Културният пейзаж на оризовите тераси Хонхъ Хани в Китай обхваща 16 603 хектара в Южен Юннан. Той се отличава с впечатляващи тераси, които се спускат каскадно по склоновете на извисяващите се планини Айлао до бреговете на река Хон. През последните 1300 години етносът хани е разработил сложна система от канали, за да отвежда вода от залесените планински върхове до терасите. Те са създали и интегрирана земеделска система, включваща растения и животни, която подпомага производството на червен ориз, основната култура в района. Жителите почитат слънцето, луната, планините, реките, горите и други природни явления, включително огъня. Те живеят в 82 села, разположени сред горите на планинските върхове и край терасите. Селата се отличават с традиционни къщи тип „гъби“ със сламен покрив. Устойчивата система за управление на земята на оризовите тераси демонстрира изключителна хармония между хората и околната им среда както визуално, така и екологично, основана на изключителни и дългогодишни социални и религиозни структури.

На южните брегове на река Хон, в планинския терен на Южен Юннан, оризовите тераси Хонхъ Хани се спускат каскадно по извисяващите се склонове на планините Айлао. През последните 1300 години етноса хани, мигрирал тук от северозапад, е отвоювал склоновете на планината от гъстите гори и е изградил оризовите тераси с изглед към тесни долини. На някои места от края на гората и дъното на долината има до 3000 тераси.

Заради нагънатия релеф на местността, включващ високи планини и тесни долини, пресечени от клисури, както и поради изключително високите валежи (около 1400 мм) и субтропичен долинен климат, народът хани е създал от гъстата гора изключително сложна система от напоявани оризови тераси, която се спуска около контурите на планините.

Имотът се простира на площ над 1000 кв. км и е разделен на три терасовидни зони – Бада, Дуойшу и Лаохузуй, в рамките на три речни басейна – Малиджай, Даваже и Аменкон-Гета, които отразяват различните геоложки характеристики. Наклонът на терасите в Бада е полегат, в Доуйшу е по-стръмен, а в Лаохузуй е много стръмен.

Пейзажът отразява интегрирана четиристепенна система от гори, водоснабдяване, тераси и къщи. Горите по върховете на планините са жизнената сила на терасите, като улавят и поддържат водата, необходима за напояване.

Има четири вида гори: древни гори за „зареждане с вода“, свещени гори, консолидационни гори и селски гори за осигуряване на дървен материал за строителство, храна и за огрев. Над селото има места за селския бог Анма (душата на селото) и за бога на защитата на земята Мисон, където селяните се молят за мир, здраве и просперитет.

Пукнатини в скалите канализират дъждовната вода, а пясъчникът я задържа и по-късно я освобождава като извори. За да се разпредели тази вода около терасите и между различните долини, е разработена е сложна система от четири главни канала и 392 разклонения с обща дължина 445,83 км.

Осемдесет и две сравнително малки села с между 50 и 100 домакинства са построени над терасите, точно под горите на планинските върхове. Традиционните сгради имат стени от трамбована пръст, кирпичени тухли или камък и висок шатърен покрив, покрит със слама, който придава на къщите характерна форма на гъба.

Всяко домакинство обработва един или два „парцела“ от оризовите тераси. Червеният ориз, основната култура на терасите, се отглежда чрез сложна интегрирана система за земеделие и развъждане, основана на симбиотични взаимоотношения между растения и животни. В рамките на тази система патиците торят младите оризови растения, докато кокошките и прасетата допринасят с тор за по-зрелите растения, водните биволи очистват нивите за засаждане през следващата година, а охлювите, растящи във водата на терасите, консумират вредителите. Процесът на отглеждане на ориз се поддържа от сложни социално-икономически и религиозни системи, които укрепват връзката на хората с околната среда чрез задължения както към собствените им земи, така и към по-широката общност и утвърждават свещеността на природата. Тази система на двойна взаимозависимост, известна като „социална система на единството човек – бог“, и нейното физическо проявление във формата на терасите образуват изключителна, все още жива културна традиция.

Общата граница на обекта обхваща голяма площ, в която може да се оцени цялостната терасовидна система и всички нейни характеристики – гори, водна система, села и тераси. Всички те са запазени в достатъчна степен. Нито една от ключовите физически характеристики не е застрашена и традиционната земеделска система в момента е стабилна и добре защитена. Буферната зона, която защитава водосборните басейни, е достатъчна, за да позволи координирано социално и икономическо развитие.

Твърди се, че терасите са с висока устойчивост на изменението на климата и сушата – както беше доказано по време на голямата суша през 2005 г. Те обаче са уязвими към свлачища, тъй като терасите са построени на стръмни склонове.

Терасовидният ландшафт е запазил своята автентичност по отношение на традиционната форма на отделните елементи и функции, практиките и традиционните знания, както и приемствеността на ритуалите, вярванията и обичаите.

Област, в която автентичността е или би могла да бъде уязвима, са материалите за традиционните къщи. Новите материали – като бетонни тухли, които заместват кирпичените, или керемиди, които заместват сламените покриви – започват да оказват осезаемо влияние върху цялостния образ на селата.

Културният пейзаж на оризовите тераси Хонхъ Хани, заедно с всички вписани обекти в Китай, е защитен от Мерките за опазване и управление на обекти на световното културно наследство, издадени от Министерството на културата на КНР, и от върховния законодателен акт, издаден от националния орган на Китай.

Този правен инструмент, планове за опазване и управление, специални местни закони и разпоредби и правила на селата са комбинирани, за да представляват цялостна система за идентифициране, опазване, управление и мониторинг на обекти на световното наследство.

Местното правителство е издало „Мерки за защита и управление на селата и жилищата в културния ландшафт на оризовите тераси Хонхъ Хани“ и „Насоки за опазване, обновяване и екологично третиране на традиционните жилища хани в Хонхъ“.

Тези два правни документа определят технически стандарти, които трябва да се спазват във всички села, за да се контролират дейностите по развитие и строителство. Те обхващат оризовите тераси, горите, напоителните системи, традиционните села и жилища, както и традиционната култура в региона.