Това е част от по-широката цел за изграждане на „велика модерна социалистическа държава“, която да бъде „просперираща, силна, демократична, културно напреднала, хармонична и красива“

Доц. д-р Евгений Кандиларов

През юли 2025 г. беше публикуван първият том от книгата „Избрани произведения на Си Дзинпин за екологичната цивилизация“. Изданието събира 79 текста, обхващащи периода от декември 2012 г. до април 2025 г. Тези документи проследяват еволюцията на концепцията, известна като екологичен социализъм, и нейното внедряване в китайската национална стратегия. Текстът комбинира политически речи, доклади, инструктажи и планови документи, които разкриват как китайският президент Си Дзинпин пренася екологичните цели в идеологическата рамка на Китайската комунистическа партия (ККП) и в практическите политики на Китайската народна република.

„Екологичната цивилизация“ представлява визия и идеологическа рамка за екологичната политика на ККП. Същевременно тя е част от по-широката цел за изграждане на „велика модерна социалистическа държава“, която да бъде „просперираща, силна, демократична, културно напреднала, хармонична и красива“.

Според ръководството на Китай, тази цел трябва да бъде достигната до средата на 21-ви век. В основата на концепцията е разбирането, че икономическото развитие не трябва да става за сметка на околната среда, а напротив – опазването на природата може да стимулира икономическия растеж.

Идеята за екологична цивилизация в Китай е съчетание от традиционна философия, марксистка теория и съвременна политическа стратегия. Днес тази концепция представлява ключова идеологическа рамка, която интегрира опазването на околната среда като основен стълб на китайската държавност и социалистическата модернизация.

Въвеждането концепцията на т. нар. екологична цивилизация в официалната държавна политика датира от времето на бившия президент на Китай Ху Дзинтао. По време на своя доклад на 17-ия конгрес на ККП, през 2007 г. идеята се излага като официална национална цел, чрез която да се постигне баланс на бързия икономически растеж с опазването на околната среда.

Повод за това е фактът, че в този период Китай е изправен пред критични нива на замърсяване на въздуха и водите.

Идеологическо надграждане на концепцията се прави на 18-ия конгрес на ККП, през 2012 г. (в края на мандата на Ху Дзинтао), когато тази идея е официално вписана в Устава на партията, а също и в т. нар. Петстепенен план, приет през същата година, който определя развитието на страната чрез пет стълба: икономически, политически, културен, социален и екологичен. По същото време се въвежда и популярният днес термин „Красив Китай“

По-късно по време на 19-ия конгрес на ККП през 2017 г. китайският президент Си Дзинпин превръща концепцията за “екологичен социализъм” в ключов елемент на своята политическа философия, която намира завършен вид в документа, носещ наименованието „Мисли за социализма с китайска специфика за новата епоха“.

В Устава на ККП изрично е добавен емблематичният лозунг на Си Дзинпин: „Чистите води и зелените планини са безценни богатства“. Концепцията отхвърля идеята, че екологията и икономиката са врагове. Вместо това се твърди, че доброто състояние на околната среда само по себе си е производствена сила, която генерира дългосрочно икономическо и социално благосъстояние.

Наред с това в Устава на ККП е заложен и принципът за „Хармонично съвместно съществуване между човека и природата“. Наложена е целта за постигане на сериозен напредък в екологичния контрол с краен замисъл изграждането на „Красив Китай“.

Вписването на концепцията за „екологичен социализъм” в партийния устав означава, че всеки партиен кадър (каквито са почти всички държавни и общински ръководители) се оценява за своето кариерно израстване не само по икономическия ръст на региона си, но и по постигнатите екологични резултати.

През март 2018 г. концепцията е вписана и в Конституцията на КНР. Основната промяна е направена в два ключови раздела. Първо, в преамбюла на Конституцията където текстът е изменен, за да се посочи, че задачата на китайския народ е да превърне Китай в „мощна модерна социалистическа страна“, която е не само богата, демократична и културна, но и „хармонична и красива“. Думата „красива“ е директна конституционна препратка към екологичния елемент. Наред с това изграждането на екологична цивилизация е поставено наравно с икономическото и политическото развитие.

