Динамична система, свързваща цивилизации и култури в целия Евразийски континент

Този имот представлява 5000-километров участък от обширната мрежа от Пътища на коприната, простираща се от Чан'ан/Лоян, централната столица на Китай по време на династиите Хан и Тан, до региона Жетису в Централна Азия. Той се е оформил между II в. пр. н. е. и I в. сл. н. е. и е останал в употреба до 16 век, свързвайки множество цивилизации и улеснявайки широкообхватния обмен на дейности в търговията, религиозните вярвания, научните знания, технологичните иновации, културните практики и изкуствата. Тридесет и трите компонента, включени в мрежата от маршрути, включват столици и дворцови комплекси на различни империи и ханските кралства, търговски селища, будистки пещерни храмове, древни пътеки, пощенски станции, проходи, кули-маяци, части от Великата китайска стена, укрепления, гробници и религиозни сгради.

Пътищата на коприната са били взаимосвързана мрежа от маршрути, свързващи древните общества на Азия, Субконтинента, Централна Азия, Западна Азия и Близкия изток, и са допринесли за развитието на много от великите цивилизации в света. Те представляват една от най-изтъкнатите световни мрежи за комуникация на дълги разстояния, простираща се по права линия на около 7500 км, но простираща се на над 35 000 км по определени маршрути.

Някои от тези маршрути са били използвани от хилядолетия, до II в. пр. н. е.
обменът на висококачествените стоки се е увеличил значително, както и търговията на дълги разстояния между Изтока и Запада, като политическото, социалното и културното въздействие на тези движения е имало дълготрайни последици върху всички общества, които са се сблъсквали с тях.

Маршрутите са служели главно за пренос на суровини, хранителни продукти и луксозни стоки.

Много от високоценните търговски стоки са били транспортирани на огромни разстояния – с товарни животни и речни плавателни съдове – и вероятно от поредица от различни търговци.

Коридорът Тяншан е една част от тази обширна мрежа. Простирайки се на разстояние от около 5000 км, той обхваща сложна мрежа от търговски пътища с дължина около 8700 км, които са се развили, за да свържат Чан‘ан, Централен Китай, със сърцето на Централна Азия.

Коридорът е започнал да съществува между II в. пр. н. е. и I в. сл. н. е., когато търговията на дълги разстояния с висококачествени стоки, особено коприна, започва да се разширява между Китайската и Римската империя, процъфтява между VI и XIV в. сл. н. е. и остава активен като основен търговски път до XVI век.

Разнообразните географски елементи по маршрутите графично илюстрират предизвикателствата на тази търговия на дълги разстояния. Спускайки се на 154 метра под морското равнище и издигайки се на 7400 метра над морското равнище, маршрутите пресичат големи реки, алпийски езера, твърди солени равнини, обширни пустини, заснежени планини и „плодородни“ прерии. Климатът варира от екстремна суша до полувлажен.

Започвайки от льосовото плато при Чан‘ан, централната столица на Китай по време на династиите Хан и Тан, маршрутите на коридора Тиеншан преминавали на запад през коридора Хоси през планините Цин и Цилиен до прохода Юмън при Дунхуан.

От Лоулан/Хами те продължавали по северните и южните склонове на планината Тиеншан и след това през проходи, за да достигнат долините Или, Чуей и Талас в района на Жетису в Централна Азия. Така маршрутът е свързвал два от големите центрове на сила, които са движели търговията по Пътя на коприната.

Тридесет и три обекта по протежение на коридора включват столични градове, дворцови комплекси на различни империи и ханските кралства, търговски селища, будистки пещерни храмове, древни пътеки, пощенски станции, проходи, кули маяци, части от Великата китайска стена, укрепления, гробници и религиозни сгради. Официалната система от пощенски станции и кули маяци, осигурена от Китайската империя, е улеснявала търговията, както и системата от крепости, кервансараи и пътни станции, управлявани от държавите в региона Жетису. В и около Чан‘ан, поредица от дворци отразяват центъра на властта на Китайската империя в продължение на 1200 години; докато градовете в долината Чуей са свидетели на центъра на властта на региона Жетису от IX до XIV век и организацията на търговията на дълги разстояния.

Серията от будистки пагоди и големи, сложни пещерни храмове, простиращи се от Куча (сега окръг Кука) на запад до Лоян на изток, документират предаването на будизма на изток от Индия през Каракорум и демонстрират еволюция в дизайна на ступите. Те отразяват спонсорството на местните власти и централното китайско имперско правителство, както и даренията на богати търговци и влиянието на монаси, пътували по маршрутите, много от чиито пътувания са документирани още от II в. пр. н. е. Други религиозни сгради отразяват съвместното съществуване на много религии (както и на много етнически групи) по протежение на коридора, включително зороастризма, основната религия на согдийците от региона Жетису, манихейството в долините Чуей и Талас и в град Кочо и Лоян, несторианското християнство също в град Кочо, около Синдзян и в Чан‘ан, и исляма в Бурана.

Огромният мащаб на търговските дейности е насърчил появата на големи, проспериращи и процъфтяващи градове, които показват връзката между уседналите и номадските общности по различни начини – взаимната взаимозависимост на номади и земеделци и различни народи, като например между тюрки и согдийци в региона Жетису; трансформацията на номадските общности в уседнали общности в планините Тиеншан, водеща до силно отличително строителство и планиране, като например полуподземни сгради; и планираното селскостопанско разширяване на 1000-километровия коридор Хоси след I в. пр. н. е., както и превръщането му в селскостопански гарнизон.

Разнообразните и широкомащабни системи за управление на водите са били от съществено значение за растежа на градовете, търговските селища, крепостите и кервансараите, както и на селското стопанство, необходимо за тяхното поддържане. Такива системи са били обширните подземни водни канали Карез в изключително сухия басейн на Турпан, много от които все още се използват, които са снабдявали с вода град Кочо и са били допълнени от дълбоки кладенци в град Яр.

Впечатляващ е и грандиозният мащаб на мрежата от открити канали и канавки по протежение на коридора Хоси, които са довеждали речна вода до селищата, 90 км от които са оцелели и до днес около град Соян.

В района на Жецю речна вода пък е била разпределяна чрез канали и тръби и събирана в резервоари.

Освен че са били канали за стоки и хора, маршрутите са позволявали изключителния поток от идеи, вярвания и технологични иновации, като например тези, свързани с архитектурата и градоустройството, които са оформили градските пространства и живота на хората.

Обширността на континенталните маршрутни мрежи, продължителността на използване, разнообразието от останки от наследство и техните динамични взаимовръзки, както и богатството на културния обмен, който те улесняват, разнообразните географски среди, които свързват и пресичат, ясно демонстрират широкообхватното взаимодействие в рамките на различни културни региони, особено в номадските степи и сред уседналите аграрни/оазисни/пасторални цивилизации на евразийския континент между II в. пр. н. е. и XVI в. сл. н. е.

Тези взаимодействия и влияния са значими по отношение на развитието на архитектурата и градското планиране, религиите и вярванията, градската култура и обитаване, търговията със стоки и междуетническите отношения във всички региони по маршрутите.

Тиеншанският коридор е изключителен пример в световната история за това как динамичен канал, свързващ цивилизации и култури в целия евразийски континент, е осъществил най-широкия и дълготраен обмен между цивилизациите и културите.