В югозападната китайска провинция Гуейджоу, Тан Ханлин, председател на доставчик на услуги за управление на активи от данни и цифрово разузнаване, е станал свидетел на драматичен скок само за четири месеца. Дневните заявки за токени на неговата компания скочиха от по-малко от 3 милиарда в началото на януари до близо 12 милиарда през април, докато трансакциите с поръчки скочиха от под 70 000 до над 280 000.

Токенът е универсален термин, обозначаващ дигитален актив или единица стойност/функция в цифрова среда, блокчейн или сфера на сигурността. Той действа като знак, сертификат или ключ за достъп, често използван за блокчейн транзакции (крипто), удостоверяване на самоличност (API токен) или символичен платежен инструмент.

Експлузивният растеж на умната икономика в Китай не е изолиран случай. В цялата страна националните дневни заявки за токени надхвърлиха 140 трилиона през март тази година, което представлява над 1000-кратно увеличение от 100 милиарда в началото на 2024 г., според официални данни. Токените, основните единици, които моделите на изкуствен интелект използват за обработка на информация, са се превърнали в барометър за развитието на индустрията и ключов индикатор за приемането на изкуствен интелект.

„Масивното увеличение на ежедневните заявки за токени напълно демонстрира, че развитието на изкуствения интелект в Китай е навлязло във фаза на бърз растеж“, казва Лиу Лиехон, ръководител на Националната администрация за данни, цитиран от агенция Синхуа. „От разговорен изкуствен интелект до интелигентни агенти за вземане на решения, конкурентоспособността на китайската индустрия за изкуствен интелект значително се е засилила.“

Докладът за работата на централното правителство на Китай за 2026 г. за първи път призовава за създаването на „нови форми на интелигентна икономика“.

Ефектите на интелигентната икономика преоформят цели вериги за доставки. През първото тримесечие на 2026 г. производството на специализирани електронни материали нагоре по веригата скочи с 32,5% на годишна база, производството на интегрални схеми в средния поток се увеличи с 49,4%, а производството на интелигентно оборудване надолу по веригата се разшири с 16,9%.

Интелигентната икономика поражда нови бизнес модели и оперативни парадигми, тъй като бариерите пред стартирането на бизнес се рушат на фона на по-достъпни и евтини инструменти за изкуствен интелект.

В индустриалната общност „AI+“ в Ханджоу, провинция Джъдзян в Източен Китай, предприемачът Пан Хаоян ръководи екип от дузина „служители с изкуствен интелект“, които да създават генерирани от изкуствен интелект късометражни филми, като самостоятелно се занимават с писане на сценарии, генериране на визуални елементи и постпродукция.

„С големи езикови модели, компютърни платформи и инструменти с изкуствен интелект, един човек вече може да прави това, което преди изискваше цял екип“, обяснява Пан. От основаването на компанията му в началото на миналата година тя вече е генерирала приходи от над 1 милион юана (около 145 713 щатски долара).

Тенденцията не се ограничава само до технологични фирми и интернет гиганти, а преобразува традиционните индустрии – добре илюстрирана в „зеления“ интелигентен завод със 100 000 вретена на Yueda Textile Group в Янчен, провинция Дзянсу, в Източен Китай.

Редици от цифрови устройства работят с висока скорост, докато автоматизирани управляеми превозни средства се движат по интелигентни транспортни маршрути.

„Преди преденето разчиташе на опитни работници“, каза Лиу Ци, директор на информационния център на компанията. „Сега този процес разчита на индустриален мозък, който може да мисли и оптимизира.“

Резултатите са впечатляващи. След трансформацията, задвижвана от изкуствен интелект, общата производителност на труда в завода се е увеличила повече от четири пъти, потреблението на енергия на единица продукция е спаднало с 15%, а разходите за обработка са намалели с 26%.

На друго място, Goneo Group, производител на електрически аксесоари, също е изградила база знания, задвижвана от изкуствен интелект, за да рационализира обслужването на клиентите. Джу Кайдзие, инженер в компанията, заяви, че системата е намалила времето за реакция и грешките с разширяването на използването на изкуствен интелект.

Нарастващото търсене на токени създава значителни възможности за индустрии като чипове с изкуствен интелект, центрове за данни и „зелена“ електроенергия.

Експерти от индустрията казват, че намаляването на ефективната цена на токен ще бъде в основата на иновациите в компютърната индустрия. Постигането на това ще изисква по-тясно съгласуване между изчислителната мощност и приложенията, пълна оптимизация на софтуера и хардуера и по-тясно сътрудничество в цялата индустриална верига.

С изобилие от данни, пълна индустриална верига и огромни пазари на приложения, Китай е готов да проправи път в интелигентната икономика през 15-ия петгодишен план (2026 – 2030), казват експерти.