Гун Жун, китайски анализатор

Наскоро Главната митническа администрация на Китай публикува данни, според които през първите 11 месеца на 2025 г. търговският излишък на страната е достигнал 1,08 трилиона щатски долара, като за първи път надхвърля границата от един трилион. Това е ярко доказателство за устойчивостта и жизнеността на китайската външна търговия. Въпреки това някои използваха повода, за да раздухат тезата за т. нар. втора вълна на китайски шок, обвинявайки Китай, че „провежда стратегия на обедняване на съседите“. По-внимателният поглед показва, че през определени интервали от време се появяват различни версии на „теорията за китайския шок“, с постоянно обновяван речник, но всички те следват познатия модел на „китайската заплаха“.

„Дъмпинг на свръхкапацитет“ или взаимноизгодна търговия?

От икономическа гледна точка т. нар. свръхкапацитет е по-скоро псевдопроблем. В условията на глобализацията различните държави участват в международната търговия на основата на сравнителните си предимства, постигайки оптимално разпределение на световните ресурси — значителен напредък в икономическото сътрудничество на човечеството. Производството на една страна неизбежно обслужва както вътрешния, така и международния пазар, а китайският износ е естествен резултат от тези сравнителни предимства.

В международната практика дъмпинг се установява, когато износната цена на даден продукт е по-ниска от неговата нормална стойност, нанася съществена вреда или заплаха за местната индустрия на страната вносител и между двете съществува пряка причинно-следствена връзка. Конкурентоспособността на китайските стоки произтича от най-цялостната в света индустриална система, ефективна логистика, голям брой висококвалифицирани специалисти и устойчиви инвестиции в научноизследователска и развойна дейност. Когато има пазарно търсене и добро съотношение цена – качество, печелят всички страни.

„Окупиране на пространството за развитие“ или съвместно овластяване?

Структурата на китайския износ показва, че именно междинните и капиталовите стоки са основният двигател на растежа. В същото време китайските компании активно насърчават локализацията на веригите за доставки. Водещи автомобилни производители като „Грейт Уол“ и САИК вече изградиха заводи в Тайланд и Индонезия, а делът на локализираното производство в тайландския завод на BYD достигна 54%. Т. нар. ефект на разпростиране на технологии от Китай осезаемо повишава индустриалното равнище на приемащите държави. Групата „Мидеа“ изгради в Тайланд първата в Югоизточна Азия напълно свързана 5G фабрика за климатици, където 5G+AI системите за контрол на качеството значително повишават производствената ефективност.

Китай последователно разширява високото равнище на отвореност към света, организирайки ежегодно международни изложения като Китайското международно изложение за внос и Панаира за търговия с услуги. Много съседни държави извличат преки ползи от това. През първите 10 месеца на 2025 г. търговията със селскостопански и хранителни продукти между Китай и АСЕАН достигна 51,3 млрд. щатски долара — ръст от 8,9% на годишна база. Само вносът на пресни и сушени плодове от АСЕАН надхвърли 10 млрд. долара, което представлява повече от две трети от общия внос на тези продукти в Китай.

Като втория по големина вносител на услуги в света, Китай демонстрира особено силно търсене в сферата на туризма и отдавна е ключов източник на туристи за страни като Тайланд, Малайзия и Виетнам.

Китайската търговия и инвестиции предоставят на местните млади хора по-разнообразни и перспективни възможности за професионално развитие.

Китай отстоява принципа за „обучение, съобразено с производството, и тясно сътрудничество между учебни заведения и предприятия“, като по този начин повишава квалификацията на работната сила. Пример за това е тайландската „Работилница Лу Бан“, която съчетава академично образование с професионално обучение. Всичките шест специалности, които предлага, са одобрени от Тайландската комисия по професионално образование и са включени в националната образователна система.

Очевидно е, че сътрудничеството между Китай и съседните държави се основава на допълване и взаимна изгода. Едностранчивото тълкуване на търговския излишък, умишленото смесване на сравнителни предимства с нелоялна конкуренция и очернянето на нормалните търговски и производствени връзки представляват отричане на принципите на световния пазар и пазарната икономика. Зад подобни твърдения стои стремежът към изкуствено прекъсване на глобалните вериги на стойността и възпрепятстване на индустриалното развитие на страните от Глобалния юг — и истинската цел е да се следва логиката на „националният интерес на първо място“.

Международната общност като цяло гледа с оптимизъм на перспективите пред Китай. Международният валутен фонд и „Стандард чартърд“ вече повишиха прогнозите си за икономическия растеж на Китай през 2026 г. Предложенията за 15-ия петгодишен план на Китай очертава визия за съвместно развитие и споделено бъдеще. Китай ще продължи да насърчава висококачественото съвместно изграждане на инициативата „Един пояс, един път“, да развива по-ефективни регионални мрежи за свързаност и да намалява логистичните и търговските разходи, така че съседните държави с благоприятно географско положение да могат по-добре да разгърнат ролята си на регионални хъбове.

Със своята последователна политика на отвореност, фокус върху иновациите и стремеж към висококачествено развитие, Китай се превръща във водещ фактор и двигател за общото икономическо благополучие на Азия.