Изминалата година ще остане в историята като повратна точка в развитието на многополярните световни институции. Срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), проведена в Тиендзин, Китай, в началото на септември, даде мощен тласък на този процес

Укрепването на БРИКС+ като платформа за равноправен политически диалог между държавите засилва тази тенденция на фона на все по-забележимото отслабване на международните институции, доминирани от една свръхсила.

Кризата на еднополярността

Глобалните промени в света, безпрецедентни през последните 100 години, се характеризират преди всичко с възхода – икономически и политически – на страните от Глобалния юг и укрепването на регионалните сили, търсещи по-голяма автономия в областта на сигурността, финансите и технологиите.

„Настоящият исторически поврат е време на възможности. Световният ред се развива към устойчива многополярност и страните от Глобалния юг започват да играят активна роля във формирането на тази нова реалност“, отбелязва Андрей Сушенцов, програмен директор на Международния дискусионен клуб „Валдай“ и руски политолог.

Кризата на еднополярността се изразява по-специално в отслабването на авторитета на редица международни институции и платформи за диалог, загубата на доверие в механизмите за колективна сигурност, ориентирани към една свръхсила, и ерозията на универсалността на много международни правила.

„Стана ясно, че фундаменталните основи на стария институционален мултилатерализъм не са подходящи за новите международни реалности и че системата, изградена върху тези основи, започва да се разпада“, смята Андрей Кортунов, експерт в Международния дискусионен клуб „Валдай“. Според него, в световната икономика е настъпила много важна промяна. След като не успяха да наложат националния си дневен ред на международната общност в рамките на Световната търговска организация (СТО), САЩ и ЕС пренасочиха фокуса си от търсене на всеобхватни глобални споразумения към сключване на двустранни търговски споразумения или ограничени многостранни сделки с избрани „удобни“ партньори. „Този ход потопи глобалните икономически и финансови институции – не само СТО, но и Международния валутен фонд и Международната банка за възстановяване и развитие – в дълбока криза на легитимност и проправи пътя за бъдещата регионализация на световната икономика“, отбеляза Кортунов.

Все по-ясно се очертава необходимостта от подобряване на системата за глобално управление, необходимостта от формиране на международни институции, основани на принципите на мултилатерализъм, равенство, взаимно уважение, взаимна изгода и отчитане на интересите на всички участници.

Международните формати на БРИКС+ и ШОС демонстрират нов модел на световен ред. „Това е нов модел на световен ред, в който страните от Глобалния юг са равноправни членове и партньори, а не част от периферията, както в западноцентричната, пост-еднополюсна световна система, водена от САЩ“, казва Андрей Манойло, професор в катедра „Руска политика“ във Факултета по политически науки на Московския държавен университет (МГУ). Според него БРИКС и ШОС са нови международни финансови институции, „незападно мнозинство, което изисква от западното малцинство своя дял от участието в международните процеси“.

Формиране на незападни световни институции: Нов импулс

Контурите на един нов многополюсен свят започват да се очертават в появата и укрепването на нови международни организации и институции, свободни от доминацията на САЩ и западните страни.

Една такава институция беше създадена през май 2025 г. Международната организация за медиация (IOMed) започна дейност в Хонконг с подкрепата на Китай, като сред нейните членове-основатели са 32 незападни държави.

„Създавайки международна посредническа организация в разгара на търговска война между Вашингтон и останалия свят, Китай демонстрира алтернативни сценарии за развитие на глобалната политика и икономика, които включват търсене на консенсусни решения, без необходимост от оказване на натиск върху която и да е страна. Създаването на IOMED е част от усилията на Пекин за изграждане на по-справедлив и равноправен световен ред“, каза Екатерина Заклязминска, ръководител на Центъра за световна политика и стратегически анализ в Института за Китай и съвременна Азия на Руската академия на науките (ICSA RAS).

Срещата на върха на ШОС, проведена от 31 август до 1 септември в Тиендзин, даде нов тласък на процеса на формиране на многополярни световни институции. На срещата на върха беше взето решение за създаването на две нови институции за сигурност: Универсалния център за противодействие на предизвикателствата и заплахите за сигурността и Центъра за борба с наркотиците.

