С поред проучване на Pew Research Center от 23 до 29 март – 27% от американците вече имат благоприятно мнение за Китай, което е с 6 процентни пункта повече от миналата година и почти двойно повече от нивото, регистрирано през 2023 г. Числото все още е скромно, но посоката му е важна, отбелязва по този повод CGTN. След години на затвърден негативизъм, дори малко възстановяване предполага, че американците започват да преоценяват положително Китай не толкова през геополитическа призма, колкото през всекидневния натиск от цените, работните места и покупателната способност. Това изтъква медийната групировка, като публикува и мнението на Адриъл Касонта, специален коментатор за CGTN, анализатор и коментатор по международни въпроси, базиран в Лондон. Касонта е основател на AK Consultancy и бивш председател на Комисията по международни въпроси в Bow Group, най-старият консервативен мозъчен тръст във Великобритания.

Коментарът е със заглавие „Митата звучаха твърдо, но на касата изглеждаха по-скоро като данък“. Митническият режим на Вашингтон беше представен като демонстрация на сила: начин за ребалансиране на търговията, защита на американската индустрия и противодействие на възхода на Китай. На практика обаче доказателствата все повече сочат в обратната посока, изтъква Адриъл Касонта. Изследване на Националното бюро за икономически изследвания установява, че американските потребители на вносни стоки понесоха основната тежест от търговската война от 2018 – 2019 г. чрез налагане на по-високи цени, докато по-широката икономика отбеляза загуби на реални доходи от двете страни на Тихия океан. Същото проучване е оценило митата върху внос от САЩ на стойност приблизително 283 милиарда долара през 2018 г., като ставките варират от 10% до 50%.

За обикновените домакинства митата не остават абстрактен политически инструмент, посочва коментаторът. Те влияят върху цената на дрехи, електроника, мебели и безброй стоки за всекидневна употреба. За малките и средните предприятия – вносителите, търговците на дребно, строителите и дистрибуторите, които поддържат местните икономики, те се превръщат в пряк натиск върху маржовете. Например малък магазин за железария в Средния запад или семеен доставчик на строителни материали на юг не работят с гъвкавостта на мултинационална компания. Когато разходите за входни ресурси се повишат, има малко място за маневриране, освен да се повишат цените или да се поемат загубите, заключава авторът на коментара.