Китай се нареди сред петте страни в света, заедно със САЩ, Великобритания, Франция и Русия, които самостоятелно владеят пълната технологична верига за производство на монокристални турбинни перки за самолетни двигатели. Технологичният цикъл, контролиран от Пекин, обхваща пълния спектър от научноизследователската дейност и прецизното леене на материалите до крайното им инженерно приложение. Монокристалните турбинни перки определят мощността, надеждността и експлоатационния живот на двигателите. Те работят при екстремни натоварвания, корозия и ултрависоки температури, които доближават точката на топене на самата сплав. Поради това устойчивостта им е пряк показател за авиационната и производствена мощ на всяка държава.

В основата на китайския технологичен пробив е екипът на Пекинския институт за авиационни материали (AECC), ръководен от главния инженер Ли Дзяжун. Те са разработили монокристална суперсплав от второ поколение (DD6), която е с изцяло местна китайска интелектуална собственост. По данни на института характеристиките на DD6 са еквивалентни или по-добри от тези на конкурентните материали в САЩ и Европа, но производството ѝ е по-евтино. Сплавта вече се внедрява в двигателите на съвременни военни изтребители, граждански самолети и хеликоптери.

Технологията се базира на метален никел, комбиниран с прецизно дозирани легиращи елементи. Екипът е постигнал пълна хомогенност при топенето на съставките и ефективен контрол на примесите, което гарантира стабилността на метала при критични термични натоварвания.

Производството на компонентите преминава през над 10 основни ядра и десетки прецизни подстъпки. С реализирането на проекта, чието начало е поставено още през 80-те години на миналия век, Китай запълва ключови технологични празнини и затвърждава позициите си на глобалната военно-промишлена карта.

Същевременно тези дни китайските медии съобщиха за успешен първи полет на нов китайски турбореактивен двигател Ф406 с тяга от 600 килограма, извършен в автономния регион Вътрешна Монголия. Полетът е извършен с авангарден метеорологичен дрон в двудвигателна конфигурация. Това постижение бележи първия случай, в който Китай постига независим контрол и собствено приложение на висок клас турбореактивен двигател с малка до средна тяга в сектора на общата авиация.

Двигателят запълва редица технически празнини в страната и ще бъде използван в различни платформи, включително дронове за инспекции на голяма височина, ретранслационни комуникации и апарати с голяма продължителност на полета.