Северно от Великата китайска стена, обектът Ксанаду обхваща останките от легендарната столица на Кублай хан, проектирана от китайския съветник на монголския владетел Лиу Биндждун през 1256 г. Върху площ от 25 000 хектара, обектът е уникален опит за асимилиране на номадската монголска и китайската култура хан. От тази база Кублай хан основава династията Юен, която управлява Китай в продължение на век, разширявайки границите си в цяла Азия. Религиозният дебат, който се е провел тук, води до разпространението на тибетския будизъм в Североизточна Азия, културна и религиозна традиция, която все още се практикува в много райони днес. Мястото е планирано според традиционния китайски фъншуй и е разположено в близост с планини и река. В него се намират останките от града, включително храмове, дворци, гробници, номадски лагери и канала Тиефан'ган, заедно с други водни съоръжения.

Мястото Ксанаду е мястото на пасищна столица, характерна за културно сливане, свидетел на сблъсъци и взаимна асимилация между номадските и аграрните цивилизации в Северна Азия. Разположена на югоизточния край на Монголското плато, тя е била първата столица (1263 – 1273) на Кублай хан, а по-късно и лятна столица (1274 – 1364) на династията Юен. Градът и свързаните с него гробници са разположени в пасищната степ по северно-южна ос, определена от традиционните китайски принципи на фън шуй, подкрепена от планини на север и река на юг.

В Ксанаду конните воини на Кублай хан се обединяват с уседналите цивилизации на Китай и частично асимилират с тяхната култура, като същевременно разширяват империята Юен в цяла Северна Азия. Планът на Ксанаду, с дворцови и императорски градове, частично обградени от Външния град, съдържащ доказателства за номадски лагери и кралски ловни заграждения, представлява уникален пример за това културно сливане и за интегриран градски план, включващ различни етнически общности.

Тук съществуват и много доказателства за големи водни съоръжения, изградени за защита на града, като останките от канала Тиефан'ган.

Като място, където Кублай хан се издига на власт, градът е домакин на религиозни дебати и е мястото, откъдето се е разпространил тибетският будизъм. Тук са пребивавали много чуждестранни пътешественици, чиито писания са вдъхновявали града през вековете. Така Ксанаду е постигнал легендарен статут в света.

Град Ксанаду е бил домакин и на големия дебат между будизма и даоизма през 13-ти век – събитие, довело до разпространението на тибетския будизъм в Североизточна Азия.

Мястото Ксанаду е изоставено през 1430 г. Големият археологически обект, сега основно покрит с пасища, запазва цялостния градски план и градската среда на Ксанаду, както е била построена и използвана през 13-ти и 14-ти век. Стените на Дворцовия град, Императорския град и Външния град, които заедно показват традиционното градско планиране на централен Китай и местата за монголски племенни срещи и лов, могат да се видят ясно. Ясно различими са и могилите, указващи дворцови и храмови сгради, някои от които са били разкопани, документирани и препогребани.

Запазени са в тяхната естествена и културна среда и останките от кварталите извън портите, канала Тиефан'ган и гробищните зони. Особено значими са и природните елементи, решаващи за разполагането на града – планини на север и вода на юг, заедно с четирите съществуващи типа пасищен ландшафт, особено равнината Сар Тала, свързана с речните влажни зони. Мястото Ксанаду може ясно да се чете в пейзажа.

Археологически разкопки и исторически записи свидетелстват за автентичността на имота, представящ обмена между монголските и ханските народи по отношение на дизайна на столицата, историческото разположение и строителните материали. Гробниците потвърждават историческите твърдения относно живота както на монголските, така и на ханските народи в Ксанаду. Освен ремонтите на портата Минде и източната стена на Императорския град, е имало и минимална намеса в структурата. Географската среда и пасищният ландшафт са непокътнати и все още предават екологичната обстановка и пространственото усещане на пасищната столица.