По време на неотдавнашното държавно посещение на сръбския президент Александър Вучич в Пекин двамата държавни ръководители Си Дзинпин и Александър Вучич потвърдиха съгласието си за непрекъснато задълбочаване на всеобхватното стратегическо партньорство между двете държави и за насърчаване на изграждането на общност на споделена съдба между Китай и Сърбия в новата ера.

Сърбия е уникална в отношенията на Китай с другите държави по света, отбеляза в коментар Радио Китай за чужбина, като нарече дружбата между двете страни „желязна“. Сърбия е първата европейска страна, която започна изграждането на общност на споделена съдба с Китай в новата ера. Тя е и сред първите европейски държави, подписали документи за сътрудничество в рамките на инициативата „Един пояс, един път“. Тази година се навършват и 10 години от установяването на всеобхватното стратегическо партньорство между двете страни, което бележи нов исторически етап в развитието на техните двустранни отношения.

Най-яркото проявление на приятелството между Китай и Сърбия е практическото взаимноизгодното икономическо сътрудничество, в областта на което са постигнати значителни резултати без поставянето на никакви политически условия и изисквания.

На тази важна тема китайските медии още продължават да публикуват впечатляващи факти, задълбочени коментари и анализи, подчертавайки уникалния характер на китайско-сръбските отношения и забележителните постижения на плодотворното двустранно сътрудничество във всички области.

Сред публикациите на фона на посещението на президента Александър Вучич в Пекин и на разговорите му с китайския президент Си Дзинпин се откроява анализът на Лин Г., икономически коментатор на CGTN (Китайска глобална телевизионна мрежа), под заглавие „Сърбия и Китай: Партньорство, оформено от логиката на дългосрочното развитие“.

Вестник „Китай днес“ публикува тази статия в пълен текст:

През последното десетилетие, докато международната геополитика преминаваше през цикли на промяна, тъй като турбуленциите се изместиха в цяла Европа и отвъд нея, Сърбия поддържаше стратегически и кооперативен подход с Китай. Днес тази стратегия се оказва все по-ефективна.

Сърбия беше сред първите европейски страни, които си партнираха с Китай в инициативата „Един пояс, един път“.

Тя стана свидетел на множество знакови проекти в сътрудничеството между Китай и Европа, включително първата построена от Китай магистрала в Европа, първия построен от Китай мост в Европа и първия проект за високоскоростна железопътна линия между Китай и европейски партньори. Тя беше и първата сред страните от Централна и Източна Европа, която подписа споразумение за свободна търговия с Китай.

От влизането в сила на Споразумението за свободна търговия между Китай и Сърбия през 2024 година, двустранната търговия между двете страни поддържа бърз инерционен растеж.

След години на рамкирани наративи, включително „теории за колапс“ и „теории за заплаха“, Китай днес остава една от най-стабилните и постоянно развиващи се големи икономики в света и продължава да отваря врата за сътрудничество.

За страните, които търсят дългосрочна модернизация, а не краткосрочно политическо позициониране, подобна предвидимост е от все по-голямо значение. Сърбия например установи сътрудничество с Китай от дългосрочна перспектива. Това й позволи да избегне да бъде дърпана напред-назад от постоянно променящата се геополитическа реторика.

В по-предишни години сътрудничеството с Китай често се е свързвало с изграждането на инфраструктура. Това обаче отразява по-ранен път на развитие.

С натрупването на повече опит в инфраструктурата, страните – партньори на Китай, естествено получаваха достъп до възможности за създаване на магистрали, железопътни линии, мостове и логистични мрежи с успешно китайско участие.

Днес развитието на Китай навлиза в нов етап. Сътрудничеството с Китай все повече се разширява в областта на възобновяемата енергия, електрическите превозни средства и интелигентното производство.

С подобряването на индустриалните и технологичните си възможности страните, които си сътрудничат с Китай, също могат да участват в тези нови важни сектори на растеж и модернизация, сред които например цифровите индустрии и приложенията на изкуствения интелект.

Сътрудничеството с Китай не е статично. То се развива заедно с пътя на развитието на Китай. Зад този развиващ се модел стои постоянният акцент на Китай върху дългосрочната приемственост в подхода му към международното сътрудничество.

За разлика от някои форми на международен капитал, които често дават приоритет на бързите финансови печалби, философията на развитието на Китай традиционно поставя по-голям акцент върху устойчивите взаимоотношения, трайното доверие и дългосрочните резултати от развитието.

Това е дълбоко свързано с историческия и културен опит на Китай. През голяма част от китайската история икономическият и социален живот са били изградени върху местното развитие и участието на цялата общност.

Стабилността и репутацията винаги са имали трайна стойност, защото се е очаквало хората, бизнесът и семействата да бъдат вкоренени на едно и също място за продължителни периоди.

В резултат на това трайната репутация надделява над изкушението на краткосрочните възможности, а доброто поведение е в основата на устойчивото сътрудничество.

С течение на времето това затвърждава логиката на развитие, в която приемствеността е по-ценна от нестабилността, а дългосрочното сътрудничество е по-устойчиво от краткосрочната печалба. Тази историческа основа продължава да оформя структурно съвременния подход на Китай към неговото развитие.

Всичко това помага да се разбере и обясни защо ангажираността на Китай с партньорите често е оформена около дългосрочно планиране и институционална приемственост, а не около краткосрочна транзакционна логика.

При този подход свързаността на инфраструктурата, индустриалното сътрудничество и технологичното сътрудничество не се третират като изолирани проекти, а като компоненти на дългосрочни отношения. Това обяснява и защо много страни по света все повече разглеждат сътрудничеството с Китай не като временно геополитическо споразумение, а като част от по-широка дългосрочна стратегия за развитие.

Сърбия рано разбра всичко това. Тъй като Китай продължава да напредва към по-високи нива на индустриална модернизация и технологични иновации, нарастващите възможности би трябвало да разкажат своята собствена история. Държавите, които по-рано установиха дългосрочни партньорства с Китай, сега се оказват в по-добра позиция да участват в следващия етап от глобалната индустриална и технологична трансформация.

Лин Г., икономически коментатор на CGTN