Относно усилията на Китай да предотврати връщането на семействата към бедност

Уан Шухе е фермер от малък град в Хорцин, автономен регион Вътрешна Монголия, Северен Китай – заета с работа на терен през повечето дни, но все още оптимистична. През 2024 г. семейството й претърпява тежък удар: съпругът й е диагностициран с левкемия и вече не може да работи точно когато дъщеря им започва колеж. Медицинските сметки и таксите за обучение се появяват едновременно. Местните власти бързо сигнализират чрез програма за ранно предупреждение, която идентифицира семейства, изложени на риск от връщане към бедност. Помощта идва бързо и отговаря на нуждите – по-силно здравно осигуряване, субсидии за обучение и две разплодни крави, за да възобновят доходите си от добитък. Подкрепата ефективно поставя праг за семейството. Предотвратяването на рецидивираща бедност е приоритетна задача през последните пет години.

През 2021 г. Китай исторически елиминира крайната бедност в цялата страна.

Но правителството е напълно наясно с суровата реалност: сериозно заболяване, природно бедствие, инцидент или скок в разходите за образование все още биха могли да тласнат уязвимите домакинства обратно в затруднено положение. Ето защо Китай определи петгодишен „преходен период“ (приблизително 2021 – 2025 г.), за да консолидира постиженията в намаляването на бедността и да ги свърже с дългосрочното съживяване на селските райони – с цел да се предотврати мащабно „връщане“ към бедност. По време на този преходен период се оформи набор от практически мерки, обхващащи ранно откриване на риска, бързо реагиране и дългосрочно изграждане на капацитет.

Четири характеристики се открояват:

1) Солиден краен резултат: система за ранно предупреждение с целенасочена помощ на местно ниво селските работници и екипите за подкрепа на жителите извършват рутинни посещения на домакинствата, за да следят работните места, доходите и основните разходи. На окръжно и общинско ниво агенциите, отговорни за селскостопанските и селските райони, социалното подпомагане, заетостта, здравното осигуряване, образованието и жилищното настаняване, споделят базова информация за бившите бедни домакинства и ключови предупредителни знаци – като например зависимост от помощи за препитание, големи разходи за медицински услуги, загуба на работа, образователни тежести и проблеми с безопасността на жилищата. Окръзите редовно съставят списъци с рискове от посещения на място и административни данни, проверяват случаите домакинство по домакинство и след това съобразяват подкрепата с нуждите – така че шокът да не доведе до повторно изпадане в бедност.

2) По-силна подкрепа: набор от инструменти, които да помогнат. Повторната бедност рядко се дължи на една-единствена причина. Бедствията, сериозните заболявания, безработицата и разходите, свързани с училище, често се усложняват взаимно. По този начин местните власти свързват множество мерки: за семействата, изправени пред непосредствена криза, първата стъпка е да се стабилизират основните условия на живот чрез временна помощ, основна подкрепа за препитание, медицинска помощ и мерки за безопасност на жилищата. За домакинствата, които все още имат трудоспособност, фокусът бързо се измества към възстановяване на доходите – свързването им с работа, обучение по умения и основни производствени ресурси, когато е необходимо – така че доходите да се възобновят и рисковете да не се повтарят.

3) Превръщане на помощта в устойчиви доходи: най-трайната преграда срещу връщане в бедност не е еднократна субсидия, а стабилни доходи. Местните власти се опитват да постигнат това по два начина. Първо, те укрепват местните „фирмени“ индустрии и привличат семействата с по-ниски доходи в цялата верига на стойността – преработка, опаковане, логистика и продажби. Второ, те разширяват достъпа до работа: създават работни места чрез местни фирми и малки обществени работилници и свързват работниците с свободни работни места в други региони чрез съвпадение на работни места, кратки курсове за обучение и практическа подкрепа като координиран транспорт. Когато стабилната работа носи предвидими доходи, домакинствата ще имат устойчивостта срещу трудностите.

4) Намаляване на регионалните различия чрез споделяне на таланти, ноу-хау и пазари. Крайбрежният изток на Китай като цяло е по-богат, с по-силни индустрии и обществени услуги; части от западната част и много планински райони започват от по-слаба база. За да заключат постиженията в намаляването на бедността, провинциите се обединяват в партньорства за помощ, които се фокусират по-малко върху еднократни проекти и повече върху изграждането на местен капацитет. Това означава не само съоръжения и оборудване, но и хора и експертиза – изпращане на учители, лекари и мениджъри на работа на място, наставничество на местни екипи и увеличаване на подкрепата чрез дистанционно обучение и телемедицина. От гледна точка на доходите, тези партньорства свързват по-слабо развитите райони с източните фирми и потребители: привличат поръчки и инвестиции, отварят градски канали за продажби на селскостопански продукти и организират съвпадение на работни места и обучение за умения между провинциите.

Целта е проста – превръщането на еднократната помощ в система, която продължава да работи.

Излизането от бедността не е финална линия – това е началото на една все още крехка фаза. Истинското изпитание е дали едно семейство може да поеме следващия шок – сметка за болница, загуба на работа, лош сезон – без да се върне назад. Ето защо целта не е просто облекчаване на бедността, а… предпазна мрежа, която реагира бързо и осигурява истинска подкрепа на семействата, когато възникнат проблеми.

Мей Син

People‘s Daily Online