Международен семинар на тема „Диалог между Китай и Европа: разширяване на синергиите и прегръщане на печелившо бъдеще“ се състоя в началото на седмицата в София. Това бе 6-ият форум на високопоставени учени от мозъчните тръстове между Китай и страните от Централна и Източна Европа. Освен видни учени от Китай и България в семинара участваха и представители на редица други държави от региона. Организатори на този научен форум бяха Китайско посолство в България, Институтът по партийна история и литература към Централния комитет на ККП, Китайската асоциация за публична дипломация, Българската национална асоциация „Един пояс, един път“, Стопанският факултет в Софийския Университет „Св. Климент Охридски“.



Приветствено слово към участниците във форума произнесе посланикът на КНР в България Н. Пр. Дай Цинли.

Изказвания направиха и У Хайтао – заместник-председател на Китайската асоциация за публична дипломация, бившия председател на Народното събрание доцент Наталия Киселова, доцент Атанас Георгиев – декан на Стопанския факултет на Софийския университет и ръководител на българската катедра към Центъра за глобално партньорство, Николай Томов – генерален секретар на Българската национална асоциация „Един пояс, един път“.

Сред официалните лица на научното събитие бяха и председателят на Българската социалистическа партия Крум Зарков, бившият председател на Народното събрание Михаил Миков и други представители на научни институции и обществени организации.

Основен доклад прочете Уан Дзюнуей – директор на Академичния и редакционен комитет на Института за партийна история и литература на ЦК на Китайската комунистическа партия.

Конференцията продължи работа в три панела. Първият панел бе свързан с темите за китайския петгодишен план и визията на Европейския съюз за 2030 година.

Вторият панел бе посветен на глобалните инициативи на Китай, многостранното сътрудничество и бъдещето на глобалното управление.

Третият панел разгледа перспективите и визията за отношенията между Китай и Европа.

С изказвания в дискусиите в панелите участваха учени от Китай, България, Румъния, Сърбия.

Тази година е началото на втория половин век в развитието на отношенията между Китай и ЕС, напомни в словото си пред участниците във форума посланикът на КНР Н. Пр. Дай Цинли. По-нататък тя отбеляза, че като две важни сили в света, начинът, по който Китай и ЕС се отнасят един към друг, е от значение не само за собственото развитие на всяка от страните, но и за мира, стабилността и просперитета в света.

Тя също отбеляза, че стабилното развитие на Китай внася ценна сигурност и предвидимост в света, за което говорят и данните, на първите тримесечия на тази година, която е първата от 15-ия петгодишен план. Изтъкна и значението на успешно проведения неотдавна в Пекин Пети пленум на 2О-ия Централен комитет на Китайската комунистическа партия, който очерта стратегически мерки за всестранна и строга дисциплина в партията.

„През последните години китайският председател Си Дзинпин предложи концепцията за изграждане на общност на споделено бъдеще за човечеството, а след това и четирите глобални инициативи – за развитие, за сигурност, за цивилизациите и за управление, – с които Китай допринесе със своята мъдрост и своите решения за преодоляване на общите предизвикателства пред човечеството. Те бяха широко приветствани от международната общност. Стабилността на Китай несъмнено ще донесе на света повече възможности и ще даде повече сила.“

Това заяви посланик Дай Цинли и подчерта, че изборът на Китай и ЕС в полза на сътрудничеството ще донесе повече положителна енергия на света. Отношенията между Китай и ЕC са едни от най-важните двустранни отношения в съвременния свят, а резултатите от развитието на отношенията между Китай и ЕС са от полза за народите на двете страни и за целия свят.

България може да играе активна роля за насърчаване на сътрудничеството между Китай и ЕС, заяви посланик Дай Цинли. България е едновременно държава – членка на ЕС, и важен партньор в съвместното изграждане на „Един пояс, един път“ и има уникални предимства за насърчаване на сътрудничеството между Китай и ЕС. От началото на годината контактите на високо равнище между Китай и България станаха все по-интензивни, а двустранните отношения показаха нова динамика, изтъкна Дай Цинли.

„Сътрудничеството между Китай и страните от Централна и Източна Европа е важен механизъм, който е от полза за европейската интеграция. Развитието на отношенията между Китай и Европейския съюз е невъзможно без общите усилия на хора от всички сфери.

Надявам се уважаемите експерти и учени да проведат задълбочен обмен и откровен диалог, за да допринесат за още по-голямото развитие на отношенията между Китай и ЕС и за още по-голямата динамика на сътрудничеството между Китай и страните от Централна и Източна Европа“, каза посланик Дай Цинли и в заключение на словото си пожела успех на форума в София.

Изказване при откриването на международния семинар за диалога между Китай и Европа направи и доц. д-р Наталия Киселова, председател на 51-вото народно събрание на Република България.

Приветствайки участниците в академичния форум на високо ниво между Китай и Централна и Източна Европа, тя се спря на политическия момент, в който започва това събитие.

