Името У Чуаню (吴传玉) може да звучи непознато дори за спортните ентусиасти. Ала именно този китайски спортист от индонезийски произход е първият олимпиец на Китайската народна република. У представлява нов Китай на Олимпийските игри през 1952 г. – цели 32 години преди Сю Хайфън (许海峰) да донесе на страната първото олимпийско злато.

Първото участие на КНР в Олимпийските игри – 1952 г.

Всяка олимпийска година медиите споменават Лиу Чанчун, защото той е първият китаец, участвал в Олимпиадата през 1932 г. Но това се случва по време на Републиканския период (1912 – 1949). След основаването на Китайската народна република през 1949 г. мнозина погрешно смятат, че първото участие на нов Китай е на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 г., когато стрелецът Сю Хайфън печели първото олимпийско злато за страната.

Всъщност Китайската народна република изпраща своя делегация още на Олимпийските игри в Хелзинки през 1952 г., малко след създаването си.

Заради политически обстоятелства обаче страната временно напуска олимпийското семейство и едва през 1979 г. възстановява членството си в Международния олимпийски комитет. Следователно Олимпиадата в Лос Анджелис през 1984 г. е първото й участие след възстановяването на това членство.

Днес участието на У Чуаню на Олимпиадата през 1952 г. е почти забравено вероятно заради отдалечеността му във времето или заради факта, че тогавашната делегация е малка и без особени постижения. Делегацията се състои от 40 души, включително баскетболен и футболен отбор, но единственият спортист, който реално участва в състезание, е плувецът У Чуаню.

Историята му започва в Индонезия. Роден е през 1928 г. в град Салатига в етническо китайско семейство с корени от Джанджоу, провинция Фудзиен. Семейството отдавна е изгубило познанията си по китайски език, но бащата на У никога не забравя произхода си и често повтаря на децата си: „В нашите вени тече китайска кръв“.

Близо до дома им има малък басейн, където У започва да плува още от дете. По-късно баща му го изпраща да работи като продавач в магазин, но той не се отказва от плуването – тренира в свободното си време и постига изключителни резултати.

Победата над холандския „крал на морето“

През 1944 г., по време на състезание, У Чуаню побеждава холандски плувец, известен като „Краля на морето“, и шокира спортната общност в Индонезия. По това време страната е холандска колония и успехът му не получава нужното признание. Но У не забравя, че е китаец, и мечтае един ден да представлява родината си.

С помощта на местната китайска общност през 1948 г. той заминава за Китай, за да участва в Националните игри в Шанхай, където подобрява националния рекорд. Само два месеца по-късно представя Китай на Олимпийските игри в Лондон – още преди основаването на КНР.

Там У вижда корупцията и страданието на народа и остава дълбоко разочарован: „Така ли изглежда моята родина?“ – пита се той. След игрите се завръща в Индонезия.

Преодолява езиковите бариери, за да служи на родината

На 1 октомври 1949 г. е провъзгласен нов Китай, а с това в У Чуаню отново се събужда надеждата. През 1951 г. той представлява Индонезия на 3-тия световен младежки фестивал в Източна Германия и печели второ място в дисциплината 100 метра гръб.

Когато китайската делегация го поздравява, У е силно развълнуван. Със сълзи в очите той възкликва: „Аз също съм китаец! И аз съм човек от китайски произход!“. След състезанието изразява желанието си да се върне и да служи на новата родина.

С подкрепата на китайската делегация той се завръща заедно с тях и се присъединява към спортната общност на нов Китай. Въпреки езиковите трудности и културните различия, У неуморно тренира и бързо напредва. През 1952 г. е включен в олимпийската делегация на новооснования Китай и заминава за Олимпийските игри в Хелзинки.

Първият олимпиец и първият златен медалист на нов Китай

Както вече споменахме, в Хелзинки само У Чуаню успява да се състезава. Причината е, че Китай получава официалната покана едва ден преди откриването на Олимпиадата. Когато делегацията пристига, игрите вече са в разгара си – десет дни след началото.

Въпреки изтощението от дългото пътуване, У участва в дисциплината 100 метра гръб, но отпада в предварителните серии. Въпреки това неговото име остава завинаги в историята като първия олимпиец на нов Китай.

Година по-късно, през 1953 г., У Чуаню участва в 4-тия световен младежки фестивал в Румъния, този път като представител на КНР. Той печели златен медал на 100 метра гръб с време 1 минута и 8,4 секунди – първото злато за Нов Китай в международно състезание.

Любопитен факт: организаторите не очаквали победа на китайски спортист и не били репетирали китайския химн. Затова по време на награждаването химнът е пуснат от грамофонна плоча, докато химните на другите страни се изпълнявали от жив оркестър.

Трагичният край на един талант

През октомври 1954 г., по пътя за Унгария, където трябвало да продължи обучението си, самолетът на У Чуаню се разбива над Сибир. Той загива едва на 26 години. Ако не била тази трагедия, спортистът вероятно би донесъл още много слава на своята родина.

На следващата година премиерът на Китайската народна република Джоу Енлай посещава Индонезия за конференцията в Бандунг. При слизане от самолета той казва: „Искам да посетя родителите на У Чуаню, за да им благодаря, че са отгледали толкова велик син за нашата родина“.