Когато чуем думата Китай, в съзнанието ни веднага се появяват символи като Великата китайска стена, пандата, чаените церемонии, фенерите и т. н. Но не по-слаба асоциация е и самият китайски език. И въпреки че той е толкова характерен и самобитен, може би няма нищо по-непознато и неясно за нас некитайците от него. Китайският е известен в целия свят с йероглифите, със своята уникалност, и разбира се, със своята трудност. Няма човек, който да не е чувал поне веднъж израза „сякаш ми говориш на китайски“.

Сега ще разбулим за нашите читатели само малко от небулозата, наречена китайски език. Но за да го направим, първо ще развенчаем няколко мита. През годините съм чувала много неща, които хората мислят, че знаят за китайския.

Китайската „азбука“

Често хората ме питат колко знака има в китайската азбука. Всъщност китайският език няма азбука. Сричката е най-простата езикова единица. Най-често една дума се състои от една или две срички (йероглифа).

Колко на брой са китайските йероглифи?

Развитието на китайската писменост търпи непрекъснати промени и реформи от древността до днес. Но повечето реформи увеличават броя на йероглифите и в момента броят им е огромен. Речниците с най-често използвани думи надхвърлят 10 000 йероглифа. Речникът Кангси от 1716 г. например съдържа 47 035 йероглифа. Днес някои преброявания показват общо над 91 000 йероглифа, като от тях около 21 000 се смятат за основни. Това включва и държавния минимум за грамотност, фамилни и географски имена и др. Някои източници оценяват броя на китайските йероглифи на повече от 120 000. А никой не знае колко йероглифа все още не са намерени и описани от официалната статистика.

Как изглежда китайската клавиатура за компютър?

След като ме попитат колко йероглифи има, следва въпросът „Като са толкова много, как изглежда клавиатурата на компютъра?“.

Съществуват основно два типа клавиатури – фонетични или такива, които са основани на чертите на йероглифите.

Фонетичните клавиатури са по-лесни за използване, но с тях текстът се набира по-бавно, защото думите, отговарящи на съответното звучене, излизат под формата на списък и набиращият трябва да избере думата ръчно от списъка. Клавиатурите на основата на чертите на йероглифите са много прецизни, но се усвояват трудно, тъй като изискват задълбочено познаване на формите, композицията и реда на изписване на йероглифите. Един йероглиф се състои средно между 10 – 20 черти, а най-сложните съдържат до 64 черти.

Има и други възможности – например директното изрисуване на йероглифите върху екрана на таблет или мобилно устройство.

Японски или китайски?

Много често познати ми изпращат упътвания на японски и ме молят за превод. Объркването често идва от факта, че дълго време японците са използвали китайската писменост, а също и заради влиянието на китайската цивилизация върху съседните й държави, включително Япония. Затова и множество понятия навлизат през китайския и в японския език. Докато китайците използват своите йероглифи за всяка дума от езика си, с времето японците създават два различни вида фонетично писмо, наречено кана, което днес използват в комбинация с китайските йероглифи. Затова и в двата езика често виждаме едни и същи знаци.

Толкова ли е труден китайският език в действителност?

На този въпрос е трудно да се отговори еднозначно. За някои хора може да е непосилен за научаване, а за други да е сравнително лесен. Това зависи от отделните възможности на всеки човек. Затова мога да изкажа единствено моето лично мнение.

Сравнен с другите езици, китайският изглежда много труден, дори невъзможен за усвояване. Това е така, но впечатлението се засилва и от факта, че сравнен с езиците от повечето големи езикови семейства, китайският е твърде различен. Освен огромния брой йероглифи, трудности в изучаването създава и фонетиката. В китайския има силно изявена омонимия.

Броят срички е наистина ограничен – няколкостотин, но тук не се вземат предвид вариациите им в различните тонове, които пък усложняват нещата още повече. Има пет на брой конкретни „интонации“, с които се изговаря съответната сричка, и те влияят и върху значението, т. е. казана в различните интонации, една и съща сричка означава различни думи.

Първият тон е висок и равен, сякаш изговаряме нотите фа или сол. Вторият се повишава нагоре, като че ли задаваме въпрос. Третият пада малко надолу, задържа се и пак се изкачва нагоре. Четвъртият тон пада бързо надолу и звучи рязко. Петият тон е т. нар. нулев тон, който се произнася без особен акцент в интонацията. Ако вземем например сричката „ma“ (ма), казана в първи тон, означава „майка“, във втори тон може да значи „коноп“, в трети – „кон“, а в четвърти – „ругая“.

Въпреки че днес повечето думи са двусрични, еднаквите по звучене думи все още са много и ако не внимават, чужденците, които се опитват да говорят китайски, може да попаднат в комични или неприятни ситуации. Например дума със звучене гунгджу в първи и трети тон означава принцеса, а в първи и четвърти тон означава мъжко прасе. Дума със звучене сьонмао във втори и първи тон означава панда, а във първи и втори – окосмяване по гърдите. Други такива омоними са думите за град Шанхай и „наранявам някого“, думата за „проучвам“ и словосъчетанието за „цигари и алкохол“, „съпруг“ и „работник“ и много други. На тази омонимия се гради и дълбоката китайска символика за щастливи и лоши числа, късметлийска храна, правилните подаръци за конкретни поводи и др.

Йероглифите пък са съставени от отделни компоненти, които са изградени от т. нар. основни черти. Всички те се изписват в определен ред, който наричаме черторед, и той е много важно да се спазва. Понякога компонентите могат да загатват бегло или буквално значението или звученето на даден йероглиф, но в повечето случаи, ако не знаеш йероглифа наизуст, няма как да го прочетеш или да отгатнеш значението му.

Затова изучаването на езика отнема години, за да се достигне нивото на владеене, което учещите много други езици достигат за няколко седмици до няколко месеца. Добрата новина е, че не всичко в китайския е толкова сложно. Граматиката например е сравнително проста. Основава се в най-голяма степен на словореда. Промяната на мястото на думата в изречението изразява повечето от граматичните функции. Това, което затруднява изучаващите индоевропейските езици най-много, са времената и промяната на думите. В китайския език времена няма, а думите не се изменят – няма окончания, представки или наставки, думите не се изменят по род или число. И въпреки това в началото, докато свикна с тази простота, китайската граматика ми се струваше непонятна.

Това, което обичам в китайския език, е, че е толкова многопластов и обемен като материя, че тъкмо когато се почувстваш сигурен и смяташ, че си напреднал, откриваш цяла една нова необятност от знания, които нямаш, и една нова дълбочина, която да изследваш. За моите скромни 7 години занимания с този език не мога да бъда напълно сигурна, но смятам, че китайският е от тези езици, които учиш цял живот. Но тази вечно новооткривана дълбочина и комбинацията между простичка, но желязна логика с хармонията на звученето прави този език толкова прекрасен за мен.