В ранната утрин край Лоян реката И изглежда почти неподвижна. Мъглата бавно се плъзга между варовиковите скали, а върху отвесните склонове започват да се очертават хиляди тъмни ниши. Отдалеч те приличат на естествени пукнатини в планината. Но когато човек се приближи, разбира, че скалата е населена.

От нея гледат образи на Буда. Безброй лица, издялани преди повече от хиляда години, застинали в спокойствие, което времето не е успяло да разруши.

Пещерите Лонмън или пещерите на Драконовата порта са едно от онези места, които не могат да бъдат възприети само като археологически обект или туристическа забележителност. Те приличат по-скоро на огромен каменен организъм, който пази паметта на цяла епоха. Тук будизмът е пейзаж, философия и изкуство.

Разположени край древната столица Лоян, провинция Хънан, пещерните образувания Лонмън съдържат над 2300 пещери и ниши, повече от 110 000 каменни статуи, десетки ступи и хиляди надписи. Основната част от комплекса е създадена между края на V и VIII век, по времето на династия Северна Уей (386 – 534) и династия Тан (618 – 907) – периоди, в които Китай преживява едновременно политическа трансформация и културен разцвет.

Историята на Лонмън започва с преместването на столицата на династия Северна Уей в Лоян през 493 г. Владетелите на династията, които първоначално произхождат от северни номадски народи, постепенно възприемат китайската култура и започват да използват будизма като средство за укрепване на държавата. Будизмът вече е проникнал в Китай по Пътя на коприната, но именно през този период той се превръща в огромна културна сила. Манастири се строят навсякъде, будистки текстове се превеждат на китайски, а императорският двор започва да покровителства религиозното изкуство. Лонмън се създават именно в този момент – като проект, който трябва да покаже както духовното величие на будизма, така и политическата мощ на империята.

Първите майстори започват да издълбават скалите край река И в края на V век.

Но вместо да строят храмове отделно от природата, те превръщат самата планина в храм. Това е може би най-забележителната особеност на Лонмън – усещането, че архитектурата не е наложена върху пейзажа, а е израснала от него.

Най-силното преживяване в Лонмън е срещата с лицата. Някои статуи са високи едва няколко сантиметра. Други достигат размерите на многоетажна сграда. Но независимо от мащаба, почти всички носят едно и също изражение – спокойствие, откъснато от времето.

Ранните фигури от периода Северна Уей са строги и почти абстрактни. Телата им са издължени, одеждите падат в остри геометрични гънки, а лицата имат неподвижно, почти свръхестествено изражение.

Особено впечатляваща е пещерата Гуяндон.

Това е една от най-старите пещери в комплекса. Тук фигурите изглеждат почти нематериални, сякаш телата им постепенно се разтварят в скалата. Но образите в Лонмън не са еднакви. В продължение на три века стилът се променя заедно със самия Китай.

Когато династията Тан идва на власт през VII век, Китай вече е една от най-могъщите държави в света. Градовете Чанан и Лоян се превръщат в космополитни мегаполиси, където се срещат търговци, монаси и дипломати от цяла Азия. Тази увереност и разкош започват да се отразяват и в Лонмън.

Будистките образи от периода Тан вече не изглеждат ефирни и дистанцирани. Те стават по-масивни, по-реалистични и по-човешки.

Лицата придобиват мекота, а телата – физическо присъствие. Това е т. нар. стил на Великата Тан – стил, който оказва огромно влияние върху будисткото изкуство в Корея, Япония и останалата част от Източна Азия.

Сред хилядите пещери една доминира над всички останали – пещерата Фънсиенсъ.

Трудно е човек да се подготви за мащаба на това пространство. В центъра стои колосална статуя на Буда с височина над 17 метра. От двете й страни има бодхисатви, небесни крале и пазители, издялани с невероятна пластичност. Лицето на Буда е може би най-известният образ в китайската будистка скулптура.

Спокойно, леко усмихнато, с меки черти и поглед, който изглежда едновременно далечен и състрадателен. Съществува популярна теория, че статуята е вдъхновена от лицето на императрица У Дзътиен – единствената жена император в историята на Китай и голям покровител на будизма.

Дали това е вярно или не, е трудно да се докаже. Но самата тази идея показва колко тясно са свързани религията и политиката в Китай по време на династията Тан.

Но Лонмън не е само свят на образи.

Това е и свят на текстове. По стените на пещерите са издълбани хиляди надписи – молитви, посвещения, имена на дарители и будистки сутри. Някои са официални императорски надписи. Други са оставени от обикновени поклонници. Тези текстове превръщат пещерите Лонмън в огромен исторически архив. Благодарение на тях учените могат да проследят развитието на китайската калиграфия, език и религиозна култура. Особено интересна е пещерата Яофандон. Освен религиозни изображения, тук има надписи, свързани с медицински рецепти и лечение на болести.

Въпреки огромния мащаб на пещерния комплекс Лонмън, той не въздейства шумно или агресивно.

Напротив – мястото носи усещане за почти физическа тишина. Може би защото будистката скулптура тук не е създадена, за да внушава страх или драматизъм. Тя търси вътрешно равновесие.

Лицата на фигурите на Буда излъчват спокойствие, което сякаш идва отвъд човешкия свят. Именно това отличава Лонмън от много западни религиозни традиции. Тук духовността не е представена чрез конфликт и болка, а чрез хармония.

През вековете Лонмън преживява войни, ерозия и грабежи.

Особено през XIX и началото на XX век много скулптури са повредени или незаконно изнесени в чужбина. Някои статуи днес са без лица или без ръце.

Част от пещерите носят следи от разрушение. И все пак комплексът запазва своята сила.

Може би защото това място никога не е зависело само от отделните произведения. Истинското му въздействие идва от цялостния пейзаж – от начина, по който скалата, реката, светлината и хилядите образи съществуват заедно.