В чл. 89 от основният закон на КНР към списъка с конституционни задължения на Държавния съвет (правителството на Китай) изрично е добавена точка, която го задължава да ръководи и управлява изграждането на екологичната цивилизация. Това допълва по-стария чл. 26, който постановява, че „държавата защитава и подобрява жизнената и екологичната среда, контролира замърсяването и други обществени опасности“. Новият текст също премества към активно изграждане на нов тип зелено общество.

Чрез тези текстове екологичните престъпления в Китай вече не се разглеждат просто като административни нарушения, а като нарушения на Конституцията и партийния устав. Това дава законова възможност за налагане на строги „червени линии“ – територии (около 25 – 30 % от страната), в които всякаква индустриална дейност е абсолютно забранена.

Наред с това провеждане на масови и внезапни централни екологични инспекции в провинциите имат право да затварят фабрики и да уволняват кметове. Друга мярка е възможността за конфискуване на имущество и тежки присъди за корупция, свързана с прикриване на екологични щети.

Така концепцията за екологична цивилизация в Китай се реализира на три взаимносвързани равнища.

• На идеологическо ниво тя е институционализирана като съставна част от официалната държавна идеология, формулирана като „социализъм с китайски характеристики“. Това осигурява легитимност и политическа подкрепа за прилагането на устойчиви политики.

• На стратегическо ниво се дефинират конкретни количествени цели – достигане на пик на въглеродните емисии преди 2030 г. и постигане на въглеродна неутралност до 2060 г. За тяхното изпълнение е разработена рамката „1+N“, включваща единен национален стратегически план („1“) и множество секторни програми („N“), насочени към енергетиката, транспорта, градската инфраструктура, зелените финанси и други ключови области.

• На управленско ниво се прилагат законодателни и регулаторни механизми, които стимулират инвестициите във възобновяеми енергийни източници, разширяват системите за мониторинг на замърсяването и насърчават местни инициативи за залесяване и опазване на биоразнообразието. Така се създава цялостна система за управление на околната среда, която обединява политическа воля, стратегическо планиране и практически действия.

Стратегията за изграждане на „Екологична цивилизация“ се структурира около пет основни стълба.

• Първият акцент е върху иновациите, насочени към разработване на чисти технологии, въвеждане на въглероден пазар и дигитализация на енергийните системи.

• Вторият стълб е координацията, осъществявана чрез централизирано управ-
ление от страна на Министерството на екологията и Централната инспекция по екология, което гарантира синхрон между националните и регионалните политики.

• Третият приоритет

е зелената енергия с цел увеличаване дела на възобновяемите източници – вятърна, слънчева и хидроенергия – до приблизително 39 % от електропроизводството до 2025 г.

• Четвъртият стълб е отварянето, изразяващо се в привличане на чуждестранни инвестиции, развитие на „зелени“ финансови пазари и активно участие в международни климатични инициативи.

• Петият елемент е споделянето, което включва масови кампании за доброволно залесяване, образователни програми и ангажиране на гражданското общество в процеса на мониторинг на околната среда.

Тези направления се подкрепят от конкретни политики като система за търговия с емисии, субсидии за електрически превозни средства, регулации за енергийна ефективност в строителството и задължителни „зелени“ сертификати за големи инфраструктурни проекти.

В 14-ия петгодишен план (2021 – 2025) зелената енергия получава 20 % от общия инвестиционен бюджет, а в рамките на „1+N“ се приемат 9 секторни плана, сред които „Зелени транспортни системи“ и „Енергийна ефективност в индустрията“.