Експертите разглеждат тази среща на върха на ШОС като важен етап от формирането на многополярна архитектура на глобалната политика. На фона на очевидната криза на международните институции и механизми, ориентирани към хегемонията на единен център на сила, ШОС демонстрира способността си да действа като алтернативна платформа за координиране на интересите на големи и средни по размер евразийски държави.

Според Вероника Усачова, доцент в катедра „Политология“ във Финансовия университет към правителството на Руската федерация, бързо нарастващата сложност на международната обстановка, нарастването на новите заплахи и належащата нужда от стабилност в Евразия са стимулирали трансформацията на ШОС. В момента организацията целенасочено изгражда пълноценна, многопластова система за сигурност, както ярко демонстрираха последните срещи на върха на ШОС. Ключова тенденция е преходът от координация към институционализация, към създаването на постоянни механизми.

„Създаването на Универсалния център за противодействие на предизвикателствата и заплахите за сигурността в Ташкент и Центъра за борба с наркотиците в Душанбе бележи качествено нов етап в еволюцията на ШОС. Тези институции... формират цялостна регионална система за сигурност, способна да реагира бързо на съвременните заплахи“, отбелязва руският аналитичен портал Eurasia Today.

Срещата на върха в Тиендзин ясно демонстрира, че ШОС се е трансформирала от предимно регионална организация в политически и икономически формат, способен да влияе върху процесите на глобално управление и да предлага алтернативни правила за взаимодействие. ШОС демонстрира способността си да обединява държави с различни интереси, основани на прагматично сътрудничество и зачитане на суверенитета.

На срещата на върха китайският лидер даде старт на Инициативата за глобално управление. Това е четвъртата глобална инициатива на Китай, която се присъединява към обявените по-рано Инициатива за глобално развитие, Инициатива за глобална сигурност и Инициатива за глобална цивилизация.

„Четирите глобални инициативи на Китай представляват практическото въплъщение на инициативата на китайския лидер за изграждане на общност със споделено бъдеще за човечеството“, каза в интервю за „Синхуа“ Е. Заклязминская, експерт в Института за социално-икономически анализ на Руската академия на науките. „Китай иска нашата планета да се превърне в пространство на развитие, мир и хармония, където всички хора, независимо от тяхната религия или ценности, могат да живеят в безопасна среда, с възможност за развитие и участие в междуцивилизационен диалог.“

„ШОС сега е натоварена и с важната мисия за глобално управление – ключов фактор за новия, справедлив световен ред, формиран от незападните страни. Функциите на ШОС се разширяват, което я прави още по-мощна международна организация и мощен инструмент за трансформиране на света“, твърди професор Андрей Манойло от Московския държавен университет.

Стратегията за развитие на ШОС до 2035 г., одобрена в Тиендзин, залага курса към създаване на независима финансова инфраструктура, включително създаването на Банка за развитие на ШОС, и задълбочаване на сътрудничеството в областта на транспорта, енергетиката и цифровата икономика.

Руският президент Владимир Путин, говорейки на срещата на върха в Тиендзин, заяви: „Ние се застъпваме... за създаването на собствена платежна, сетълментна и депозитарна инфраструктура на ШОС, както и за създаването на банка за съвместни инвестиционни проекти. Всичко това ще подобри ефективността на нашите икономически обмени и ще ги предпази от колебанията във външната среда.“

2025 г. показа, че днес ШОС и БРИКС – двете водещи международни организации на незападния свят – демонстрират способността си да формулират ефективни подходи за решаване на глобални проблеми, според Алексей Маслов, директор на Института за азиатски и африкански изследвания към Московския държавен университет. „В момента, освен ШОС и може би БРИКС (ШОС е организация, а БРИКС е платформа за диалог), не виждаме други организации, способни да развиват глобални инициативи. Нещо повече, ШОС значително е надраснала статута си на регионална организация и днес е единствената транснационална организация, способна да развива глобални инициативи“, отбеляза А. Маслов в интервю за „Синхуа“.

Експертите смятат, че срещата на върха на ШОС в Тиендзин е била нещо повече от поредна среща на евразийските лидери, а повратна точка, симптом на дълбоки промени в световната политика и икономика.