Има планини, които човек изкачва заради гледката. Има и такива, към които се отправя заради усещането, че стъпва на свещено място. Планината Утай принадлежи към втората категория. В продължение на почти две хилядолетия петте й плоски върха привличат монаси, поклонници, императори и художници, които търсят пътя към духовното.

Планината Утай е разположена в северната част на Китай и е една от четирите свещени будистки планини на страната. Тя е посветена на Манджушри – бодхисатвата на мъдростта, който според будистката традиция обитава планината. И днес поклонници изминават древните маршрути между храмовете, следвайки пътища, по които хора са вървели столетия преди тях.

Името Утай буквално означава „Планината на петте тераси“ – име, което идва от необичайната форма на петте основни върха. Те са сравнително плоски и открити, за разлика от стръмните склонове, които ги заобикалят. Височината, суровият климат и продължителната снежна покривка придават на планината Утай почти аскетичен вид. Между върховете се спускат гористи склонове, покрити с борове, ели, тополи и върби, а през по-топлите месеци зелените поляни променят напълно облика на планината.

Тъкмо тази комбинация между суровост и красота превръща планината Утай в необикновено място за будистка духовност.

Първите храмове тук се появяват още през I век. Оттогава планината постепенно се превръща в един от най-важните центрове на будизма в Китай. Манастири изникват, изчезват и се възстановяват, а различни династии оставят своя отпечатък върху свещения пейзаж. В резултат планината Утай днес не е един-единствен храмов комплекс, а цял културен ландшафт, в който религиозната архитектура е разпръсната сред планини, гори и долини.

Именно тази връзка е една от най-важните причини мястото да бъде включено в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Планината събира на едно място храмове и паметници, изграждани в продължение на повече от хиляда години. Те показват как будистката архитектура постепенно се променя в Китай и как тя влияе върху светската и дворцовата архитектура. Планината Утай може да се разглежда като своеобразен архитектурен архив, но архив, разположен не в музей, а сред самата природа.

Сред неговите съкровища особено място заема храмът Фогуан.

Неговата Главна източна зала е най-старото запазено дървено храмово здание на място и един от най-ценните оцелели образци на дървената архитектура от периода на династията Тан (618 – 907). Построена през VIII век, сградата впечатлява не толкова с размерите си, колкото с усещането, че в нея времето сякаш е спряло. Дървената конструкция, пропорциите, декоративните елементи и скулптурите дават възможност да се види как е изглеждала китайската будистка архитектура преди повече от 1200 години. Особено ценни са глинените статуи в естествен размер, които се намират вътре. За историците и изследователите те представляват свидетелство за художествените техники, религиозните представи и естетическите вкусове на епохата.

Ако храмът Фогуан ни връща към периода на династия Тан, то

храмът Шусян пък ни показва съвсем различна страна на планината Утай.

Храмът е изграден по-късно, по време на династията Мин (1368 – 1644), и е известен с необикновения си скулптурен ансамбъл. В него са представени около 500 фигури, вплетени в триизмерна композиция от планини, води, облаци и будистки персонажи. Вместо традиционна редица от отделни статуи посетителят сякаш попада в цял религиозен пейзаж, изваян в пространството. Това е една от особеностите на планината Утай – тук историята не стои на едно място. Различните епохи са натрупвани една върху друга, докато образуват единен пейзаж.

В продължение на векове планината е била тясно свързана и с императорската власт. От периода на династия Северна Уей (386 – 534) нататък владетелите неведнъж демонстрират почитта си към свещеното място. За около хиляда години девет императори извършват общо 18 поклоннически пътувания до планината Утай. За тях тези посещения имат не само религиозно, но и политическо значение. Императорът, който се отправя към свещената планина, показва уважение към будистката традиция, но едновременно с това демонстрира своята роля като владетел, способен да обедини небесния ред, държавата и религията. Следите от тези посещения са запазени в стели и надписи, разпръснати из храмовете. Така планината Утай се превръща и в своеобразна хроника на отношенията между будизма и китайската държавна власт.

Но не само императорите са оставили следи тук. Векове наред планината е била цел на поклонници от огромна част от Азия. Будистки монаси и пътешественици пристигат от различни региони, а с тях идват и нови идеи, художествени модели и архитектурни влияния. Планината Утай се оказва място, където китайският будизъм се среща с традиции, идващи от други части на Азия, включително Непал и Монголия. Тези контакти оставят следи не само в религиозните изображения, но и в архитектурата и оформянето на храмовите пространства.

Образът на свещената планина се разпространява далеч извън границите на Китай.

Планини в Корея и Япония получават имена, свързани с Утай, а подобни названия се срещат и в други китайски провинции. Това показва колко силно е било духовното влияние на това място.

В основата на всичко обаче остава природата. За разлика от храмовете в големите градове, които съществуват в плътно застроена среда, храмовете тук са неразделна част от планинския пейзаж. Архитектурата не се опитва да победи природата, а се вписва в нея. Този принцип има дълбоки корени в китайската философия. Идеята за хармония между човека и природата е една от основните теми в традиционната китайска култура.

Затова е невъзможно да се разбере планината Утай само чрез отделните храмове. Ако извадим сградите от планината, губим значителна част от тяхното значение.

Днес поклонническата традиция продължава. Средновековните монаси са оставили място на съвременните посетители, но пътищата през планината все още водят към същите храмове и свещени места. Това превръща планината Утай в живо наследство. Тук миналото не е заключено зад стъкло и не съществува само като археологическа реконструкция. То продължава да бъде част от религиозния живот. Манастирите съхраняват и значителни библиотеки с будистки текстове, събирани в продължение на векове от императори, монаси и учени.

Но след повече от две хилядолетия строителство планината не изглежда като музей на различни исторически епохи. По-скоро е място, в което тези епохи продължава да съществуват едновременно.

И може би това е най-точният начин да бъде разбрана планината Утай – не като планина, върху която са построени храмове, а като планина, която самата е превърната в храм.