През месец юни регионалната ескалация между Израел и Иран достигна критична точка. Израел извърши въздушни удари по ирански ядрени обекти (като Бушер, Натанц, Исфахан, Хондаб), докато Иран отговори с ракетни атаки срещу израелски военни бази и цивилни зони, включително в Тел Авив, Хайфа и други населени места. И от двете страни има десетки загинали и хиляди пострадали. След 12-дневен конфликт прекратяване на огъня беше постигнато благодарение на международно посредничество, но примирието е крехко.

Защо мирът е жизненоважен

Близкият изток остава център на световната енергетика. Нарушения в доставките през Ормузкия проток могат да засегнат индустрията и икономиката на целия свят, както и стратегически икономико-инфраструктурни проекти като китайската инициатива „Един пояс, един път“. Всеки допълнителен конфликт нанася удар по регионалния търговски поток и инвеститорския климат и създава предпоставки за национални, етнически и конфесионални вражди, заплашващи да ескалират в общ регионален сблъсък.

Нещо повече, предвид системите от съюзи, прокситата и интересите на някои западни държави, има опасност подновяването на израелско-иранският конфликт да доведе до нещо подобно на световна война, което не е в интерес на нито една държава и човечеството като цяло.

Опасност от ядрена надпревара

Нанесените щети върху ядрената инфраструктура на Иран са значителни, но според доклади на МААЕ програмата е отложена само с няколко месеца. Тази продължаваща заплаха може да предизвика обаче, истинска ядрена надпревара и дори ядрена катастрофа. Израелските удари засегнаха ядрени съоръжения, което потенциално може да доведе до опасно радиоактивно замърсяване, екологична и хуманитарна катастрофа, включително нещо подобно на печално известният случай с Чернобил.

Хуманитарна и правна перспектива

Текущата конфронтация води до масови цивилни жертви, включително болницата в Биршеба и обстрела на бежански лагери. Международните организации настояват за незабавно прекратяване на огъня и защита на цивилното население, както от израелска, така и от иранска страна. При това, конфликтът заплашваше да засегне цивилното население и в съседни държави като Катар, Обединените арабски емирства, Бахрейн, Ирак и Кувейт.

Китай реагира: Дипломация, неутралност и икономически диалог

На срещата на Шанхайската организация за сътрудничество в Циндао китайският министър на отбраната Дун Дзюн осъди “чуждестранния хегемонизъм и тормоз”, но без да обявява подкрепа за военни действия. Китай предложи работа „с всички страни за мир и стабилност“, без конкретни военни ангажименти. Външното министерство категорично настоява срещу всякаква военна агресия и за уважение към суверенитета.

Това следва традиционната китайска политика за ненамеса в чуждите дела, но и за насърчаване на мирните инициативи, което е от интерес както за света, така и за самия Китай, който поддържа сериозни търговски, икономически, културни и дипломатически връзки в Близкия изток. Следва да се отбележи, че преди време именно китайската дипломация успя да доведе до прекратяването на прокси конфликта между Иран и Саудитска Арабия, който се беше разразил от десетилетия и доведе до различни регионални сблъсъци и кризи. Това дава основание на Китай да претендира, че неговият подход към ситуацията в Близкия изток е конструктивен и успешен за всички страни, противно например на американския подход, който се изрази в директни военни удари срещу Иран.

Дипломатически натиск и призиви за диалог

Китай подкрепи в ООН текст за спиране на огъня и призова международната общност за деескалация. Министерството на външните работи ясно заяви, че: “Нито Израел, нито Палестина трябва да станат мишена на въоръжени атаки или колективно наказание… Насилието само ражда ново насилие…” Чрез телефонни разговори с иранския и израелския външен министър, Китай заяви готовност да допринесе за мирно решение.

Икономическите лостове на Пекин

Китай е най-големият купувач на ирански петрол – около 43 млн. барела месечно, което е близо 90 % от износа на Иран и 13,6 % от китайския импорт. Макар че стойността на китайските инвестиции в Иран надхвърля 3,9 – 5 млрд. д. от 2007 г. насам, все още стои далеч зад инвестициите в Саудитска Арабия и ОАЕ.