„Преди броени седмици се проведе Четиридневен пленум на ЦК на ККП. Политическите послания от този висок форум са за „самореволюцията“ на Китайската комунистическа партия, за крачка по пътя към Великия проект за китайско национално възраждане и за хармония в международните отношения“, подчерта доцент Киселова и допълни, че политическият фундамент на това развитие се опира на идеите на Си Дзинпин за социализма с китайска специфика.

Междувременно успешно стартира Планът за 15-ата петилетка на КНР (2026 – 2030), чиято цел е изграждане на модерна индустриална система, посочи г-жа Киселова.

Политическият фундамент на това развитие се опира на идеите на Си Дзинпин за социализма с китайска специфика.

Пожелавайки успех на академичния форум, тя каза: „Чела съм, че компасите в Китай сочат на юг. Но си мисля, че ние в Европа все по-често ще търсим посоката „изток“. И още нещо за финал. Една от великите конфуциански мъдрости, които ние в България и в Централна и Източна Европа трябва да осмисляме всекидневно е: „Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава“.

С приветствени думи към участниците във форума се обърна и д-р Николай Томов – генерален изпълнителен секретар на Националната българска асоциация „Един пояс, един път“. Ако искаме с една дума да охарактеризираме неотдавнашното посещение на китайския външен министър в София, то няма да успеем.

Защото Уан И всъщност изведе четири ключови думи, които са в основата на искрени и делови отношения: доверие, приятелство, сътрудничество и партньорство. И това е валидно и в двустранен, и в многостранен аспект. Цитирайки Уан И, д-р Николай Томов подчерта, че именно върху тези четири пилона трябва да се градят и надграждат настоящите и бъдещите отношения Европа – Китай и оценката, доколкото това е така, е и основна задача на отношенията на днешния семинар.

Той посочи, че отношенията между ЕС и Китай са сложи и многостранни и че Брюксел гледа на тях не през двойна, а през тройна призма: като партньор за сътрудничество, като икономически конкурент и последно, но не по значение – като системен съперник.

Отговорът на Китай е ясен и неизменен – последователно придържане към тезата, че двете страни трябва да работят в една посока, за да намерят решение на взаимните си опасения чрез диалог и консултации.

Споразумението от 16 точки, постигнато между Китай и ЕС по време на последните им консултации в Пекин, демонстрира ползите от намирането на допирни точки.

Европа трябва да измине своята част от пътя към Пекин, за да се насочи съвместното сътрудничество към по-стабилна и здравословна основа, изтъкна д-р Томов.

Уан Дзюнуей, директор на Академичния и редакционен комитет на Китайския централен институт за партийна история и литература, започна речта си на форума с напомнянето, че България е втората страна, установила дипломатически отношения с КНР, както и една от първите страни от Централна и Източна Европа, подписала междуправителствен документ за сътрудничество за съвместно изграждане на инициативата „Един пояс, един път“ с Китай и важен участник и насърчител на сътрудничеството между Китай и Централна и Източна Европа. Китай и България споделят дълбоко традиционно приятелство и през последните години двустранните отношения непрекъснато се подобряват, а сътрудничеството се задълбочава, отбеляза китайският учен.

Миналия месец Уан И, член на Политбюро на Централния комитет на ККП и министър на външните работи, посети България, което напълно демонстрира високото ниво на отношенията между Китай и България, напомни той.

Според него свикването на международния симпозиум в София несъмнено ще засили допълнително приятелството между Китай и България и ще насърчи взаимноизгодното сътрудничество.

Уан Дзюнуей се спря и на процеса за създаването и значението на Форума за обмена между учени на високо ниво от мозъчните тръстове между Китай и Централна и Източна Европа през последните десет години.

Темата на този форум е „Диалогът между Китай и Европа: Търсене на обща основа, като същевременно се запазват различията, и постигане на сътрудничество, печелившо за всички“. Той сподели своето виждане за търсенето на обща основа на сътрудничеството, като същевременно се запазват различията в интерес на сътрудничество, от което всички печелят.

Сътрудничеството на Китай с европейските страни, особено с държавите от Централна и Източна Европа, е ярък акцент в жизнената картина на взаимно уважение и печелившо сътрудничество между Китай и други страни по света, подчерта китайският учен.

От стартирането на механизма за сътрудничество между Китай и Централна и Източна Европа през 2012 г. отношенията между Китай и ЦИЕ навлязоха в златна ера на развитие, заяви Уан Дзюнуей.

Той добави, че Националният висок клас мозъчен тръст към Института за изследване на историята и литературата на ККП е ангажиран с насърчаването на обмена и диалога между китайски и чуждестранни мозъчни тръстове. В бъдеще се надявам да можем да продължим приятелството си, да стимулираме мисленето, да засилим комуникацията и обмена и да постигнем повече изследователски резултати с интелектуална дълбочина, социална значимост и политическо въздействие, каза в заключение китайският учен Уан Дзюнуей, пожелавайки успех на форума в София.