За 35-годишната Тараб Йонтен Цомо от Сидзан чашата кафе е нещо повече от просто напитка. Това е мост, свързващ покрива на света с останалата част от земното кълбо.

На хиляди километри разстояние, в Лондон, посетител, който опитал нейното специално кафе в тибетски стил, казал: „Това е нещо, което никога преди не съм опитвал, и е с невероятен вкус“.

За Тараб Йонтен Цомо, която е израснала, ядейки цампа и пиейки чай с масло в автономния район Сидзан в Югозападен Китай, това е моментът, в който е получила отговора, който е търсела повече от седем години.

След като завършва университет в Шанхай през 2013 година, Тараб Йонтен Цомо първоначално работи във финансовия отдел на компания, но след автомобилна катастрофа решава да започване нов живот.

„Когато се свестих, съжалих, че не съм се занимавала с това, което наистина исках да правя“, спомня си тя. Тя напуска работа и през 2019 г. поема малкото кафене на съпруга си – начинание, което той е изоставил, за да учи в Съединените щати.

Тя нарекла кафенето „Ниндо“, което на тибетски означава „близки приятели“. След това се потопила в света на кафето, проучвайки задгранични пазари по време на посещения при съпруга си, на международни изложби с връстници и пътувайки до Кения, за да изучава обработката на кафе.

Нейната отдаденост се отплаща. Тя издържа повече от 20 изпита, за да получи сертификата си Q-Grader, международният стандарт за професионална оценка на качеството на кафето, установен от Института за качество на кафето.

„Ръцете ми бяха напукани от тренировките в студената вода тогава, но никога не се отказах“, спомня си Тараб Цомо.

Вкус на Лхаса

Тараб Йонтен Цомо, чиято марка „Ниндо“ вече е сензация в социалните медии, е сред новото поколение местни баристи, които се стремят да популяризират уникалната кафе култура на Сидзан.

Според историческите документи първото кафене в региона е открито около 30-те години на миналия век в Гяндзе, окръг на около 300 км западно от Лхаса. Първоначално наричано Cikqia, което на тибетски означава „изгорен чай“, кафето постепенно става известно като Gofie, знак за ранните му корени на платото.

След демократичната реформа, стартирала през март 1959 г., която сложи край на феодалното крепостничество и освободи около 1 милион крепостни селяни, Сидзан доказа, че бързо се адаптира и интегрира в съвременния свят.

Сега над 800 кафенета са разпръснати в Лхаса, което го прави един от градовете с най-висока гъстота на кафенета в Китай.

Тибетското кафе, което често се отличава с богат млечен вкус, придаден от местни млечни продукти като масло и сирене от як, сега е популярно както сред туристите, така и сред местните жители.

Но за Тараб Йонтен Цомо този „вкус от Лхаса“ не се постига лесно. Първоначалните й експерименти, комбиниращи емблематичния за региона сладък млечен чай, се провалят, тъй като чаят се е утаявал, а еспресото го вкисвало.

Вдъхновението идва от детския й спомен за яденето на сухо мляко с голи ръце. Сервирано в традиционна тибетска дървена купа, където сухото мляко и масло са поднесени отделно в капака, нейното творение – „Лхаса лате“, кани клиентите да комбинират местните съставки по свой вкус.

Тибетският шрифт, отпечатан върху купите, носещи имената на старите квартали на Лхаса, често предизвиква разговори с любопитни клиенти. „Искам хората да открият Лхаса по един спокоен начин“, каза тя.

Когато Уан Сиуън, турист от Пекин, опитва кафе в тибетски стил за първи път казва: „Това е креативен начин да се съчетае всекидневната хранителна култура на Лхаса с кафе“.

С нарастваща популярност както сред местните жители, така и сред туристите, марката „Ниндо“ вече има шест търговски обекта в Лхаса.

От Лхаса до Лондон

През май 2025 г. „Ниндо“ става единствената марка от Сидзан, поканена да представлява Китай на Лондонския фестивал на кафето.

Техният щанд, украсен с традиционни елементи тханка и тибетски оперни маски, зае второ място по продажби на четиридневното събитие. Докато международните клиенти отпиваха от латето от Лхаса и питаха къде е Сидзан и как живеят тибетците, Тараб Йонтен Цомо осъзна, че всяка продадена чаша носи история. „Всеки път, когато чуждестранен клиент избираше нашето кафе, чувствах, че нашата култура е разбрана и оценена“, каза тя.

Нейната амбиция се простира отвъд собствената й марка. През 2025 г. тя помага за организирането на шампионата на китайските кафевари в Лхаса.

Цян Хуа, главен съдия на националното състезание, каза, че това е четвъртият път, когато събитието за приготвяне на кафе се провежда в Лхаса. „Наистина е трогателно да видя толкова много хора в този град, които обичат кафето и са толкова отдадени на него“, каза Цян.