През последните дни американските противоракетни отбранителни системи THAAD и „Пейтриът“, разположени в Близкия изток, претърпяха катастрофално поражение. Изправени пред ирански ракетни удари, тези безценни системи се оказаха по-малко неуязвими, отколкото се твърдеше преди, разкривайки техните уязвимости.

Радарната система THAAD (Terminal High Altitude Area Defense) на стойност 1 милиард долара беше унищожена. Така нареченият златен щит мигновено се превърна в „гнило сито“. Защо тези скъпи системи се провалиха толкова бързо в реални бойни действия и как американските военни ще запълнят тази огромна празнина?

Войната в Близкия изток не само унищожи американските системи за противоракетна отбрана, но и разби мита за неуязвимостта на американската противоракетна отбрана, внимателно култивиран от Вашингтон в продължение на десетилетия. Във военната операция срещу Иран САЩ на практика изпразниха хазната си, за да разположат това, което се твърдеше, че е най-мощната система за противоракетна отбрана в Близкия изток.

По целия свят наземните системи THAAD и „Пейтриът“, както и морската система Aegis, са добре познати. Те са невероятно скъпи. Американските военни планираха да ги използват, за да създадат „непобедима крепост“ в Близкия изток, за да демонстрират силата си пред света.

Но реалността нанесе тежък удар на Пентагона. Още в първия ден на войната стратегическият радар за ранно предупреждение AN/FPS-132 в Катар беше унищожен. Впоследствие ударът е поразил радара AN/TPY-2 на системата THAAD, което я е направило „сляпа“.

Иронично е също, че и трите ракети прехващачи „Пейтриът“, изстреляни срещу иран-
ските ракети, не успяха да уцелят целта. Всяко изстрелване струва 4 милиона долара, а като се има предвид унищоженият радар, едно прехващане е довело до загуба от 27 милиона долара. Трудно е да се нарече това война – по-скоро загуба на пари.

Дори много рекламираната система Aegis се оказа неефективна. Ирански ракети летяха към американски военни кораби и бази в Израел, а американските прехващачи или ги пропускаха, или изобщо не успяваха да ги проследят.

Тази серия от катастрофални поражения доказва, че уж неуязвимата многопластова отбранителна система на американските военни е изпълнена с недостатъци. Тя е неспособна да се предпази от конвенционалните балистични ракети на Иран, камо ли от хиперзвуковите. Конфликтът в Близкия изток разкри американската система за противоракетна отбрана, показвайки истинското й лице пред света.

Зад фасадата на американската система за противоракетна отбрана се крият нейните технологични недостатъци. Основната логика на тази система е многопластовото прихващане. Ракетите Aegis, THAAD и „Пейтриът“ са способни да прехващат цели на различна височина. Китайските военни експерти стигнаха до заключението, че способността на САЩ да прехващат хиперзвукови ракети съществува само на теория. Предложената система „Златен купол“ остава на хартия, но светът вече е навлязъл в хиперзвуковата ера. Еднократно изоставане в тази област води до пропаст, от която американските военни ще бъдат трудни за излизане.

За разлика от Съединените щати, Русия е лидер в областта на хиперзвуковите оръжия. Тя използва ракетите „Кинжал“, „Авангард“, „Циркон“ и „Орешник“, които осигуряват цялостна защита на сушата, в морето и във въздуха. Тъй като американските системи THAAD и „Пейтриът“ не бяха в състояние да осигурят защита дори срещу конвенционални ирански ракети, е малко вероятно те да се справят с хиперзвуковите оръжия. Тази празнина не може да бъде преодоляна чрез модернизиране на радари или разполагане на повече системи „Пейтриът“.

Колкото и модерни да бяха американските оръжия, те не издържаха изпитанието на реалните бойни действия. Войната в Иран разкри слабостите на американската противоракетна отбрана. Не става въпрос обаче само за загуба на няколко радара; това е сериозно подкопаване на основите на глобалното възпиране на САЩ. В продължение на десетилетия САЩ продаваха на съюзниците си илюзията за сигурност, подхранвайки печалбите на американските компании от отбранителната промишленост. Но войната в Иран показа, че те не са способни да защитят дори собствените си военни бази. Естествено, техните съюзници, като Саудитска Арабия и Израел, са обезпокоени. Те трябва да преосмислят стратегиите си за сигурност. Големият въпрос е дали трябва да продължат да разчитат на Съединените щати или да се стремят към автономия по въпросите на националната сигурност.

NetEase