Китай не се нуждае от разрешение за ракетни изпитания

Политическият фарс от сорта на „крадецът вика дръжте крадеца“ отново се разгръща. Във вторник Съединените щати обединиха 40 държави, за да скалъпят така нареченото съвместно изявление относно „известия за изстрелване на балистични ракети“ – и отделно изявление, насочено специално към Китай.

Директно посочвайки напълно законния тест на балистични ракети на Китай миналия месец в откритите води на Тихия океан, документът твърди, че действията на Пекин са „несъвместими с неговата отговорност“ и „подкопават глобалната стабилност и сигурност“.

В рязък контраст, Съединените щати – най-големият военен разходник и създател на войни в света – се изтъкват като „положителен пример, достоен за подражание“, а тяхната „военна прозрачност“ се рекламира като доказателство, че „американският подход към тестването на ракети и космическите изстрелвания не поражда същите опасения като подхода на Китай“.

Създателите на това „изявление“ във Вашингтон очевидно са добре запознати с това, че Съединените щати тестват междуконтинентални балистични ракети по-често от която и да е друга държава. В противен случай защо биха използвали претекста за фабрикуване на тази фалшива информация, за да омаловажат собствената си репутация?

Въпреки че изявлението изброява 41 подписали,

то има само един автор – Вашингтон.

Нещо повече, тези 41 държави представляват едва една пета от 193-те държави – членки на ООН, и приблизително 17 процента от населението на планетата.

Повечето от тях изобщо не тестват балистични ракети, а китайските изстрелвания не представляват заплаха за тях. Те бяха донесени само като статисти. Това хаотично събиране беше изцяло организирано от Съединените щати.

Изявлението се основава до голяма степен на Хагския кодекс за поведение срещу разпространението на балистични ракети (HCOC), обвинявайки Пекин, че не е предоставил предварителни предупреждения в съответствие с „приетата практика“. Китай обаче не е страна по HCOC. Нещо повече, кодексът е доброволен политически документ, а не правно обвързващ международен договор.

На практика дори сред подписалите го страни случаите на непълно спазване на разпоредбите за уведомяване не са необичайни. Воден от чувство за отговорност, Китай предприе премерената и разумна стъпка да изпрати предварителни дипломатически уведомления до заинтересованите страни, включително Съединените щати.

Това бяха жестове на добра воля, целящи да гарантират, че тестът няма да навреди на интересите на никоя държава.

Що се отнася до механизмите за уведомяване за изстрелвания, просто няма „универсален стандарт“, който да се спазва от повечето държави. „Високите стандарти за уведомяване“, с които Вашингтон толкова самодоволно се хвали, са предимно двустранни споразумения между САЩ и Русия, предназначени единствено да поддържат стратегическата стабилност между двете страни, а не да гарантират универсално уведомяване на всички заинтересовани страни.

През 2015 г., когато ВМС на САЩ изпробваха ракета „Трайдънт“ от ядрена подводница край бреговете на Южна Калифорния, неясните предварителни известия

предизвикаха истинска паника

и подхраниха множество спекулации както в САЩ, така и в чужбина. Струва си да се припомни също, че Южният Тихи океан отдавна служи като полигон за ядрени експлозии за САЩ. Правителството на Маршаловите острови продължава да изисква обезщетение и пълно почистване на радиоактивното замърсяване от Вашингтон, но последният отказва дори да отговори на тези искания.

Чрез принуда и подтикване САЩ положиха колосални усилия да привлекат около 40 държави в своята игра. Целта е една и съща: с всички необходими средства да представят упражняването на законните суверенни права от Китай като „незаконно“ и „безотговорно“ и по този начин да възпрепятстват развитието на ядрения потенциал на Китай.

Зад това се крият не само хегемонните амбиции на Съединените щати, които се провъзгласиха за „гарант на сигурността в Западния Пасифик“, но и нарастващата тревога от собственото им военно отслабване.

Американската стратегическа „ядрена триада“ остарява. Ракетите „Минитмън“ III са в експлоатация повече от петдесет години, отдавна надхвърляйки проектния си живот. Разходите за програмата „Сентинел“ за подмяна са се увеличили с 80 процента, а планираното влизане в експлоатация през 2029 г. е отложено. В морето подводниците клас „Охайо“ постепенно се извеждат от експлоатация, а въвеждането в експлоатация на водещата подводница от новия клас „Колумбия“ е отложено приблизително до 2031 г.

Въздушната програма B-21 се оказа толкова скъпа, че всяко мащабно разполагане на тези бомбардировачи е изключено.

Тъй като способността на Китай да възпира външна намеса и да поддържа мира и стабилността в региона продължава да расте, докато индустриалната база на САЩ непрекъснато се свива, Вашингтон няма друг избор, освен да заяви присъствието си, като се заяжда с „броя на думите“ в китайските известия за изстрелвания на ракети. Когато суверенна държава провежда законни военни изпитания на собствената си територия или в открито море, тя упражнява своите законни суверенни права.

Китайският посланик по въпросите на разоръжаването Ли Чидзян ясно заяви това в Женева: Китай е провел само три изпитания на междуконтинентални балистични ракети до момента – по-малко от която и да е от останалите пет ядрени сили.

Съединените щати, които провеждат най-чести изпитания, са и най-ревностните в оттеглянето си от договори и международни институции, най-агресивните в насърчаването на споделянето на ядрени оръжия и разширеното ядрено възпиране и нямат основание да критикуват Китай за доброволното му предварително уведомяване.

Съединените щати отказват да се вслушат в тези аргументи, защото Вашингтон не се стреми да „намали риска от грешни изчисления“ – истинската му цел е да държи

ядрения арсенал на Китай под строг контрол.

Някои анализатори разглеждат това „изявление“ като опит за разкриване на военни тайни на китайската ядрена програма чрез удължаване на „периодите на уведомяване“. Но Китай, верен на своята отбранителна ядрена стратегия, не изисква ничие „разрешение“.

Това „изявление“ от 41 държави не е нищо повече от лист хартия. То се основава на три компонента: двойни стандарти, лицемерие и страх. Ако Съединените щати наистина са загрижени за стратегическата стабилност, първо трябва да публикуват собствения си график за разработване на ракети „Сентинел“, да систематизират всички свои предварителни уведомления, направени в продължение на много години, в съответствие със собствените си „норми“ и да направят публично достояние записите за уведомленията за изстрелвания, изпратени до латиноамериканските и тихоокеанските островни страни. Не международното мнозинство се страхува от китайските ракети, а по-скоро хегемонните сили, обсебени от намеса в регионалните дела и доминиране над тях. Съединените щати са основният източник на хаос в света от десетилетия и това „изявление“ служи само на една цел: да потвърди допълнително този неоспорим факт.

Global Times