Фразата на президента Путин за „нашите китайски братя и сестри“ подчертава топлината на отношенията между двете страни

Откакто китайското правителство обяви безвизов режим за руски граждани в края на август 2025 г., китайците с нетърпение очакват кога руското правителство ще отговори със същото. Въпреки че президентът Путин обяви на Източния икономически форум няколко дни по-късно, че безвизовата политика за Китай ще бъде въведена в много близко бъдеще, тя все още не е факт.

На годишната среща на клуба „Валдай“ в Сочи проведох неофициален разговор с руския външен министър Сергей Лавров. Когато го попитах: „Кога Русия ще предостави безвизов режим за китайски граждани?“, той отговори с хумор: „Вдругиден!“. Въпреки че беше шега, думите му демонстрираха голямото внимание към този въпрос, неговата неотложност и внимателното му обмисляне от руските политици, вземащи отговорни решения.

Последвалите изказвания на президента Путин на пленарната сесия на форума бяха още по-впечатляващи. Той не само определи безвизовата политика на Китай като „приятна изненада“, но и директно инструктира съответните агенции да „контролират енергично“ прилагането на реципрочните мерки. Фразата му „китайски братя и сестри“ подчертаваше топлината на отношенията между двете страни.

Като дългогодишен наблюдател на отношенията между Китай и Русия и след разговори с много руски приятели, осъзнавам, че в руското общество все още има три проблема, свързани с прилагането на подобни политики.

Първо, има опасения относно компетенциите в социалното управление. Някои смятат, че поради размера на Русия качеството на обществените услуги и ефективността на управлението в някои региони все още не са в съответствие със световните тенденции.

Внезапното разширяване на безвизовия режим може да засили натиска върху държавните органи в руските градове. Важно е обаче да се помни, че капацитетът за управление никога не е статичен; той се развива чрез итеративно обновяване в среда на откритост.

След въвеждането на безвизовия режим за руснаци, китайски пристанища като Суейфънхъ и Манджоули рационализираха процедурите за митническо оформяне, които сега отнемат средно по-малко от две минути, благодарение на внедряването на биометрична проверка и рационализиране на всички процедури. Китайците споделиха този опит чрез Механизма за трансгранично сътрудничество между Китай и Русия.

Опитът на Китай през последните четири десетилетия е свързан с непрекъснато оптимизиране на социалното управление на фона на отвореност. Страната успешно се справи с най-бързо нарастващата миграция на населението и урбанизация в човешката история.

Например по време на ежегодния едноседмичен Пролетен фестивал над два милиарда души се местят през Китай. Граждани на 47 държави в момента се ползват с безвизов режим за влизане в Китай. Прилагането на подобна политика изисква непрекъсната реформа на вътрешното управление на Китай.

По-важното е, че Китай и Русия реализират стотици големи инвестиционни проекти в области като енергетиката и електронното оборудване. Самото това сътрудничество предоставя на Русия съвременен управленски опит. Безвизовият режим само засилва необходимостта от актуализиране на управленските структури, придавайки мощен тласък на процеса.

Второ, съществуват практически трудности при опростяването на процедурите за митническо освобождаване. Всъщност традиционният модел на митническо освобождаване разчита на ръчна проверка, така че рязкото увеличение на трафика увеличава натиска върху системата. Новите технологии обаче отдавна предлагат жизнеспособно решение. Очаква се броят на китайските туристи в Русия да нарасне от 200 000 през 2023 г. до 850 000 през 2024 г.

Този растеж вече накара московското летище „Шереметиево“ да стартира пилотен проект „Бързо преминаване между Китай и Русия“, който използва интелигентни порти и система за резервации, за да намали времето за митническо освобождаване за групи пътуващи с 40 процента.

Контролът, споменат от президента Путин, е ключов за ускоряване на бюрократичната система – точно както оборудването за проверка на багаж, което Китай бързо внедри след въвеждането на безвизовата политика.

Русия може да преодолее тези предизвикателства чрез целенасочени инвестиции и модернизиране на митническото оформяне, вместо да разчита на съществуващите процедури.

