КНР трябва да докаже, че нейният многополюсен световен ред може да бъде мирен

За да осъществи ясно формулирана си визия, Пекин трябва да разработи конкретни механизми, започвайки с институционален дизайн.

В продължение на години Китай последователно очертава своите принципи за желан световен ред. През юни Пекин отиде по-далеч, консолидирайки много от тях в бяла книга, обясняваща как неговата Инициатива за глобално управление (ИГУ) ще превърне тези принципи в действия. Две амбициозни цели бяха обявени за еднакво важни: „справедлив и подреден многополюсен свят“ и „приобщаваща и достъпна икономическа глобализация“.

Моментът не е съвпадение. Този месец световните лидери ще се съберат в Ню Йорк за 81-вата сесия на Общото събрание на ООН под мотото „Възстановяване на доверието, управление на трансформацията“. Сложната дума във формулировката на Китай не е „многополюсен“, а по-скоро „подреден“.

Многополюсността става все по-лесна за представяне. Средните сили все повече избягват окончателните решения и избират страна, търсейки повече пространство за преговори между множество центрове на власт. Това разпределение на властта обаче е далеч от естествения ред на нещата.

Ерата след Студената война някога се основаваше на убеждението, че задълбочаващата се икономическа интеграция ще изглади политическите различия. Франсис Фукуяма формулира тази идея в може би най-известната й форма. Днес, ако нещо е приключило, това не е самата история, а убеждението, че

историята има обща политическа дестинация.

Китай играе централна роля в този въпрос. Неговата визия за многополюсен свят се основава на предположението, че фундаментално различните страни могат въпреки това да останат икономически свързани и да съществуват мирно съвместно. Пекин има убедителни причини да иска това да се случи. По-разпръснатото разпределение на властта би помогнало на Китай да разшири стратегическото си пространство за маневриране, давайки на други държави повече възможности да взаимодействат с Пекин, без да попадат в неговата орбита. Но отслабването на йерархията и отслабването на реда не са едно и също нещо: Китай може да се възползва от първото, но също така да стане по-уязвим към второто. Това се дължи на политическата икономия на Китай.

Хаосът може да навреди както на Китай, така и на Съединените щати. Нестабилността обаче променя стойността на различните видове сила. Когато правителствата се фокусират повече върху войната, принудата и физическата сигурност, съюзите, разузнавателните мрежи и гаранциите за сигурност стават по-ценни. Това са области с изключителна американска сила. Голяма част от влиянието на Китай се упражнява чрез съвсем различни канали: производство, търговия, инфраструктура, пристанища, търговски потоци, инвестиции и вериги за доставки. Тези ресурси работят най-добре, когато морските пътища са сигурни, пазарите са отворени и политическите рискове са сведени до минимум. В един опасен свят отбраната се цени преди всичко. В един стабилен свят

сътрудничеството е от съществено значение.

Украйна демонстрира как един продължителен конфликт може да укрепи съюзите за сигурност. А напрежението около Ормузкия проток ясно илюстрира търговската страна на въпроса. Пекин многократно е призовавал за възстановяване на безопасното и свободно преминаване през пролива, описвайки го като споделен интерес на международната общност и, разбира се, на самия Китай. За Пекин несигурността на неговата ключова енергийна и корабна артерия налага геополитическа цена върху маршрутите, през които се простира неговата власт. Следователно, Китай има жизненоважен интерес да предотврати превръщането на нестабилността в организиращ принцип на многополюсен свят.

Сближаването между Саудитска Арабия и Иран през 2023 г. – с посредничеството на Пекин – предлага поглед върху това как би могъл да изглежда един различен подход. Но един-единствен дипломатически пробив не може да създаде устойчив ред. Възстановяването на саудитско-иранските отношения не е създало архитектура за сигурност, способна да предотврати по-голяма война. Комюнике, подписано в Пекин, е едно; изграждането на институции, които ще оцелеят при следващата криза, е съвсем друго. Китай изглежда все по-наясно с този недостатък. Министърът на външните работи Ван И заяви, че повтарящите се сътресения би трябвало да подтикнат регионалните държави да формират нова регионална архитектура за сигурност. По-трудният въпрос е

какво ще се случи при такава архитектура.

Пекин разполага с богат речник за предпочитания от него международен ред. Но връзките между отделните му части остават слаби: свободата на корабоплаване може да противоречи на суверенитета, ненамесата може да ограничи усилията за медиация, а стратегическата автономия може да засили преговорната сила на малките държави, но да намали стабилността и предвидимостта на търговията и инвестициите.

Всички тези принципи са важни, но не е ясно как трябва да взаимодействат. Тази разлика между концепцията и прилагането е отправната точка за институционалния дизайн.

Китай би могъл по-ясно да представи глобалната свързаност като обществено благо, поддържайки функционирането на търговското корабоплаване, енергийните маршрути и гражданските вериги за доставки в условията на влошаваща се политическа среда. Това не изисква непременно Китай да копира американския модел за изграждане на мрежа от бази, съюзи и гаранции за сигурност. По-интересният въпрос е дали Пекин може да помогне за развитието на институции, които изпълняват стабилизиращи йерархични функции,

без всъщност да изгражда йерархична система.

Китай отдавна се стреми да бъде възприеман като миролюбива страна. В епоха на фрагментация това няма да е достатъчно. Пекин трябва също така да демонстрира, че е от полза за света и че китайският просперитет и влияние са от съществено значение за стабилна международна система. Китай ще трябва да засили усилията си за поддържане на мира, не само за да помогне на други правителства да постигнат споразумения, но и за да създаде механизми, които ще гарантират, че тези споразумения могат да издържат на бъдещи сътресения.

В ерата след Студената война се предполагаше, че конвергенцията насърчава мирното съвместно съществуване. Сега Китай има възможността и интереса да демонстрира нещо по-сложно: че един неконвергентен свят може да бъде сигурен и подреден. Ако това се окаже успешно, най-убедителният аргумент за многополярността със сигурност няма да бъде, че тя отслабва американската мощ, а че международният ред може да бъде запазен без доминацията на която и да е сила.

Тони Джао,
South China Morning Post