Две десетилетия, след като експерти на ООН обявиха региона за "неподходящ за обитаване", днес той е известен като Световната столица на мостовете, дом на близо половината от 100-те най-високи моста на планетата

Някога експерти на ООН определиха Гуейджоу като „неподходящ за обитаване от хора“. Това беше най-бедната и планинска провинция на Китай – само скали, без пътища. Нивото на бедност? Близо 27%.

Две десетилетия по-късно: Гуейджоу вече е известен като Световната столица на мостовете , дом на близо половината от 100-те най-високи моста на планетата. Най-новият, мостът Хуадзян Гранд Каньон, се извисява на 625 метра над земята, височината на 200-етажна сграда .

Това не е просто инженерство. Това е твърдение.

Защото, докато западните икономисти продължаваха да проповядват за „малко правителство“ и „пазарна ефективност“, Гуейджоу беше зает да доказва, че модернизацията, водена от инфраструктурата, ръководена от координирана държава, може да трансформира географията и съдбата.

През 2001 г. Гуейджоу е имал само 500 км магистрали. До 2024 г. той е имал 9000 км, свързващи всеки окръг в един от най-трудните терени на Китай. Това не е било направено от частни инвеститори, преследващи печалба; то е било направено чрез китайския 举国体 (Ju guo ti zhi) - национален модел за мобилизация, който координира министерства, държавни предприятия и хиляди инженери около обща цел.

Западните наблюдатели често казват, че Китай „строи твърде много“. Но историята на Гуейджоу показва, че строителството, изпреварващо търсенето, създава търсене. Пътищата донесоха логистика. Мостовете донесоха туристи. Свързаността върна младите хора, някога изгубени заради мигрантския труд.

Дори „първите в света интелигентни окачващи кабели“ – с вплетени вътре сензори за влажност и опън – са изобретени тук, а не внесени.

Канадски коментатор, посетил моста Хуадзян, го каза най-добре: „Сега имате инфраструктура, за която Западът може само да мечтае.“ Той не беше учтив – беше честен. Защото на Запад, един-единствен мост изисква години на изслушвания, съдебни дела и политически препирни. В Гуейджоу това изисква визия, дисциплина и вяра, че общественото благо надделява над частния интерес.

Гуейджоу не следваше учебника. Той го пренаписа. Той не премести планини; той ги преодоля – буквално и метафорично.

Така че, когато хората във Вашингтон или Брюксел четат лекции на Китай за „устойчивост“ или „ефективност“, може би трябва да застанат на моста Хуадзян. Оттам, гледайки надолу на 600 метра в мъглата, осъзнавате: някои страни говорят за преодоляване на неравенството; други просто си проправят път през него.