В тази статия У Яни и Джоу Цин'ан, изследователи от Центъра за глобално развитие и здравна комуникация към университета „Цинхуа“, разглеждат последиците от стратегическата стабилност между Китай и САЩ за глобалното здраве. Въз основа на неотдавнашното споразумение на страните за изграждане на конструктивни отношения, основани на уважение, справедливост и реципрочност, те твърдят, че тази стабилност може да запази приемствеността в един фрагментиран геополитически пейзаж, човечността с напредването на технологиите и активността за Глобалния юг. Те подчертават, че сътрудничеството между големите сили е необходимост за поддържане на кумулативни здравни системи, предотвратяване на технологичната фрагментация и гарантиране, че страните имат достъп до разнообразни източници на знания, без да бъдат принуждавани да влизат във взаимно изключващи се блокове.

Следващата пандемия няма да чака геополитиката да стане по-малко сложна. Окуражаващо е, че в момент, когато световните лидери се събираха в Организацията на обединените нации за втората среща на високо ниво за превенция, готовност и реагиране при пандемии (PPPR) на 25 септември 2026 г., Китай и Съединените щати – две от най-значимите сили в света, се споразумяха да изградят конструктивни отношения на стратегическа стабилност, основани на уважение, справедливост и реципрочност.

За глобалното здравеопазване стойността на стратегическата стабилност между Китай и САЩ се простира отвъд двустранните отношения. Тя се състои в три неща, за които може да помогне да се запазят: приемственост в един фрагментиран геополитически пейзаж, човечност с напредването на технологиите и агенция за Глобалния юг.

Първо, стратегическата стабилност между Китай и САЩ може да генерира положителен демонстрационен ефект за глобалното сътрудничество в областта на здравеопазването.

„Сътрудничеството е необходимост, а не идеал.“ Генералният директор на СЗО Тедрос Адханом Гебрейесус ясно заяви това по време на PPPR. В един взаимосвързан и взаимозависим свят никоя държава не може да защити здравето на своите хора, като действа сама. И все пак това е и време на нарастваща фрагментация, когато геополитическите разделения могат да затруднят поддържането на устойчиво сътрудничество.

Споразумението между Китай и САЩ за изграждане на конструктивни отношения изпраща важен сигнал. То може да демонстрира, че големите сили могат да управляват различията, като същевременно поддържат отворени каналите за сътрудничество.

Като две страни със значителен научен, технологичен и здравен капацитет, способността им да поддържат диалог и да си сътрудничат там, където интересите се припокриват, може да даде на други страни по-голяма причина да разглеждат международното сътрудничество като жизнеспособно и заслужаващо си да се поддържа.

Това е особено важно, защото глобалното сътрудничество в областта на здравеопазването е кумулативно.

Системите за наблюдение на заболяванията, изследователските партньорства, лабораторните мрежи, обменът на здравни работници, веригите за доставки и многостранните механизми отнемат години за изграждане и зависят от приемствеността много преди да възникне криза. Запазването на тази приемственост само по себе си е принос към колективния капацитет.

Второ, начинът, по който Китай и САЩ управляват конкуренцията си в областта на изкуствения интелект, може да определи дали изкуственият интелект ще се превърне в сила за споделен глобален здравен капацитет или в друг източник на фрагментация.

Конкуренцията между Китай и САЩ в областта на изкуствения интелект е реалност. Ако се управлява отговорно, конкуренцията може да тласне изследователите и компаниите да се движат по-бързо, да подобряват технологиите и да намаляват разходите.

В глобалното здравеопазване това би могло да означава по-добри инструменти за наблюдение на заболяванията, диагностика, откриване на лекарства и управление на здравните системи, които да достигат до повече хора по-бързо.

Рискове се увеличават, когато конкуренцията се превърне в надпревара за изключване на другите. Ако данните, моделите, експертизата и инфраструктурата се обединят в отделни системи, светът може да загуби възможности за споделяне на знания и надграждане на постиженията си чрез научен обмен, търговски приложения, трансфер на технологии и изграждане на капацитет.

При здравни заплахи, които пресичат границите, фрагментираните технологични екосистеми могат да създадат последици далеч отвъд страните, в които тези технологии са разработени.

Китай и САЩ са начело в развитието на ИИ. Макар че двете страни не е необходимо да имат еднакви възгледи относно управлението на изкуствения интелект, те са се споразумели да създадат механизъм за диалог, за да обсъдят рисковете и ползите от ИИ, създавайки практическа основа за споделено управление на риска.

Такива механизми могат да помогнат за справяне с рисковете, чиито последици се простират отвъд националните граници, включително тези, засягащи здравето, като същевременно технологичното развитие се ориентира към човешките нужди.

Трето, отношенията между Китай и САЩ са от значение за това дали Глобалният юг може да продължи да черпи от разнообразни източници на знания и опит.

Страните в Африка, Азия и Латинска Америка трябва да могат да оценяват и приемат глобални здравни решения според своите нужди и доказателства, независимо откъде произхождат тези решения.

У Яни, Джоу Цин‘ан

CGTN