Ключов проект е инвестицията на Sinopec (2 млрд. щ. д.) в находището Ядаваран. CNPC също участва в полета Южен Парс и Северен Азадеган, макар че частично се оттегли под натиска на САЩ

Инфраструктура и ВЕИ

С китайски публични и държавни инвестиции се строят железопътни линии – 1,5 млрд. щ. д. за трасето Техеран – Машхад и модернизирани линии в Западен Иран. LDK Solar изгражда слънчев завод с 1 млрд. евро, MCC вложи 350 млн. щ. д. в стоманодобивни инсталации

Проектите по инициативата „Един пояс, един път“ целят не само икономически дивиденти, но и да създадат предпоставки за регионален мир – както е известно, икономиката стимулира стабилност.

Иран – Китай: Стратегическо партньорство за 25 години

Подписан през 2021 г., този договор за партньорство предвижда китайски инвестиции 300 – 400 млрд. щ. д. в енергийния и инфраструктурния сектор на Иран, в замяна на евтин достъп до иранския петрол. Договорът предвижда и откриване на китайска охранителна мисия за защита на обекти, но Иран твърди, че няма да предоставя суверенни територии.

Примерът Саудитска Арабия и Иран

Както по-горе бе посочено, през 2023 г. Китай посредничи за нормализацията на двустранните отношения, използвайки икономически стимули вместо военен натиск. Този модел се основава на включване на множество заинтересовани страни и икономически интереси, които стабилизират преговорите. Пекин показа на регионалните фактори, че търговията, взаимните проекти и дипломацията носят много по-големи ползи, отколкото геополитическата конфронтация.

Икономическото измерение – железопътни връзки, инфраструктура, ВЕИ – държи ключа към устойчив мир. Китай залага на дългосрочни проекти: изграждане на болници, метро системи и енергийни инсталации в Иран. В условия на тежки икономически санкции срещу Ислямската република, именно подобни проекти са силен стимул за Иран да развива връзките си с Китай и да се въздържа от непродуктивни геополитически ходове и спорове със съседните страни.

Възможности и предизвикателства пред Китай

С ролята си на неутрален посредник, Китай се позиционира като голяма сила, която може да решава глобални въпроси – икономика плюс мир. Участието му в мирния процес би затвърдило образа на Китай като стабилизиращ фактор в Близкия изток – конкурентен на САЩ и Русия. Конкурентен, но не враждебен, а такъв, който насърчава и тяхната отговорна роля в региона.

Рискове

Китай трябва да поддържа баланс между стратегическите си отношения с Иран и икономическите интереси в Израел и арабските страни. Явна пристрастност може да разклати доверието. Именно поради това, Пекин не си позволява да фаворитизира отделни държави, а се стреми да налага единен и справедлив подход на своята дипломация към местните страни. Без военна мощ в региона, влиянието на Пекин при кризисни ситуации остава ограничено, а САЩ продължават да доминират като глобален инструмент за сигурност, а по-често и като „световен полицай“, което обаче само разклаща доверието във Вашингтон, който определено заема страна в местните конфликти.

Засилване на участието в ООН

Поемайки активна роля в рамките на ООН – резолюции, антикризисни мисии, специални делегации – Китай ще повиши своя авторитет като посредник и той се стреми именно към това. Пекин вече е доказал с иранско-саудитския конфликт, че е способен да бъде безпристрастен партньор на близкоизточните държави, който търси взаимната изгода и полза, а не геополитически предимства.

Заключение

Настоящото примирие все още е нестабилно. В този контекст китайската дипломация, базирана на неутрален подход, икономическа дипломация и подкрепа за глобални инициативи, има потенциала да превърне споразумението в по-постоянен мир и тя видимо се стреми именно към това.

И Иран, и Израел могат само да спечелят, ако засилят сътрудничеството си с Пекин и интеграцията си в големите евразийски икономически, търговски и инфраструктурни проекти, вместо да се ангажират в прокси или преки военни конфликти.