В продължение на векове императорският дворец в сърцето на китайската столица е забранен за обикновените хора. Но когато последната династия Цин пада, това започва постепенно да се променя.

Преди сто години, на 10 октомври 1925 г., на територията на Забранения град официално е основан Музеят на двореца. Създаването на музея, както и последвалото отваряне на двореца за обществеността, изложбата на императорската колекция и учредяването на Галерия на антиките са значими постижения в процеса на трансформация на съвременен Китай и оказват дълбоко влияние върху развитието на музейното дело в страната и дори по света.

Но как всъщност се случва всичко това. Историята започва 14 години по-рано – на 10 октомври 1911 г., когато избухва Синхайската революция. На 1 януари 1912 г. е установено временното правителство на република Китай, а последният император на династия Цин (1644 – 1911), Пу И, абдикира. С края на имперската система и установяването на Републиката се създават необходимите социални условия за преобразуването на Забранения град.

През декември 1913 г. Джу Цициен, министър на вътрешните работи на новото правителство, нарежда създаването на Галерията на антиките с цел „да се наблюдава почитта на народа към древността, да се съберат скритите, безценни реликви, натрупвани с поколения, и да се създаде изложбена зала за антики в града, която да бъде предвестник на музей“. Междувременно в „Правителствения вестник“ през същата година се изказва тревога, че културните реликви от различните китайски династии са в сериозна опасност от войни, наводнения, пожари и износ в чужбина, като се подчертава спешната отговорност на правителството да защити тези артефакти. Затова Министерството на вътрешните работи планира да следва примера на Запада и да създаде музеи.

През март 1914 г. започва обновяването на мястото за изложбата – залата У’ин, сграда, използвана преди за печатане на книги и разположена при западния вход на Забранения град до портата Сихуа. Именно там на 10 октомври Галерията на антиките официално отваря врати. На грандиозната церемония присъстват високопоставени гости от страната и чужбина. На следващия ден изложбата се отваря за публиката и над 2000 души посещават залите.

Според доклад във вестник „Та Кун Пао“ от онова време, източната зала на У’ин показвала клоазоне (цветни емайлирани изделия), а западната – бронзови съдове. Основната зала била украсена с четири произведения на калиграфия и живопис, както и с фотография на тогавашния президент Юен Шикай. Мебелите от розово дърво били покрити с културни реликви от бронз, порцелан, лакирани изделия, дърворезба, инструменти на учени, албуми с портрети и копринени цветя. В задната част на основната зала били изложени статуи на Буда и свещени писания. Стените на коридора, водещ към задната зала, били окичени с картини от ранната династия Цин. В самата задна зала се намирали нефритени артефакти, брокати, копринени платове, бродирани възглавници и други. Посетителите можели да си починат на големи столове в западен стил.

Две години по-късно завършва проектът за обновяване на Залата Уънхуа – място, използвано някога за религиозни угощения и лекции, разположено при източната стена на Забранения град, в близост до портата Донхуа. За разлика от Залата У’ин, която основно представяла порцелан и бронз, Залата Уънхуа помещавала древни картини и калиграфии от по-стари династии, включително шедьоври на художници като Хуей Чон, Уан Си, Го Си, Ма Юен, Ни Дзан, Уан Мън и Джао Мънфу – някои от произведенията били на почти хиляда години.

Галерията на антиките, състояща се от залите У’ин и Уънхуа, се превръща в артистично светилище през ранните години на републиката, където хората от Пекин могат да разглеждат древни предмети и да изучават техниките на старите майстори.

Важно е да се отбележи, че въпреки че Пу И вече е абдикирал, той все още живеел в Забранения град, в северната част на вътрешния двор, зад портата Циенцин. Това пространство съхранявало титлите на императорите, а политически церемонии като възпоменания и чествания на рождени дни все още поддържали духа на династията Цин.

Преобразуването от императорски дворец в обществен музей не се случило автоматично с падането на империята и възникването на републиката, тъй като младата Република Китай страдала от липса на централизирана власт, особено след неуспешния опит на Юен Шикай да възстанови монархията и неговата смърт през 1916 г., което довело до разделението на страната в ерата на военните диктатори.

През този период на бившия император Пу И с указ е наредено да напусне двореца, а всички негови нелични притежания са обявени за собственост на републиката.

За да отговори на голямото желание на хората да посетят Забранения град, на 12 април 1925 г. били издадени временни правила за посещение и бил съставен туристически маршрут – централният път през Забранения град трябвало да бъде отворен за обществеността всяка събота и неделя следобед.

На 10 октомври 1925 г. в двора пред портата Циенцин се провежда тържествена церемония по откриването на Музея на двореца. На церемонията Хуанг Фу, тогавашен директор на Музея на двореца, изнася реч, в която подчертава значението на музея като обществено пространство: „Превръщането на Забранения град от частна в обществена собственост стана възможно благодарение на усилията на военните и полицейските власти. От сега нататък той ще бъде музей и ще бъде напълно обществен, а тези, които служат в него, ще бъдат обществени служители на народа.

Днес е Денят на двойната десетка – Националният ден на Република Китай – и той ще бъде и годишнината на Музея на двореца. Ще ги честваме заедно. Да се навреди на музея, означава да се навреди на републиката. Нека се изправим и да го защитим“.

Според временните насоки за организацията на музея, той включва две подразделения: Музей на антиките и Библиотека. Музеят на антиките обособява изложбени зали за калиграфия и живопис, древни бронози, керамика, клозоне и лакирани изделия в двореца Кунин. Особено забележителни експонати заемат централно място, като бронзовия съд от династия Западна Джоу (1046 – 771 г. пр. н. е.) – Плочата на семейство Сан, и най-ранният известен пример на цзялян – древен измервателен уред от времето на династия Син (9 – 23). Картините от епохата на Петте династии и Десетте царства (907 – 965) – „Стадо елени в кленова гора“ и „Цъфтящи тръстики и чифт лебеди“ – били изложени заедно в една и съща зала.

Тайнствените съкровища, които в продължение на векове били скрити, вече били достъпни за обществото – за радост на хората от цялата страна. В деня на откриването музеят бил препълнен с посетители. Писателят и художник Сун Фуси, който го посетил още през първия ден, живописно описва новото обществено притежание на Забранения град и неговите древни реликви: „Ако счупиш парче от Плочата на семейство Сан или разкъсаш лента от Трите рядкости на калиграфията, ще почувстваш, че загубата не е само твоя – тя е на всички. Някоя куца старица може да вдигне своя бастун от прасковено дърво и да те удари или някое кално дете може да те наплюе. Може да си собственик на тези неща, но нямаш право да ги повреждаш.“

На следващия ден, когато служителите почистили музея, напълнили четири кошници с кърпички, шапки и обувки, оставени от посетителите.

Откриването на Музея на двореца бележи не просто края на една империя, а началото на нов етап в културната история на Китай – време, в което съкровищата на миналото стават достъпни за целия народ. Забраненият град, някога символ на абсолютната власт и недостъпност, се превръща в място на памет, познание и споделена идентичност. Тази трансформация показва как историята може да бъде съхранена не чрез изолация, а чрез отваряне и участие – за настоящето и за поколенията напред.