Тази година се навършват 80 години от победата в Световната антифашистка война. Тази опустошителна човешка трагедия преначерта геополитическата карта на XX век и постави основите на новия международен ред, в чийто център застана Организацията на обединените нации.

I. Четиринадесет години героична съпротива: Основният фронт на Изток, възпиращ експанзията на Оста

Китай оказва най-ранна и продължителна съпротива срещу японската агресия, поемайки тежестта на най-масовите сражения, ангажирайки значителна част от вражеските сили и понасяйки най-големите човешки загуби. Китайската съпротива играе ключова роля за формирането на световния антифашистки единен фронт, подпомага действията на европейския и тихоокеанския театър и дава незаличим принос към победата във Втората световна война. През 1931 г., осем години преди Германия да нападне Полша и десет години преди атаката срещу Пърл Харбър, японската Квантунска армия нахлува в Шънян, с което предизвиква т. нар. Мукденски инцидент. Още тогава, в суровите условия на Североизточен Китай, китайският народ повежда първата битка във войната срещу фашизма.

В този съдбоносен момент за нацията Китайската комунистическа партия издига знамето на антияпонския национален обединен фронт, очертавайки посоката на съпротивата. Тя вдъхва надежда за спасение и оцеляване на китайския народ, като ръководи героичната борба на Осма пехотна армия, Новата четвърта армия, Североизточната обединена антияпонска армия и други въоръжени сили. Така ККП се превръща в гръбнака на националната съпротива и изписва славна глава в историята на победата над японската агресия.

Китайският фронт се превръща в стратегическа преграда, която пресича жизненоважния път на Япония за обединяване със силите на Германия и Италия в глобалния военен театър. В периода от 1937 до 1945 г. средно над 70% от сухопътните войски на Япония са ангажирани на китайския фронт. По време на избухването на Тихоокеанската война 35 елитни японски дивизии са обвързани в Китай, което принуждава японския военноморски флот да се противопостави на американските сили с ограничени ресурси. Президентът Франклин Рузвелт заявява през 1942 г.: „Без Китай, японската армия можеше безпрепятствено да завземе Австралия и Индия, да се насочи директно към Близкия изток и да се съедини с германската армия, напълно изолирайки Русия.“

От Мукденския инцидент до капитулацията на Япония през 1945 г., китайският народ води героична и изпълнена с лишения борба в продължение на 14 години. В тази продължителна съпротива Китай понася огромни човешки загуби – над 35 милиона убити и ранени сред военни и цивилни. И все пак, именно китайските сили нанасят най-сериозния удар на японската армия през Втората световна война – над 70% от нейните загуби се дължат на ожесточената съпротива на фронтовете в Китай. Тази саможертва се превръща във величествен епос – разказ за героичната битка за национално оцеляване, за възраждането на един народ и за триумфа на човешката справедливост.

Китайският народ не само се сражава геройски на родна земя срещу агресора, но и оказва решаваща стратегическа подкрепа на съюзническите сили. Откритият през Юннан легендарен въздушен маршрут над Хималаите, известен като The Hump, се превръща в жизненоважна логистична линия за съюзниците. Китайски военни и цивилни рискуват живота си, за да спасят над хиляда американски пилоти, катапултирали се на китайска територия. В същото време, суровини като тунгово масло и волфрам от басейна на река Яндзъ непрестанно се изнасят към съюзническите военнопромишлени производства, допринасяйки значително за военните усилия на антифашисткия фронт.

По повод 80-годишнината от победата на китайския народ в Съпротивителната война срещу японската агресия и в Световната антифашистка война, с особена признателност си спомняме за всички чуждестранни приятели, които подадоха ръка на китайския народ в най-трудните му моменти. Съветският съюз предостави значителна материална подкрепа за китайската съпротива. Американските летци от ескадрилата „Летящите тигри“ поеха смелата мисия да отворят въздушния маршрут през Хималаите. Доктор Норман Бетюн от Канада и доктор Дуарканат Котнис от Индия преодоляха хиляди километри, за да окажат медицинска помощ на китайския народ. Никога няма да забравим и Георги Димитров, ръководител на Комунистическия интернационал, който призова и мобилизира комунистическите партии и прогресивните сили по света в подкрепа на китайската съпротива срещу японската агресия. С дълбоко уважение си спомняме и за друг велик интернационалист — доктор Янто Канети. В най-тежките дни за китайската нация той застава рамо до рамо с китайския народ, самоотвержено лекувайки ранени под огъня на бойното поле. За своя изключителен принос получава висока оценка от китайското ръководство и е лично приет от водещи фигури като Сун Цинлин и Джоу Енлай. През 1946 г. българското правителство му връчва „Орден на републиката“, а тази година китайското правителство го удостоява с „Медал по случай 80-годишнината от победата във Войната на китайския народ срещу японската агресия“, в знак на признание за неговия велик принос.

