Сред многобройните паметници на китайската цивилизация има обекти, които впечатляват със своята монументалност, като великолепните дворци и храмове или величествените императорски гробници. Съществуват обаче и места, чиято стойност се крие не толкова в архитектурния разкош, колкото в идеите, които въплъщават. Такъв е обектът на световното наследство на ЮНЕСКО връх Цинчън и напоителната система Дудзянйен – уникално съчетание между инженерна мисъл и духовна традиция, между практическо знание и философско разбиране за мястото на човека в природата.

Разположени в провинция Съчуан, недалеч от столицата Чънду, тези две забележителности разказват история, която започва преди повече от две хилядолетия и продължава до наши дни. От едната страна е Дудзянйен – най-старата действаща напоителна система в света, а от другата – планината Цинчън, смятан за една от люлките на даоизма. Макар на пръв поглед да изглеждат напълно различни, те са свързани от една обща философия: стремежа към хармония с природата вместо към нейното подчиняване.

Още в древността равнината около град Чънду била известна със своето плодородие. Благоприятният климат и богатите почви създавали отлични условия за земеделие, но животът на местните жители зависел изцяло от водите на река Миндзян. Реката осигурявала необходимата влага за обработваемите земи, но същевременно представлявала постоянна заплаха. При проливни дъждове и пролетно снеготопене тя често излизала от коритото си, причинявайки опустошителни наводнения.

Именно този проблем довежда до създаването на едно от най-впечатляващите инженерни съоръжения в историята на човечеството.

Около 256 г. пр. н. е. държавният наместник Ли Бин получава задача да намери решение, което да осигури контрол върху водите на река Миндзян и да предпази населението от бедствия. Вместо да изгради преграда срещу реката, както биха направили повечето древни цивилизации, той избира различен подход. Неговата идея е да използва естествените особености на терена и самото течение на водата. Така възниква напоителната система Дудзянйен.

Гениалността на проекта се крие във факта, че той не разчита на язовир. Вместо да спира водата, системата я насочва и разпределя по начин, който едновременно предотвратява наводненията, отвежда наносите и осигурява вода за земеделските земи. Основната част на съоръжението се състои от три взаимносвързани елемента – Юдзуей, Фейшайен и Баопинкоу.

Юдзуей, което на китайски означава „рибешка муцуна“, представлява изкуствен насип, разделящ течението на реката на два канала. Благодарение на това водният поток може да бъде регулиран според сезона и нуждите на земеделието.

Фейшайен изпълнява функцията на преливник и позволява на излишната вода и наносите да бъдат отвеждани безопасно по време на високи води.

Баопинкоу от своя страна представлява тесен проход, издълбан в скалата, който насочва водата към обширната равнина на Чънду.

Това, което прави Дудзянйен изключителен паметник на инженерната мисъл, е не само неговата ефективност, но и устойчивостта му. Повече от 2250 години след създаването си системата продължава да функционира и днес напоява милиони декари земеделска земя. Малко съоръжения в световната история могат да се похвалят с подобно дълголетие.

Значението на Дудзянйен за развитието на региона трудно може да бъде надценено.

Благодарение на надеждното напояване, равнината около Чънду постепенно се превръща в една от най-продуктивните земеделски области на Китай. Неслучайно провинция Съчуан получава прозвището „Тиенфу джиго“ – „Земята на небесното изобилие“. Зад това поетично название стои именно системата, която векове наред осигурява благоденствието на местното население.

Само на няколко километра от това забележително инженерно съоръжение се издига планината Цинчън.

Ако Дудзянйен е символ на човешкия разум и практическото знание, то планината олицетворява духовния свят на традиционен Китай. Покрита с гъсти гори и обвита в почти постоянна мъгла, връх Цинчън от векове е място за уединение, размисъл и религиозна практика. Нейните склонове крият древни храмове, павилиони и каменни пътеки, които се губят сред вековните дървета. Тук природата и архитектурата са вплетени неразделно една в друга.

Особеното значение на планината произтича от връзката й с историята на даоизма. Според традицията именно тук през 142 г. философът Джан Лин поставя основите на организираното даоистко учение.

Макар философските идеи на Лаодзъ да са възникнали столетия по-рано, именно дейността на Джан Лин превръща даоизма в религиозна система със собствени ритуали, духовенство и свещени места.

През следващите векове планината Цинчън се утвърждава като един от най-важните духовни центрове на Китай. По склоновете му възникват храмове, посветени на различни аспекти на даоистката традиция. Сред най-известните са Дзиенфу гон, Чандао гуан, Фулон гуан и Ъруан мяо.

Макар многократно да са преустройвани и реставрирани, те съхраняват характерните особености на архитектурата в Западен Съчуан и продължават да изпълняват религиозните си функции.

Разходката по пътеките на връх Цинчън позволява на посетителите да се докоснат до една от най-влиятелните философски традиции в Източна Азия.

В основата на даоизма стои идеята, че човекът е част от природния ред и трябва да живее в съгласие с него.

Вместо да се стреми към господство над света, той трябва да разбере неговите закономерности и да следва естествения им ход.

Тази концепция намира израз в понятието у-уей – действие чрез ненасилствено следване на природата. Точно този принцип ни разкрива дълбоката връзка между връх Цинчън и Дудзянйен. Напоителната система не се противопоставя на реката, а използва нейната естествена динамика. По същия начин даоистката философия не насърчава борбата с природата, а хармоничното съжителство с нея.

Тази обща идея превръща двата паметника в своеобразни символи на китайската цивилизация. Единият показва как древните китайци са прилагали своите знания за решаването на практически проблеми. Другият свидетелства за духовните търсения и философските представи, оформили китайската култура през вековете.

Днес планината Цинчън и Дудзянйен продължават да изпълняват своите първоначални функции. Водите на река Миндзян все още напояват земите на провинция Съчуан чрез древната система, а даоистките храмове продължават да привличат поклонници и посетители от цял свят. Това не са застинали паметници на миналото, а живо наследство, което остава част от съвременния живот. И точно в това се крие тяхната изключителна стойност. Те показват, че най-големите постижения на човечеството невинаги се измерват с размерите на дворци или крепости. Понякога истинското величие се състои в способността да се открие равновесие между човека и природата – равновесие, което може да устои на изпитанието на времето повече от две хилядолетия.