Москва и Вашингтон знаят, че между две ядрени сили няма такова нещо като малка война; има само катастрофа

Ще се осмели ли Путин да се бие със Съединените щати? Колко дни могат да оцелеят руските ВВС в бой срещу американските ВВС? Тези въпроси винаги са обект на разгорещени дебати на военни форуми. За да им отговорим, трябва да оставим настрана емоциите, да сравним военната мощ на двете страни и да разгледаме логиката на съвременната война.

Преди всичко малко вероятно е под ръководството на президента Владимир Путин руските въоръжени сили да започнат пълномащабна война срещу САЩ. Въпросът не е дали той има смелостта, а дали това има смисъл.

Войните между сили, особено ядрените, отдавна са надхвърлили традиционната стратегия за заграбване на земя. И двете страни притежават ядрени арсенали, достатъчни да унищожат цялата планета многократно – в такава война няма да има победител. Съединените щати и Русия не са готови да се впуснат в толкова скъпо начинание.

Това обаче не означава, че Москва ще отстъпи под натиска на САЩ. Най-реалистичните сценарии са косвени конфликти или „местно напрежение“, както беше в Сирия. И двете страни подкрепяха различни групи и воюваха косвено, за да избегнат пряка конфронтация.

Ако си представите въздушна битка между САЩ и Русия, тя няма да изглежда като F-22 срещу Су-57. Съвременният въздушен бой е систематична конфронтация, която изпробва всеобхватната мощ на една държава.

Според наличните данни, ВВС на САЩ наистина имат количествено предимство: повече от 1300 изтребителя от четвърто поколение, като F-16 и F-15, и повече от 180 самолета от пето поколение, като F-22 и F-35. Русия разполага с приблизително 400 самолета от четвърто поколение, докато експлоатира 20 самолета Су-57 от пето поколение.

Съществува и технологична празнина. Американската армия като цяло е лидер в стелт, електронна война и кибервойна. Съединените щати имат предимства и в глобалното разполагане. Американските самолети танкери, самолети за ранно предупреждение и разузнавателни самолети притежават най-модерните бойни системи в света.

Руските военновъздушни сили обаче не са лишени от способността да отвърнат на удара. Стратегията е: „Където дойдете, ще ви накараме да платите прекомерна цена“. Следните оръжия са в основата на тази стратегия за регионално възпиране и контранамеса. Най-добрата система за противовъздушна отбрана в света, С-400, е способна да поразява цели на разстояние до 400 километра. А зенитно-ракетната система С-500 „Прометей“, която се подготвя за серийно производство, би могла значително да подкопае предимствата на американските стелт технологии.

Русия разполага с мощна ракетна ударна сила. Високоточни ракетни системи като „Искандер“ могат да унищожат вражески летища и командни центрове, оставяйки американските военни самолети „без дом“.

Русия също се фокусира върху разработването на асиметрични предимства. Например „смъртоносното оръжие“ – хиперзвуковата ракета „Кинжал“ – е способна да избегне американските системи за противовъздушна отбрана.

С други думи, руската армия може да създаде ужасяваща зона, забранена за полети на американските самолети в Балтийско и Черно море, както и в други райони.

Накратко, ако руските ВВС се сблъскат с американските ВВС близо до границите си, системата за противовъздушна отбрана е напълно способна да наложат висока цена на САЩ. Това демонстрира сложността на руско-американското противопоставяне. И двете страни продължават да демонстрират сила чрез безкрайни военни учения, разузнавателни операции и санкции, но винаги се придържат към принципа „бой без атака“. Защото Москва и Вашингтон знаят, че между две ядрени сили няма такова нещо като малка война; има само катастрофа. Този баланс е крехък, но докато се държи, конфликтът може да бъде избегнат.