II. Насърчаване на мира и развитието: Китай е „основоположник“ на следвоенния световен ред

На 1 януари 1942 г. 26 държави подписват във Вашингтон Декларацията на Обединените нации, като Китай е сред четирите подписали се най-отгоре страни наред със САЩ, Великобритания и Съветския съюз. Тази чест не е дипломатически жест, а признание за огромната цена, платена с кръвта и страданията на десетки милиони китайски войници и цивилни. Като една от страните основателки на ООН и постоянен член на Съвета за сигурност, Китай превръща опита от войната в нова визия за международен ред. По време на Конференцията в Сан Франциско китайската делегация твърдо защитава принципа на самоопределение на народите и духа на антиколониализма, допринасяйки за включването на принципа за „равни права на големите и малките държави“ в Устава на ООН.

Заслужава специално внимание фактът, че връщането на Тайван на Китай представлява съществена част от победата във Втората световна война и установения след нея международен ред. В Каирската декларация и Потсдамската декларация изрично е посочено, че Тайван, незаконно анексиран от Япония, трябва да бъде върнат на Китай. Тези документи, имащи международноправна сила, потвърждават суверенитета на Китай над Тайван и са неразделна част от следвоенната система на международно право. През 1971 г. Общото събрание на ООН приема Резолюция № 2758, с която категорично се признава суверенитетът на Китайската народна република над Тайван. Оттогава насам, единственото наименование на Тайван в системата на ООН е „провинция Тайван, Китай“ (Taiwan, Province of China).

III. С инициативата за изграждане на общност на споделена съдба за човечеството Китай се утвърждава като водеща сила в развитието на нов международен ред

Светът преживява дълбоки промени, невиждани от век. Конкурентоспособността на развиващите се държави като цяло се повишава, докато установените международни механизми, доминирани от западните общества, показват недостатъци в глобалното управление — изоставане в управленските концепции, неефективност в управлението и липса на отговор на новите предизвикателства. Днешната епоха изисква ново разбиране за международния ред. В този контекст Китай предлага инициативата за изграждане на общност на споделена съдба за човечеството. Многополюсният свят трябва да се развива равнопоставено и по подреден начин. Икономическата глобализация следва да бъде всеобхватна и приобщаваща. Истинският мултилатерализъм трябва да бъде защитаван, а глобалните въпроси — решавани чрез консултации между всички държави, а не според това коя е „по-силна“ и чия дума тежи повече.

Изправено на нов исторически кръстопът, човечеството не се нуждае от законите на джунглата, а от чувство за обща съдба; не от хегемония и насилие, а от сътрудничество и взаимна изгода; не от подриване на следвоенния международен ред, а от съхраняване на постиженията от победата във Втората световна война. Само по този начин можем да гарантираме, че трагедиите на историята няма да се повторят, да изградим здрава основа за мир и развитие, и да превърнем визията за общност на споделена съдба за човечеството в реалност.

Тази година се навършват 50 години от установяването на дипломатическите отношения между Китай и Европа. Както подчертава председателят Си Дзинпин, между Китай и Европа няма фундаментални противоречия в интересите, нито геополитически конфликти. Сътрудничеството надделява над конкуренцията, а консенсусът е далеч по-голям от различията — двете страни са партньори, които се допълват и взаимно си помагат. Съвсем наскоро китайски и европейски лидери проведоха среща в Пекин, което още веднъж потвърди, че на фона на сложната и променлива международна обстановка, китайско-европейските отношения придобиват още по-голямо стратегическо значение и глобално въздействие. Същността на практическото сътрудничество между Китай и Европа се основава на взаимно допълване на предимствата и взаимна изгода. Плодовете от това сътрудничество не само носят ползи за народите на двете страни, но и допринасят за глобалния икономически растеж и просперитет.

Достатъчно е двете страни да се отнасят една към друга с уважение, равнопоставеност и да водят открит диалог, за да постигнат устойчив напредък и да реализират значими резултати. Тази година се навършва и 10-годишнината от присъединяването на България към съвместното изграждане на инициативата „Един пояс, един път“. Китай заявява готовност да върви редом с България – в името на историческата памет, укрепването на мира и стабилността, задълбочаването на партньорството и приятелството, и съвместното изграждане на още по-светло и перспективно бъдеще за китайско-българските отношения.