Великата китайска стена е обект на световното наследство на ЮНЕСКО и е избрана за едно от новите 7 чудеса на света през 2007 г.

Великата китайска стена е строена непрекъснато от 3-ти век пр. н. е. до 17-и век на северната граница на страната като велик военен отбранителен проект на последователните китайски империи, с обща дължина над 20 000 километра. Великата китайска стена започва на изток при Шанхайгуан, провинция Хъбей, и завършва на запад при Дзяюгуан, провинция Гансу. Основната й част се състои от стени, конски писти, наблюдателни кули, крепости и проходи.

Великата китайска стена отразява сблъсъците и обмените между земеделските и номадските цивилизации в Древен Китай. Тя предоставя значителни физически доказателства за далновидното политическо стратегическо мислене и могъщите военни и национални отбранителни сили на централните империи в Древен Китай и е изключителен пример за превъзходната военна архитектура, технологии и изкуство. Тя има изключително значение като национален символ за защита на сигурността на страната и нейния народ.

Едва ли има някой по света, който да не е чувал за това невероятно дело на хората, този огромен монумент на човешкия труд, наричан Великата китайска стена. Това е единственото изградено от човека съоръжение, което се забелязва и от Космоса с просто, невъоръжено око. Възрастта на Великата стена също е респектираща – над 23 столетия, както и общата й дължина – около 20 хиляди километра. Често тукашните хора я оприличават на дълъг, фантастичен дракон. И тя наистина е един от символите на древната, могъща и величествена китайска нация. Името на това грандиозно съоръжение на китайски звучи Чанчън, което буквално означава Дълга защитна стена.

Първата копка на строежа на стената е направена още през 3-ти век пр. н. е. в епохата Пролет и Есен и на Воюващите царства. През следващите столетия двайсет китайски династии полагат грижи и усилия за укрепването и удължаването й, като така се създава най-голямото съоръжение с военна цел в света.

Първата голяма квадратна стена от камъни и пръст започва да строи китайският владетел Чън през 8-и в. пр. н. е., за да запази от враждебни набези своето царство Чу. На места тя е заменена от водни канали или естествени планински прегради и по нейната дължина са построени малки крепости.

Тази стена се приема за първообраз на този тип строителство. Скоро и други съседни китайски царства започват да следват примера му и да строят отбранителни стени.

Стената от 10 000 ли

През 3-ти в. пр. н. е. императорът – обединител на Китай, Цин Шъхуан дава заповед да се съединят съществуващите участъци в една непрекъсната линия, а онези отбранителни съоръжения, които са извън очертанията на стратегическия план да бъдат разрушени. Така на практика възниква „Стената от 10 000 ли“ – символ на обединението на Китай.

На запазена древна стела, поставена до една от заставите, археолозите са разчели думи на император Цин Шъхуан: „Аз присъединих отделните княжества и обединих Китай, разруших старите стени и застави, за да свържа защитните съоръжения на шестте царства. Положението е стабилно, моят народ живее щастливо, мъжете работят в полето, а жените се занимават с тъкане“.

Следващата династия Хан удължава стената до почти 20 000 ли (10 000 км). Целта отново е предпазване от упоритите набези на номадите от север. При управлението на император Хан Уди издигат и допълнително сигнални кули – средно на всеки 2 – 5 км, също и малки дървени укрепления за работниците и военните, охраняващи стената. Така се създава много ефикасна отбранителна система.

Военна фортификация

През 13-и век монголите воюват успешно из цяла Азия и Европа. Те превземат и Китай, като основават династия Юен. Тяхната империя се простира много по-далече от пределите на Стената и за тях, като за номадски племена, тя няма голямо значение.

Но за да предотвратят евентуални въстания на китайците и за да осъществяват пълен контрол над търговските пътища, те възстановяват много от граничните застави и стратегическите военни пунктове.

По време на династията Мин, която наследява династията Юен, поради реалната заплаха от монголците, които искат да си възвърнат властта, както и поради нарастващата мощ на племената нуджън, започва работа по допълнително укрепване на Стената, като на този етап вече за строителен материал се използват тухли и чакъл. Великата китайска стена достига 8 м височина и 6 – 7 м дебелина и придобива познатия ни днес вид.

Построени са още много наблюдателници във формата на трапец, укрепени са и граничните застави.

По време на династията Мин Стената е разделена на 9 зони (джън), начело на които има по един главен командващ войските и отговарящ за ремонта. Числеността на служещите в една зона е около 100 000 души, като може да се увеличава или намалява според необходимостта.

При мирна обстановка командващият на зоната има за задача опазване на сигурността и провеждане на ремонтните работи, при война – той следва заповедите и препоръките на специален пратеник на Военното министерство или на самия император.

Именно в този период се определят и шест основни гранични застави.

Посещението на Великата китайска стена е незабравимо преживяване за всеки турист. Човек като че ли се докосва пряко до една хилядолетна история, до величествения подвиг на китайския труженик. А също и до едно доказателство за китайското миролюбие. Защото Стената е отбранително, а не нападателно средство, символ на стремежа на Китай да живее в спокойствие и мирен труд.

Някой от най-посещаваните участъци на стената

Участъкът Митиеню е напълно възстановен и много популярен. Това е великолепен пример за укрепленията, с уникално проектирани наблюдателни кули и гъсто разположени крепости.

Участъкът Дзиншанлин е един от най-популярните туристически маршрути. Тук стената е само частично възстановена и определено е най-красивата.

Участъкът Дзянкоу е напълно див, много труден и стръмен участък, криволичещ по планинските хребети.

Участъкът Съматай е с най-интересна архитектура. Той включва различните стилове и е признат като част от световното културно наследство през 1987 г.

Граничната застава Дзьонгуан е една от най-големите крепости на Великата китайска стена.

Граничната застава Шанхай е най-източният край на Великата китайска стена, където тя допира морето.

Участъкът Бадалин е една от най-популярните части сред китайските туристически групи, там винаги е много пренаселено.