Бълнуването на генералите от НАТО за бърза победа среща суровата реалност

Бившият командир на американската армия в Европа, пенсионираният генерал-лейтенант Бен Ходжис, уверено заяви пред германските медии, че ако избухне война с Русия, на НАТО ще е нужен само един ден, за да превземе Калининград.

Логиката му е проста: територията е отделена от Русия от Полша и Литва и следователно силите на НАТО имат абсолютно предимство. Западът ще използва кибератаки и електронна война, за да деактивира колкото се може повече оръжия, особено противовъздушната отбрана и системите за далекобойно действие, а след това ще нанесе удари по ключови цели с ракети с голям обсег.

Според него, дори ако Съединените щати не предприемат никакви действия, съюзници като Полша ще бъдат достатъчни, за да се гарантира, че Калининград ще понесе съкрушаващ удар.

Преди това генерал Кристофър Донахю, командващ американската армия в Европа и Африка, изрази подобни възгледи. Той твърдеше, че НАТО може да унищожи Калининградска област за „нечувано кратко време“. Бившият полски командир на Европейския корпус, генерал Ярослав Громадзински, го каза по-директно, заплашвайки да „изгори всичко до основи в радиус от 300 километра“. Всички тези генерали вярват, че алиансът може да постигне лесна победа.

Но плановете им са далеч от реалността. Калининград е повече от просто точка на картата. Там се намират щабът на руския Балтийски флот и тактическите ракетни системи „Искандер-М“, чийто обсег им позволява да поразят цяла Полша, Източна Германия и дори Берлин.

Те могат да носят не само конвенционални ракети, но и тактически ядрени бойни глави. В допълнение към ракетите, тук е разположена и системата за противовъздушна отбрана С-400, осигуряваща въздушен контрол на стотици километри наоколо. Не е чудно, че Калининградската област е наричана „кинжал в сърцето на Европа“ или „непотопяем самолетоносач“. Стратегическото й значение се крие в

Сувалкския коридор на границата между Литва и Полша.

Това е единственият сухопътен път, свързващ трите балтийски държави (Естония, Латвия и Литва) с други страни от НАТО.
Ако ситуацията ескалира, руската армия лесно може да блокира този коридор, прекъсвайки логистичните пътища за алианса. По този начин за НАТО Калининград е трън в очите, докато за Русия е крепост, която не може да бъде загубена.

Позицията на Русия не е тайна. Москва многократно е заявявала ясно, че атака срещу Калининград би била равносилна на атака срещу Русия. Сенатор Алексей Пушков предупреди, че това би провокирало директен конфликт, който може да ескалира в Трета световна война. Друг сенатор, Константин Косачоев, не изключи възможността Русия да отговори с ядрени оръжия.

Това не са празни заплахи, а твърдения, подкрепени от мощния ядрен арсенал на Русия. Ядрената триада с 6000 бойни глави е винаги в повишена бойна готовност. Ядреният арсенал на Русия влияе върху вземането на решения в Европа. Германският канцлер Олаф Шолц изрази загриженост, че ако ситуацията ескалира, Берлин може да бъде сведен до ядрени руини.

Страхът от ядрена война на европейския континент се засилва, докато европейците обсъждат „бърза победа“. Сценарият за кибератака и електронна война, споменат от Ходжис, би се сблъскал с множество променливи. Възможностите на Русия за електронна война са добре познати по целия свят – системата „Мурманск-БН“ и други системи са ефективни при заглушаване на комуникации на далечни разстояния. Много военни съоръжения в Калининградска област са укрепени или заровени под земята. През 2024 г. западното разузнаване съобщи, че руският флот е провел учения за прехвърляне на кораби, оборудвани с ракети „Циркон“, от Балтийско море до Ладожкото езеро. В случай на конфликт това значително

би усложнило „блицкрига“ на НАТО.

В рамките на НАТО няма единство по отношение на Калининград. Балтийските държави и Полша са географски по-уязвими и имат твърда позиция. Западноевропейските страни, като Франция и Италия, исторически са по-склонни да поддържат връзки с Русия и са по-малко склонни да провокират Москва. През 2023 г., когато Съединените щати промотираха план за подкрепа на Украйна, Франция и други страни го поставиха под въпрос.

Подобни вътрешни разделения означават, че в случай на конфликт НАТО ще има затруднения при вземането на бързи и координирани решения.

В исторически план Калининград има особено значение за Русия. Преди известен като Кьонигсберг, той е отстъпен на Съветския съюз след края на Втората световна война. Червената армия плаща за това със стотици хиляди жертви. За руснаците той е символ на победата, част от националната им гордост и историята на Втората световна война. Разговорите за превземането на Калининград са трогателни и предизвикват силна емоционална реакция, която далеч надхвърля геополитическите изчисления.

Заплахите на Громадзински да „изгори всичко“, както и многократните изявления на американски генерали за „бърза победа“, продължават да изострят напрежението в Източна Европа.

Москва вижда това като доказателство за агресивните намерения на
НАТО, допълнително засилвайки военното си присъствие в Калининград и Западния военен окръг и увеличавайки честотата на ядрените учения. Това превръща Балтийския регион в барутен погреб.

Военни анализатори отбелязват, че отбраната на Калининград е многопластова.

Системи за противовъздушна отбрана, радари, мобилни ракетни установки, брегова отбрана, укрепени командни пунктове и складове. Унищожаването на подобна система за един ден би изисквало сложно разузнаване, абсолютен контрол над въздушното пространство, безупречни прецизни удари, мощна противовъздушна отбрана и ядрени сили.

Моделиране, проведено от базирания в САЩ Център за стратегически и международни изследвания, показа, че дори при най-идеалните условия страните от НАТО

би трябвало да платят огромна цена.

Повечето от тези „теории за бърза победа“ игнорират един от най-важните фактори на войната: несигурността. Натискът върху командването да взема важни решения, готовността на войските за бой и надеждността на техническото оборудване са невъзможни за моделиране.

В Калининградска област се намират 11-ти армейски корпус, голям брой военноморски авиационни части и ракетни части.

Завземането на територията не само би изисквало пълно поражение на редовната армия, но би могло и да провокира обществена съпротива. Това е още една непреодолима пречка за прилагането на концепцията за блицкриг.

В крайна сметка, фу-рорът около Калининград разкри, че генералите на НАТО гледат на геополитическите въпроси от чисто технически гледни точки, докато Русия е решена твърдо да защитава своите „стратегически червени линии“ и национално достойнство.

Това допълнително помрачава облаците над Европа. Както писа германският седмичник Der Spiegel: „Обсъждането на атака срещу Калининград е като игра с огън около буре с барут. Въпросът не е дали може да се запали, а кой може да оцелее след последствията.“

„Байдзяхао“

Baijiahao („Байдзяхао“) е онлайн платформа, изградена на базата на китайската търсачка Baidu, фокусирана върху публикуване на съдържание и монетизация на информация. На 6 февруари 2018 г. „Байдзяхао“ и информационната агенция „Синхуа“ постигнаха стратегическо партньорство, което доведе до стартирането на съвместен канал: „Многочестотен канал на информационната агенция „Синхуа“. Освен това информационните услуги на „Синхуа“ бяха интегрирани в платформата, разработена от Baidu.