икономически центрове на Китай. Според експерти от индустрията те вече достигат до градовете от трети и четвърти ранг на Китай, създавайки многостепенна мрежа, оформена не само от таланти и капитал, но все повече от наличието на реални сценарии и данните, които те могат да генерират.


