Простата истина е, че когато една държава помага на другите да се хранят добре, да отглеждат храна, да строят пътища и да подобряват жизнения си стандарт, нейното влияние нараства естествено

Пет килограма ориз не са много. Но в историята на китайско-гвинейското селскостопанско сътрудничество те представляват малко, но осезаемо доказателство за това как практическите съвместни усилия подобряват живота на хората.

Наскоро чувал с хибриден ориз, произведен в западноафриканската страна Гвинея, беше даден на Дън Дзъ, съпругата на покойния Юан Лонпин, „бащата на хибридния ориз“ в Китай.

Самият чувал беше незабележителен: отпред бяха знамената на Китай и Гвинея, а отзад – ръкописно послание от министър-председателя на Гвинея, който нарече ориза „символ на сътрудничеството между Гвинея и Китай“.

Лекият ориз прекоси океаните. Значението му не се криеше в теглото му, а в простия факт, че китайският хибриден ориз е процъфтявал в африканска почва, отглежда се в местни ферми и помага за подобряване на добивите на зърно и жизнения стандарт на хората. Присъствието на Китай, особено в Африка, често се простира отвъд краткосрочната помощ и включва експертиза за развитие, технически възможности и практически решения.

Никъде това не е по-очевидно, отколкото в селскостопанското сътрудничество между Китай и Африка, което се характеризира с прагматизъм.

Китай не просто доставя зърно; вместо това той работи с местни партньори за разработване на напоителни системи, подобряване на сортовете, борба с вредителите и увеличаване на производствения капацитет. В рамките на Форума за сътрудничество между Китай и Африка и инициативата „Един пояс, един път“ подкрепата е все по-фокусирана върху селскостопанската инфраструктура, оборудване и вериги за доставки.

В Гвинея китайски селскостопански експерти помогнаха за създаването на най-големия демонстрационен парк за хибриден ориз в Африка, където добивите са три пъти по-високи на сезон от традиционните местни сортове.

В Чад, който отдавна страда от недостиг на храна, се обсъжда въвеждането на високодобивни технологии за отглеждане на ориз за генериране на приходи от износ на зърно. В Мадагаскар оризът се появи на банкнотата с най-висок номинал, намигване към работата на екипа на Юан Лонпин за увеличаване на добивите и подкрепа на продоволствената самодостатъчност.

Днес китайският хибриден ориз се предлага в повече от 20 африкански страни, превръщайки се в ясен пример за това как китайските селскостопански технологии се вкореняват и процъфтяват в Африка.

Тази ситуация има исторически корени. Самият Китай отдавна се бори с бедността и глада. Този опит е повишил чувствителността му към подобни проблеми, пред които са изправени други развиващи се страни, и е показал, че гладът не може да бъде решен за една нощ; Необходими са дългосрочни, систематични и устойчиви действия.

Тази перспектива помага и за обяснението на по-широкия модел на сътрудничество за развитие на Китай. Идеята за „даване на въдица, а не на риба“ често се споменава във връзка с инфраструктурни проекти по инициативата „Един пояс, един път“. Железопътните линии, пристанищата, пътищата, напоителните системи и енергийните съоръжения може да не донесат незабавни ползи, но ще трансформират условията за растеж. С течение на времето модернизирането на инфраструктурата и подобряването на транспортната свързаност ще създадат реални възможности за развитие.

Уважението е друг отличителен белег на китайско-африканското сътрудничество.

Колониалната история означава, че икономиките на много африкански страни остават изградени върху ограничен износ, обслужващ външното търсене. Дори след обявяването на независимостта, производството на моностокови стоки продължава да възпрепятства развитието на много региони.

Днес, въпреки че колониалната епоха е нещо от миналото, колониалното мислене не е изчезнало напълно. Някои западни помощи остават обект на политически условия, а някои форми на сътрудничество обслужват предимно стратегическите интереси на западните страни.

В този контекст истинското уважение не се състои в това да се решава вместо другите, а в това да им се помогне да развият способността си да вземат решения сами.

Международният морал не зависи от гръмки лозунги и не е задължително да произлиза от гръмки изявления. Най-често той е въплътен в път, мост, кладенец или оризово поле – непрекъснат процес, който позволява на хората да водят все по-стабилен и проспериращ живот всеки ден.

Простата истина е, че когато една държава помага на другите да се хранят добре, да отглеждат храна, да строят пътища и да подобряват жизнения си стандарт, нейното влияние нараства естествено. Ето защо торба ориз от Гвинея е най-добрият пример за принципите на искреност, осезаеми резултати и приятелство в отношенията между Китай и Африка.