Всъщност Китай вече има доказани практики за техническо управление за увеличаване на капацитета на терминалите. Русия би могла да се поучи от опита на китайското пристанище за свободна търговия Хайнан, като възприеме стратегия за „отваряне на фронтовите линии и затягане на контрола отзад“ и разработи интелигентна система за митническо оформяне, която интегрира биометрични данни, електронна проверка на визи и оценка на риска. Това скоро ще създаде технологично напреднала система за удобен обмен на туристически потоци.

Най-голямото безпокойство е „масовият приток на китайски граждани“. Това се дължи предимно на неизвестното, но наличните данни дават обективна картина.

През 2024 година двустранната търговия между Китай и Русия достигна 244,8 милиарда долара.

Китай остава най-големият търговски партньор на Русия в продължение на петнадесет години.

Китайските смартфони вече са завладели 86% от руския пазарен дял. Единадесет китайски автомобилни марки са сред 15-те най-продавани леки автомобили в Русия, а Русия се превърна в най-големия вносител на китайски автомобили.

Тези числа представляват работни места, създадени в руското общество чрез китайско-руски обмен и предоставяне на стоки от първа необходимост за запълване на празнините, създадени от санкциите, а не „заграбване на ресурси“.

Дори броят на туристите да се увеличи след въвеждането на безвизовия режим, 850 000 китайци, влизащи в Русия през 2024 г., няма да представляват непоносима тежест. Сувенирните магазини около „Червения площад“ в Москва и трансграничните туристически кооперации в Далечния изток са регистрирали увеличение на приходите с над 30 процента благодарение на пристигането на китайски туристи. Това са законопослушни, висококвалифицирани туристи, бизнесмени и инвеститори. Тяхното присъствие означава увеличено потребление, инвестиции и възможности за създаване на работни места.

Още по-важно е, че китайско-руският обмен последователно и стабилно подкрепя развитието на Русия, а растежът на икономическото, търговското и инвестиционното сътрудничество между двете страни е неудържима тенденция.

Данни на руската консултантска компания SINORUS показват, че приблизително 2500 китайски компании са се регистрирали в Русия през последните три години, с което общият им брой е над 9000. Това означава, че повече от една трета от китайските компании в Русия са се регистрирали от началото на Специалната военна операция през 2022 г. Преките инвестиции на руски компании в Китай са се увеличили с 47 процента през 2024 г.
в сравнение с предходната година. Данните на Московската борса показват, че делът на руските компании в китайски акционерни дружества чрез моста Шанхай – Хонконг – програма за взаимен достъп до фондовите пазари между континентален Китай и Хонконг – се е увеличил от 8 милиарда долара през 2022 г. до 32 милиарда долара през 2025 г.

Безвизовият режим не е еднопосочно удобство, а двупосочна възможност. Той позволява на повече китайски туристи да се насладят на Северното сияние в Мурманск, древните паметници на Казан, приятния за живеене град Сочи и жизнената креативност на руската младеж, разсейвайки едностранчивия образ, създаден от западните медии.

Безвизовата политика ще насърчи повече китайски предприемачи да донесат технологии и капитал в Сибир, отключвайки потенциала за развитие на Далечния изток. Тя също така ще позволи на хората от двете страни да оценят взаимната си добронамереност в ежедневните си взаимодействия. Както каза президентът Путин, „основата на междудържавните отношения се полага на нивото на комуникация между хората“.

Китай е готов да сподели своя опит, а съществуващата основа за сътрудничество и сътрудничество между Китай и Русия е достатъчна за преодоляване на тези трудности. Безвизовият режим отваря прозорец от възможности за китайското общество да получи по-задълбочено разбиране за Русия.

Когато всеки китайски гражданин, посещаващ Русия, говори с ентусиазъм за тази огромна страна и когато всяко трансгранично взаимодействие дава нов импулс за сътрудничество, основата на руско-китайските отношения ще бъде допълнително укрепена. Това е най-значимата ценност на политиката за безвизово пътуване.

Проф. Уан Уън, декан на Института за финансови изследвания Чонян, декан на Училището за глобално лидерство в китайския университет „Жънмин“