В град Ханджоу, Източен Китай, Хан Бичън сега ръководи компания, разработваща технология за интерфейс мозък-компютър, област, която все още беше до голяма степен ограничена до лаборатории, когато той е следвал докторантура в Харвардския университет през 2018 г., съобщава агенция „Синхуа“. Същата година в офиса в сутерена в Бостън той се срещна с делегация от Ханджоу, която пътувала до САЩ специално за да говори с него. Срещата се оказва ключова.

Месеци по-късно Хан премества основния си екип за технологии и изследвания в Ханджоу – бъдещ научно-технически град, където местните власти му предоставят персонализирана подкрепа, за да му помогнат да започне дейност.

Хан е част от нарастваща вълна от професионалисти, получили образование в чужбина, които се завръщат в бързоразвиващите се научно-технологични сектори на Китай, привлечени от разширяващите се възможности и по-приветливата среда за глобалните таланти.

Само през 2025 г. Китай е регистрирал 535 600 завърнали се от обучение в чужбина, гласят данните на китайското Министерство на образованието. От 7,43 милиона китайски студенти, завършили обучението си в чужбина между 1978 и 2024 г., 6,44 милиона са се завърнали в страната.

Забележително е, че 5,63 милиона от тези завърнали се студенти, т. е. около 87%, са се завърнали след 2012 г., в периода на бързото разрастване на китайската икономика и технологичните сектори.

За много завърнали се студенти Китай предлага предимства, които е трудно да се намерят другаде. Вътрешният пазар на Китай, сценариите за приложение и политическата подкрепа създават силни стимули за професионалистите, образовани в чужбина, да внедряват иновации или да стартират бизнес, каза г-жа Го Юендзие, асоцииран изследовател в Китайската национална академия на образователните науки. „Някои иновации, инициирани от талантливи младежи, образовани в чужбина, са трудни за реализиране в чужбина, но могат да бъдат внедрени в Китай“, отбелязва Го.

Тази гледна точка се споделя и от Джу Хао, съосновател и главен технически директор на Manycore Tech, базиран в Ханджоу разработчик на софтуер за пространствено проектиране, който се превърна в компания еднорог, преди да бъде листнат на Хонконгската фондова борса през април тази година.

Джу, който има магистърска степен от Университета на Илинойс Урбана-Шампейн и преди това е работил в Microsoft и Amazon, заяви, че фокусът на Китай върху основните технологии е по-силен от всякога. Той отбелязва, че пространственият интелект се намира на пресечната точка на националната стратегия и индустриалната модернизация, позволявайки технологиите да се прилагат бързо, да се справят с реалните проблеми в индустрията и да създават незабавна стойност – въздействие, което е трудно да се постигне в чужбина.

Зрялата индустриална екосистема и огромният пазар на Китай също така позволяват бързи сценарии за приложение, бърза обратна връзка и значим принос към индустриалната дигитализация, казва Джу.

Междувременно Китай не просто получава чуждестранни таланти, но и е изградил политическа рамка, за да ги привлече обратно през последните няколко десетилетия.

Централните и местните власти въведоха мерки, включително изследователски грантове, финансиране за стартиращи фирми, данъчни стимули, жилищна подкрепа и услуги при преместване на висококвалифицирани научно-технологични таланти.

В провинция Съчуан, Югозападен Китай, например завърналите се от чужбина могат да получат до 300 000 юана (около 43 714 щатски долара) финансиране за стартиращи проекти и 100 000 юана в подкрепа на научно-технологични проекти.

Водещите университети също се конкурират силно: Университетът Съчуан предлага конкурентни в световен мащаб заплати за декани и ръководители на дисциплини на базата на „един човек, една политика“, докато Югозападният университет „Дзяотун“ осигурява годишни заплати, започващи от 600 000 юана, субсидии за установяване, надхвърлящи 1 милион юана, заедно с финансиране за научни изследвания и подкрепа за семейства.

Иновационни центрове като Future Sci-Tech City в Ханджоу допълнително подкрепят завърналите се с персонализирани услуги „на едно гише“, което им позволява да се съсредоточат върху иновациите, а не върху административните процедури.

Когато възникнат трудности, местните власти често се намесват доста бързо. В Чънду, когато Дуан Дзян, доктор от Университета в Нотингам и основател на платформата за редактиране на снимки Fotor, задвижвана от изкуствен интелект, се сблъска с трудности с финансирането през 2014 г., общинската администрация присъди на екипа му най-висока награда за иновации, помагайки на компанията да премине през критичен период.

По подобен начин, когато компанията на Хан се сблъска с трудности, правителството улесни набирането на таланти от най-високо ниво, което се оказа ключово за разрешаването на предизвикателствата.

Всички тези усилия отразяват по-дълбокото чувство за ангажимента на страната – насърчаване на иновациите, толериране на провалите и подкрепа на талантите и компаниите в дългосрочен план, казва Джу Хао, съосновател и главен технически директор на Manycore Tech. „Тази прагматична визия дава сигурност и увереност на завръщащите се таланти, карайки ни да вярваме, че наистина можем да успеем тук и да допринесем за страната чрез усилията си“, каза той.

С поглед напред се очаква тази подкрепа на талантите и на иновационните дейности на компаниите да продължи и потенциално да се засили в рамките на 15-ия петгодишен план на Китай (2026 – 2030), който поставя по-голям акцент върху технологичната самостоятелност и нововъзникващите и бъдещи индустрии. Посочените случаи, споменати в тази публикация, сочат развиващата се широка промяна в иновационния пейзаж на Китай.