За първи път учените потвърдиха, че скоростта на образуване на ударни кратери от близката и далечната страна на Луната е по същество еднаква, което полага солидна основа за единна глобална система за лунна хронология, съобщава вестник „Наука и технологии“, предаде и агенция „Синхуа“.

Изследователски екип, ръководен от Института по геология и геофизика на Китайската академия на науките, успешно е преразгледал дългогодишен модел на хронологията на лунните ударни кратери, като е анализирал данни от дистанционно наблюдение.

Проучването на учените разкрива равномерен модел на удар в двете полукълба на луната и предостави доказателства, че ранните събития на лунния удар са последвали плавен, постепенен спад, а не резки колебания, предполагани от науката преди това. Резултатите от проучването бяха публикувани в списание Science Advances.

Познаването на възрастта на лунната повърхност е от решаващо значение за разбирането на геоложката еволюция на Луната. В продължение на десетилетия учените са оценявали възрастта на неизследваните области чрез преброяване на ударни кратери, като по-високата плътност показва по-стари повърхности.

Съществуващият метод за хронология на кратерите обаче се е основавал изцяло на проби от близката страна на Луната, а най-старите проби датират от не повече от 4 милиарда години. Това ограничение е подхранило продължаващия дебат за ранната история на ударните събития на Луната, включително конкуриращи се хипотези като Късното интензивно бомбардиране.

Пробивът се случи през юни 2024 година, когато китайската мисия „Чан’ъ-6“ върна на Земята 1935 грама лунни проби от басейна Аполо, разположен в басейна Южен полюс-Айткен от обратната страна на Луната. Анализът на тези проби разкри два ключови типа скали: млад базалт на 2,807 милиарда години и древен норит, образуван преди 4,25 милиарда години.

Норитът се е образувал от магма, кристализирала след гигантски удар, образувал басейна Южен полюс-Айткен, най-голямата и най-стара ударна структура на Луната. Тези проби са послужили като важна отправна точка за реконструкция на ранната история на Луната.

Китайските учени систематично са картографирали плътността на кратерите на мястото на кацане на „Чан‘ъ-6“ и в по-широкия басейн Южен полюс-Айткен, използвайки данни от дистанционно наблюдение с висока резолюция, отбелязва „Синхуа“.

След това, чрез интегриране на тези нови данни за плътността с всички исторически данни от проби от мисиите „Аполо“, „Луна“ и „Чан‘е-5“ те са изградили нов, по-изчерпателен модел на хронологията на лунните удари.

Резултатите им показват, че данните за плътността на кратерите от обратната страна на Луната съвпадат перфектно с интервала на модела, получен от близката страна. „Това показва, че потокът от удари е бил равномерен по цялата Луна, осигурявайки солидна основа за единна глобална лунна хронология“, обяснява Юе Зонгю, водещ автор на изследването и научен сътрудник в института. Той отбелязва, че това изследване коренно разширява разбирането ни за историята на лунните удари и подчертава ключовата научна стойност на пробите от „Чан’ъ-6“.