Резултатите от прилагането на политиката за екологична цивилизация в Китай демонстрират осезаем напредък в няколко ключови направления. Въпреки ръста на БВП с 40 % между 2005 и 2024 г., емисиите на CO2 са намалели с около 18 %, демонстрирайки успешното „разграничаване“ на икономическия растеж от въглеродните емисии.

Делът на електроенергията, произведена от възобновяеми източници, вече надхвърля една трета от общото производство, което бележи значителен преход към по-чиста енергийна структура.

Паралелно с това се наблюдава подобрение в качеството на атмосферния въздух, изразено в намаляване на концентрацията на фини прахови частици в големите урбанизирани центрове.

Съществен напредък е отчетен и в сферата на водните ресурси, където качеството на повърхностните води показва тенденция към подобряване.

Усилията за залесяване също дават резултат, като горските площи в страната нарастват.

В допълнение, Китай се утвърждава като глобален лидер в производството и износа на зелени технологии, което укрепва позициите му в световната икономика и допринася за глобалния преход към устойчиво развитие.

Перспективи за развитието на концепцията за „екологичен социализъм” и политиките за нейното реализиране

Перспективите за развитието на концепцията за екологична цивилизация и политиките за нейното реализиране в Китай се очертават около три основни предизвикателства.

На първо място, преходът от въглища остава затруднен поради съображения за енергийна сигурност; въпреки спирането на някои нови проекти, изграждането на „чисти“ топлоелектрически централи се забавя, тъй като все още е необходим надежден резервен капацитет.

Второ, интеграцията на вътрешния въглероден пазар в международната система изисква хармонизиране на методологиите и повишаване на прозрачността, за да се постигне необходимият мащаб за целта за въглеродна неутралност до 2060 г.

Трето, социалната приемливост е от ключово значение, тъй като масовите кампании за залесяване и енергийна ефективност зависят от продължителната подкрепа на населението, особено в селските райони, където индустриалната модернизация протича по-бавно.

Очаква се следващият петгодишен план (2026 – 2030) да постави по-строги цели, включително намаляване на въглеродния интензитет до 65 % от нивото през 2005 г. и разширяване на електрификацията в транспорта до 80 % от новите автомобили. Международното сътрудничество, особено в областта на технологиите за улавяне и съхранение на въглерод (CCS), също ще играе ключова роля.

Днес екологичният социализъм остава централна тема в националната политическа платформа на китайското ръководство. Министерството на екологията на КНР публикува тримесечни доклади за напредъка по този въпрос.

Въпреки значимите постижения, въпроси за реалната ефективност на регулациите, за степента на изпълнение в провинциалните администрации и за взаимодействието със световната икономика продължават да предизвикват дискусии.

Заключение

Екологичният социализъм при управлението на Си Дзинпин се превръща в конкретна институционална система, подкрепена от мащабни инвестиции, законодателни реформи и обществено екологични кампании. Така концепцията се превръща в стратегически приоритет, който оформя енергийния микс, управлението на ресурсите и международните климатични ангажименти на КНР.

Реалните резултати, изразяващи се в намалени емисии, разрастващ се възобновяем капацитет и разширени зелени финансови пазари – свидетелстват за ефективност, но също така подчертават нуждата от постоянен мониторинг и корекции, особено в областта на въглищната зависимост и социалната справедливост.

Ако Китай успее да преодолее всички предизвикателства, неговият модел на екологичен социализъм може да се превърне в референтна рамка за големи икономики, стремящи се към устойчиво развитие в ерата на задълбочаващи се климатични промени.

Китай разглежда своя екологичен преход не само като вътрешна необходимост, но и като международен пример за устойчиво развитие. От такава гледна точка, страната възприема ангажимента си към зеленото развитие като едновременно национален приоритет и глобална отговорност.

Активното участие в международни климатични форуми, съчетано със значителни инвестиции в зелена инфраструктура в контекста на инициативата „Един пояс, един път“, цели да демонстрира, че дори големите икономики могат успешно да намалят зависимостта си от изкопаеми горива.