В момента, когато се обсъжда икономическата политика на Китай, западната общественост твърди, че й липсва енергичност и че не се прави достатъчно за стимулиране на икономиката. Подобен негативизъм всъщност е предубеждение, което игнорира фактите, както и неразбиране и подценяване на китайския модел на икономическо управление. Изданието People’s Daily online обяснява защо. Тази гледна точка пренебрегва комбинацията от „ефективни пазари“ и „ефективно управление“ в Китай. Енергичността на макроикономическата политика на Китай се проявява предимно в стратегическото й целеполагане.

Икономическото развитие на Китай се отличава с далновидност и стабилност. Петгодишните планове и индустриалните стратегии служат като водещи принципи за икономическо развитие, формирайки единен вектор за съвместни усилия.

Преди повече от 10 години, когато много страни все още обсъждаха осъществимостта на екологичната трансформация, китайското правителство вече беше ясно определило курса за развитие на нови стратегически индустрии, предоставяйки важни насоки за действие. От нововъзникващи индустрии до индустрии на бъдещето – всички тези нови области, индустрии и модели, които задават посоката на глобалното икономическо развитие и отговарят на предизвикателствата на бъдещите иновации, първоначално често се възприемаха като „неизследвана територия“ с висока степен на несигурност. Държавата пое задачата да определи курса и да поддържа основните насоки, позволявайки на пазара да стимулира предприемаческата активност чрез конкуренция, като по този начин установи подредена икономическа система.

Освен това Китай се отказа от краткосрочното стимулиране в полза на дългосрочно, висококачествено развитие. На Запад ефективността на политиката обикновено се измерва със силата на краткосрочните стимули, докато Китай поставя по-голям акцент върху структурните корекции и дългосрочната ефективност. Определянето на разумна цел за икономически растеж за през тази 2016 година е насочено именно към оставяне на място за структурни корекции и избягване на риска. От оформянето на индустриите на бъдещето до изваждането на 800 милиона души от бедността, подобна дългосрочна стратегическа устойчивост демонстрира най-голямата политическа решителност.

Докато Западът продължава да оценява ситуацията през остарялата призма на БВП, китайската икономика отдавна демонстрира бърз растеж в области като електрически превозни средства, литиеви батерии и слънчеви панели. А в рамките на 15-ия петгодишен план (2026 – 2030) Китай планира активно да развива индустрии на бъдещето: биопроизводство, квантови технологии, въплътен изкуствен интелект и други.

Политическото регулиране в Китай се характеризира с гъвкавост. Фискалната и паричната политика на Китай се оптимизират динамично в зависимост от развиващата се ситуация – и този подход е научно обоснован.

Целенасоченото прилагане на мерки помага да се избегнат резки колебания в политиката, осигурявайки стабилни очаквания за участниците на пазара, което е признак за зряла икономика.

Преди „двете сесии“, състояли се в началото на март, американското списание Eurasia Review публикува редакционна статия, в която отбелязва, че Китай навлиза в по-зрял етап на развитие. Подходът на Китай към целенасоченото регулиране избягва негативните последици от резките колебания в прилагането на политиките, като същевременно осигурява стабилни очаквания за участниците на пазара.

За да се оцени представянето на китайската икономика, не е достатъчно да се разглежда единствено растежът на БВП. Трябва да се вземат предвид качествените промени и повишената устойчивост на външен натиск.

През последните пет години, въпреки многобройните външни сътресения, китайската икономика нараства със среден годишен темп от 5,4%, а общият й икономически размер последователно надхвърля границите от 110, 120 и 130 трилиона юана, като темповете на растеж значително надвишават средните за света.

Наред с количествения растеж, качественото подобрение става все по-забележимо: добавената стойност на преработващата промишленост уверено се нарежда на първо място в световен мащаб, постигането на научно-технологична самодостатъчност и самостоятелност се ускорява, а броят на новите предприятия с чуждестранни инвестиции нараства значително. Това показва, че глобалният капитал изразява доверие в Китай.

В условията на различни несигурни ситуации, породени от протекционизма, Китай остава непоколебим в поетите ангажимент. Той се придържа се към политиката си на сътрудничество с членовете на СТО, които споделят общи възгледи и подходи, и зачита основни принципи като режима на най-облагодетелствана нация и националното третиране. Китай намалява митата, рационализира негативния списък за чуждестранни инвестиции и осигурява заетост.